Роднините на майка му са избити от нацистите
Най-ослепителната рожба на прочутия руски шоумен, диригент, поет и продуцент Михаил Турецки - хор "СОПРАНО", пристига в България. На 22 април талантливите красавици ще пеят в зала 1 на НДК и на 23 - във Велико Търново. Любимият на милиони меломани "Турски марш" от Моцарт дава началото и на двата концерта. Ще го последват шедьоври от световната класика и най-доброто от руската, грузинската, арменската, еврейската, украинската музика.
Хорът е съставен от десет вокалистки, които биха стоели отлично и на най-високия моден подиум. Всички те имат академично образование и вече са си спечелили славата на музикалното чудо на Русия.
На един от рождените дни на Михаил Турецки хористите му подарили матрьошки със шаржираните си образи. Първата и най-голяма била, разбира се, на шефа, който подчинените му наричат Цар. Но докато бъде коронован, докато стане световна звезда, а в телевизионно предаване изпее част от телефонния указател по такъв начин, че да разплаче публиката, има още много години.
Бащата на Турецки - Борис Епштейн, среща бъдещата си съпруга Бела в Минск, където гостува на свои роднини. През октомври 1940 година той я води в Москва, а осем месеца по-късно цялото й семейство е избито от нацистите. Може би затова родителите решават да дадат на втория си син фамилията на Бела, която вече няма нито един жив роднина.
Когато Михаил поискал от родителите си да учи в музикална школа, поради липса на средства те избрали инструмента, за който уроците са най-евтини - флейта пиколо.
През 1985 година Михаил Турецки вече има отлична диплома от московския Музикално-педагогически институт, дирижира симфоничен оркестър, налага се като хормайстор и шоумен.
Талантливата музикантка Елена се жени за него, макар и против волята на строгия си баща. Скоро им се ражда дъщеря Наталия. Младият, само на 22 години, Михаил работи ден и нощ, за да изхрани семейството си. Той е далеч от Москва, когато получава телеграма: Спешно позвъни! Това, което му казват, е съкрушително: При автомобилна катастрофа са загинали съпругата му, нейният баща и брат й. Михаил остава сам с малката Наталия. Две години по-късно заедно заминават за Америка. Поради липса на кола обикалят града с летни кънки. Дъщерята отрано се качва на сцената, но бащата решава друго. Наталия завършва право и работи в офиса на "Хор Турецки".
При един от гастролите си в Америка, навръх деня на влюбените, в град Далас, щата Тексас, Михаил среща дъщерята на агента, ангажиран с организацията на концерта му. Лиана е водещ програмист в телекомуникационна компания, има обещаващо бъдеще и малката Сарина. Любовта обаче я кара коренно да промени живота си. В сватбата и с Турецки няма и капка суета. Женят се в спортни дрехи. Скоро новото семейство се увеличава с дъщерите Емануила и Беата. Мъжът в семейството идва далеч по-късно, чак когато Наталия дарява баща си с внук на име Иван.
Странно, но хор "Турецки" вече се радва на доста голяма популярност по света, докато в родината е неизвестен. Всичко се променя, когато Йосиф Кобзон ги кара да пеят на прощалното му турне. След тези сто концерта цяла Русия вече ги прославя..
Като баща не четири дъщери разбирам жените и винаги съм на тяхна страна. През годините станах превъзходен дамски психолог, много добре разбрах, че главните козове при общуването с дамите са истината и искреността. Това са думи на Михаил Турецки и те като че ли най-добре обясняват раждането и успеха и на "СОПРАНО".
200 красавици кандидатки за "СОПРАНО"
- Г-н Турецки, какво си спомняте от концерта на вашия хор в София? Очаквахте ли успеха, който постигнахте?
- Беше страхотно! Това бе първото ни участие в България, но 25 минути след началото почувствахме гостоприемството и любовта на публиката. Залата излъчваше огромна топлота. Струваше ни се, че дълго са ни чакали! Публиката в България е изключителна с това, че не пести емоции, сърдечност и благодарност. Дълго останахме на сцената. Не ни пускаха да си тръгнем, аплодираха и ни поздравявахa.
- Безспорно мъжкият ви хор е едно много успешно начинание. Защо тогава решихте да създадете и женска формация? Не се ли опасявахте, че дамите завинаги ще останат в сянката на певците от силния пол?
- Аз съм учил да бъда диригент. Това е образованието ми. За да се изявиш в тази професия, трябва да имаш хор. Проектът "SOPRANO" се роди много години след като "Хор Турецки" вече се бе утвърдил: Имаше достатъчно почитатели и успяваше да напълни най-големите концертни зали в страната. Трябваше да минат двадесет години и толкова работа с мъжкия хор, за да установя, че нещо не ми стига. Нещо, което да сграбчи душата и влезе в сърцето. И това бе именно дамският вокал, женска енергия, моминска нежност, интрига, височина, любов в гласа. Разбрах, че ми липсва сопраното, а такъв подарък на публиката може да направи само жена. За пет години "SOPRANО" достойно защитиха правото си на съществуване и успяха да спечелят любовта на милиони! Групата обиколи цяла Русия: от Сибир до Далечния изток, изнесе концерти в Съединените щати и Швейцария. Сред няколко дни те ще дойдат в България. После потеглят на турне в Израел. В близко бъдеще планираме концерти в Китай и Франция. Така че за момичетата не се притеснявам. Те вече здраво са стъпили на краката си.
- По какво се различават двете формации? И с какво сопраните ще изненадат българската публика?
- "СОПРАНО" не е аналог на "Хор Турецки". То е женска група, а дамите не се съизмерват със мъжете. Тя са друг интелект, друг емоционален статус, друго съзнание. В "СОПРАНО" гласовете се различават не само по височина, но и по стил. Ако в "Хор Турецки" всички са класици, то при дамите нещата са по-различни. В женския екип има и класически оперни, фолклорни, джазови гласове... Всеки от тях има свой собствен стил. Сам по себе един концерт на "СОПРАНО" е отделен музикален спектакъл. И шоуто "Светът на жените", което ще покажем в България, не е изключение. То е представление на световно ниво, в което със средствата на различните жанрове артистките разказват на зрителите за всичко онова, за което мислят жените. За прекрасната половина от човечеството това ще бъде просто едно припомняне на урок, който вече се знае, а за мъжете, богатството от емоции и внушения от сцената ще се окаже истински майсторски клас по женска психология. Представете си, че за една вечер ще чуете истински оперни гласове, ще се потопите в атмосферата на мюзикъла и ще се радвате на най-известните хитове на три поколения!
- С кой от двата хора ви е по-лесно да работите?
- Трудно е да се сравни. Не мога да отговоря, защото "Хор Турецки" е моя рожба. Там аз съм лидер, шоумен, пея, част съм от шоуто. A в "СОПРАНО" съм продуцент, създател на хора и невинаги излизам с тях на сцената.
- Как избрахте дамите в "Сопрано" - по красота или по талант?
- Търсех истински певици, заложници на професията. И ги намерих. "СОПРАНО" съществува вече почти пет години. Мога да кажа, че за това време групата порасна пред очите ми. Ще го кажа с други думи: напасна се и узря. Всеки ден осъзнавам, че съм направил правилния избор на онзи далечен кастинг. Тогава през 2008 г. за мен бяха важни не само външността и гласът, а и сценичните умения, знания, музикален вкус, човешки качества. Двеста талантливи момичета пожелаха да станат част от новата формация. Избрах четиридесет, които четири месеца работиха упорито. В крайна сметка днес преценявам, че не съм сгрешил. Останали са най-добрите. Солистките в "СОПРАНО" не само пеят прекрасно, но и са способни да работят в екип, подлежат на обучение, комуникативни са и възприемчиви към новия музикален материал.
- Кое бе най-силното ви преживяване през двадесет и петте години, през които сте вече на сцената?
- Животът ми като артист бе невероятен музикален роман, сериал, който няма нито начало, нито край. Спомням си фалшивите акорди в голямата зала на Московската консерватория в началото, първите овации. Моментът, в който публиката се изправи на крака не в края на концерта, а след третата песен! Пред очите ми са зрителите, които се качиха на сцената, за да ни поздравят, или как залата запя по-силно от хористите. Десетки хиляди пеят и аз ги дирижирам. Можете ли да си представите вълнението ми, след като цяла армия се подчинява на моята воля! В такива моменти ти се струва, че едва ли не имаш власт да управляваш дори света!
- Коя от известните личности, с която сте се срещали, ви е направила най-силно впечатление?
- В началото на кариерата имахме късмет да участваме в най-големия музикален фестивал в Италия. Бяхме на една сцена със световната легенда Пласидо Доминго. След концерта на "Хор Турецки" великият тенор дойде и ни каза: "Всичко е пред вас, бъдещето е ваше!". Тогава за нещо кой знае какво не можех и да мечтая! Тези думи се врязаха в паметта ми за цял живот.
- Излизали ли са на сцената двата хора едновременно?
- Те са две различни групи, всяка със своята луда енергия. За да се изявят заедно, им е нужен поне стадион! Правим го само по много специални поводи. На 9 март миналата година, например "Хор Турецки" и "СОПРАНО" изнесоха съвместен грандиозен спектакъл на най-голямата сцена в Москва - СК "Олимпийски". 19 000 души си купиха билети и дойдоха да ни чуят. На същата сцена, на конкурса "Песен на годината" пак миналата година, моите хористки безапелационно станаха лауреати на фестивала!
- Има ли музика, която публиката по цял свят харесва?
- Безспорно класиката е обичана навсякъде. Народните песни обаче придават не само чувства, а и национален колорит, отношение към живота. Моите състави по традиция на концертите си изпълняват винаги песен от страната, в която гостуват. Това много се харесва на публиката.
- Във вашите формации има хора от различни държави на бившия Съветски съюз. Има руснаци, украинци... Какво мислите за конфликта в Украйна?
- Че той не може да продължава дълго. Ние сме много близки по дух. Затова на концертите си не пропускаме да изпълним някои от най-вълнуващите украински народни песни и да напомним на всеки в залата, че сме братя. За съжаление обаче политическите игри се водят от хора, чийто принцип е разделяй и владей. Аз не мисля, че има здравомислещ човек, който да иска война. Няма нищо по-скъпо от мирното небе над главите ни.
- А има ли рецепта за мир?
- Няма конфликт на културата, конфликтите са на безкултурието. Понякога за час артистът може да направи повече, отколкото политикът за години. На него вярват много повече, но само ако е искрен. Когато бяхме в София, зрители дойдоха при мен и споделиха, че нито един концерт през последните двадесет години не е обръщал по такъв начин България към Русия, както нашият. Това беше най-голямата похвала.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
