В европейските филми невинаги има хепи енд, казва известната режисьорка, която на 30 май в Стара Загора дава старт на елитния кинофестивал "Златната липа"
Магдалена Ралчева - с характер на амазонка и визия на холивудска звезда от златната епоха във Фабриката за мечти - на 30 май дава старт за третото издание на кинофестивала за ново европейско кино "Златната липа". Това ще се случи в Стара Загора, оставащ завинаги в детството й - с разходките до Аязмото, ожулените от ролкови кънки колене, любимия акордеон и омразния солфеж... Спомените на Маги ухаят на прекрасните дървета, превърнали се в емблема на нейния роден град.
Неслучайно светската суматоха по традиция започва със засаждането на липа в Алеята на славата пред Операта, където се случва елитният форум: първа беше Мария Статулова, миналата година лопатата размаха самият ас на световното седмо изкуство Джанкарло Джанини, а тази неделя примерът му ще последва друг титан екрана и сцената - Васил Михайлов, който ще получи голямата награда за цялостно творчество. След това на ход е международното състезание, чиито победители ще бъдат обявени на галата на 3 юни след гласуване на интернационалното жури с шеф Станимир Трифонов.
Българските ленти във и извън конкурса са "Урок", "Прелюбодеяние", Омбре", "Събирачът на трупове", "Чуй"... Сред специалните гости на петдневния празник на духа, посветен на 100 години от рождението на нашия кинематограф, са Мартина Вачкова, Андрей Слабаков и Момчил Карамитев - те ще разкажат за феноменалните си родители.
Хвърлената ръкавица
"Европейското кино е безценно - заради многообразието на стилове, заради откровения си език и реализма си. То е различно - щастливият край не е негова запазена марка. Неслучайно режисьорите от Стария континент анализират по най-болезнен начин значимите проблеми. Качеството на всяка продукция зависи от автора, от неговото "аз", от енергията и светоусещането му", казва Ралчева.
Изисканата дама с твърда ръка дирижира логистиката, стратегията, организацията и продуцирането на "Златната липа", въпреки че всичко това обикновено се смята за мъжка работа. Тя обаче не дели кинаджийството на полове. "Или можеш, или не. Подобен фестивал зависи от общите усилия и добрата воля на много личности, обединени от идеята за стойностен и полезен за обществото проект", категорична е Магдалена.
Тя - като създател и художествен директор на "Златната липа" - в името на каузата привлича млади хора. Защото знае, че изкуството има бъдеще - тук, в България. И че Терминал 2 невинаги е най-доброто решение.
Дебютът
Дипломната работа на Ралчева в Академията се казва "Наемателят". И понеже по стар български обичай трудно се става пророк на тези 111а000 квадратни километра, студентката на корифеите Въло Радев и Христо Христов получава одобрение за работата си в Сърбия, но не й похвала в България. Следват няколко документални филма и клипове. Маги става асистент на Иванка Гръбчева, за която киното беше като водата и въздуха.
Учи от нея най-важното - фанатично изпипване и на последния детайл и никакво отстъпление от мечтите и целта, какъвто и нож да точат зад гърба ти. Първият си пълнометражен игрален филм "Още нещо за любовта" Магдалена снима със звезди и младоци. Велко Кънев подкрепя дебютантката с много уважение и обич. По това време изключителният актьор е на крачка от фаталната болест, но не си позволява нито за миг умора от живота и професията. Неговата лебедова песен пред камерите е съвършена.
Маги превръща Калин Врачански и Симеон Лютаков в екранни знаменитости преди "Стъклен дом" и "Седем часа разлика". Така драмата по истински случай на прочутия хирург д-р Руменов, изгонен през 50-те години на миналия век от София заради демократичните си убеждения и действия, се получава като една от най-добрите ленти през последните години. В нея отново става ясно, че любовта побеждава всичко - и случайността, и политиката, и равнодушието. "Ако съхраниш душата си и останеш верен на себе си, ще бъдеш щастлив - тази философия ме мотивира да направя филма. Въпреки всички трудности", споделя Магдалена.
Семейният рай
Магдалена е маниак на тема "чистота" - това е нейната голяма тайна, която тя се опитва да опази дори пред себе си, но все не й се отдава. "Стремя се да я прикривам и пред другите", шеговито споделя дамата. Втори кадър: стайлингът в интериора и екстериора - най-вече класика. Маги аранжира огромни вази без излишни орнаменти, стъклени прелести от цял свят - една от друга по-красиви, по-цветни, по-енигматични, разказващи различни истории.
Новата й страст е порцеланът, а сред актуалните й придобивки са първокласни творения от Португалия. Обикаля антиквариатите, за да се наслаждава на красотата от други епохи, която за нея всъщност е вечна - извън времето и пространството. Често купува за подаръци рамки "ампир", в които снимките и картините изглеждат по съвършено различен начин. "Понякога багажникът на колата е пълен само с подобни покупки. И Румен, милият, ще-не ще, ги пренася много внимателно заради мен. Самият той високо цени изкуството. И най-вече - хората. С него се живее леко - витален е, умее да създава атмосфера, в която няма място за напрежение", казва Магдалена за мъжа си, великият приор на масоните Румен Ралчев. Тя е Рак, а той - Водолей. Но хубавата жена не вярва особено в диктата на хороскопи и зодии, нито пък в някакви измислени несъвместимости между тях. Още повече че любовната история на Ралчеви е като на кино, въпреки че Маги винаги се пази от дефиниции и категорични жанрове. Но е убедена, че щастието е в ръцете и сърцето на всеки от нас.
Тя среща съпруга си малко преди абитуриентския бал, но доста по-късно заживяват под един покрив - след различни битови и емоционални перипетии. Маги ражда дъщеря им Лиза и влиза да учи режисура във ВИТИЗ. Още преди да вземе дипломата, на бял свят се появява и синът им Андрей. Семейният рай вече придобива категорични измерения. Неслучайно Ралчеви наричат така и къщата за гости в Родопите. В тайните и явни градини на Румен и Маги стотиците видове растения са отглеждани с много внимание и дори нежност - необходими за всяко живо същество. Те притежават прекрасна магнолия - засаждат я в чест на Лиза, която вече е на 16.
От остров Тенерифе пренасят дървото на живота, което достига до 400 години. Имат американски и и атински бор, ливански кедър, индийски люляк... И, разбира се, най-крехкото и иглолистно създание - елица. От няколко години се радват на маслинови дръвчета, които се чувстват отлично в техния двор. "Обичам своите мушката - и в София, и на вилата - в цялата им палитра от цветове. Те са от най-красивите цветя в саксия. Розите ми също са фантастични", споделя Магдалена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
