Валери Петров слезе от небето

Валери Петров слезе от небето  | StandartNews.com

Стихове и думи от приятели звучаха на 95-ия рожден ден на поета

Един добър човек влезе в НДК в сряда вечерта и напълно незабележим седна на най-отдалечения стол на зала номер седем. Най-отпред бяха: дъщеря му Бояна, внуците, наоколо приятелите, почитателите. И всичките говореха за него. За Валери Петров, рождения му ден и 95-те години, които закръгляше. Твърдяха, че е жив, въпреки че същите тези хора преди по-малко от година го изпратиха в по-добрия свят.

На една маса още топла блестеше корицата на последния шести том "Стихотворения 2007-20013", съвместно дело на издателство "Захарий Стоянов" и Националния център на книгата на НДК.

"Днес едно пораснало дете с мъдър поглед и чувство за хумор щеше да навърши 95. И то го стори с незабравимите си творби, които ще живеят и ще парят в гърдите ни, докато ги четем и препрочитаме", каза Иван Гранитски.

Издателят говори за богатото творчество на големия поет, като подчерта изключителния му подвиг: превода на всички произведения на Уилям Шекспир - нещо, което светът не познава. "След 85-та си година и след моите изкусителни нашепвания Валери се съгласи и преведе великолепно и "Фауст", допълни той.

На сбирката стана ясно, че Столична община ще постави паметна плоча пред дома, в който е живял поетът.
"Това е изключителен момент за всички нас. Винаги съм свързвал поезията на Валери Петров с чудо, което е възможно. И то е възможно толкова леко, толкова фино", коментира директорът на НДК Мирослав Боршош. "Светът, в който живеем, може да бъде оправдан само с факта, че в него живя и твори Валери Петров", беше категоричен Иван Павлов. "Той е символ на културата и изкуството на ХХ век. Не знам дали го е разбирал, но съм удбеден, че с онова, което е творил, ще застави не своя, но и новият XXI век да го разбере", заключи кинорежисьорът.

Анжел Вагенщайн: Най-паметната среща

Дълго живяхме с него, до него, край него. Дълго се опитвахме да се учим от него. Не знам колко сме се научили, но най-важното, което той ни завеща, това е дълбинната му доброта, неговата нежност към човека, към неговата съдба и вяра, макар и понякога наивна. Че в края на краищата нещата ще се оправят, колкото и да е тъжно в момента.

С него сме имали толкова много колебания с изключение на едно: през дългите години на фашизма и след това, по онова време, което се наричаше социализъм, съдбите ни са наляво. Мечтите ни са наляво. Един-единствен път усетих дълбокото негово съмнение, което споделях. Бяхме в Палестина. И много се съмнявахме - къде е истината и правдата: на левия или на десния бряг на река Йордан. Къде е сърцето? Кой има право и кой се намества някъде в история без особено право? Нищо друго не мога да кажа за Валери - освен това, че за мен това е най-паметната среща в живота ми.

ПРЕД ПАРАДНИЯ ВХОД

Неполучил за някакъв празник покана,
осени ме в момента идея
пред парадния вход този ден да застана,
за да видя какво е без нея.

И преминаха доста познати край мене,
устремени с коли към банкета,
а повдигнал яката под тихо ръмене,
аз подложих се сам на анкета:

Че без приеми можех, това беше ясно,
но дали бих могъл без колата?
Да, могъл бих. И също могъл бих прекрасно
и без толкоз висока заплата.

Без транзистора? Можех. Без вилата? Можех.
Можех също без третата стая.
Как могъл бих без слава, се малко тревожех,
но реших, че и туй ще изтрая.

И така под дъжда аз си тръгнах обратно
край вратарската фигура строга
и вървях, и ми беше ужасно приятно,
че без толкова работи мога.

ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж - ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някак си, и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай