Румен Петков е един от инициаторите на АБВ и кандидат-депутат от партията в Плевен и в Шумен
- Г-н Петков, бяхте на посещение в Москва, какви сигнали изпраща Русия към България?
- Отношенията между двете държави са стратегически въпрос от гледна точка на икономическия интерес на нашата страна. В Русия недоумяват от някои позиции на български фактори. Например от искането на Ангел Найденов за "повече НАТО в Черно море" при положение, че една от най-силните и добре въоръжени армии - турската - е там. Имаме България и Румъния - членки на Алианса. И БСП, и България като цяло да иска "повече НАТО в Черно море" е трудно обяснимо за руснаците. Това важи и за обявената от Велизар Шаламанов "информационна война".
По-смущаващото е, че българските институции демонстрират липса на какъвто и да е интерес за развитие на отношенията ни с Русия в няколко аспекта. Първо, една от малкото държави членки, която не бе представена на Панаира на книгата в Москва, бе България. При наличен щанд - той да е празен - и Министерство на културата да блести с отсъствието си и да не организира българските писатели и техни творби да бъдат представени, е престъпление към общата ни култура с Русия и към потенциала, който имат нашите автори. И второ, на туристическата борса в Москва, на която половината държави членки на НАТО и ЕС бяха представени на ниво министри, българското Министерство на икономиката и енергетиката не прояви никакъв интерес. А това от руска страна се възприема с много голяма болка, защото показва неуважение към най-големия пазарен дял на туристи, на които се радваме в България.
- Как това може да се отрази върху нашата туристическа индустрия?
- Тази незаинтересованост със сигурност влияе и върху руските туроператори. Не може да не си даваме сметка, че туризмът формира 16% от БВП. Ако имаме такова отношение към руския турист, такова институционално демонстративно незачитане, съвсем естествено е, че той ще се пренасочи към Турция, към Гърция и към други дестинации, които, отгоре на всичко, предлагат и по-елегантен и по-добър визов режим.
- Преди дни изразихте тезата, че санкциите на ЕС срещу Русия са вредни за България, защо?
- Българските институции продължават да неглижират въпроса със санкционния режим и това може да претърпи изключително негативно за нас развитие. Аз бях в Руския институт за статистически изследвания на разговор с цялото ръководство и там бе зададен въпросът как влияе върху българските производители забраната за селскостопанска продукция. Но се прокрадна и нещо, което е изключително тревожно - руските институции обсъждат налагане на санкции върху лекарства, лекарствени средства и препарати от държави членки на ЕС. И това ще има много тежки последици върху България, защото делът на български лекарства и лекарствени средства, които изнасяме за Русия, е около 33%. Тоест - това означава да блокираме 1/3 от износа ни и фактът, че нашите институции неглижират такава възможност, за мен говори за неспособност на това правителство да анализира подобни процеси, които могат да имат трайни щети за българската икономика. И в селскостопанската, и фармацевтичната индустрия такива стъпки могат да бъдат и най-вероятно ще бъдат в средносрочен и дългосрочен план с много тежки последствия, защото на този пазар ще се наместят други, ще се наместят азиатските производители, ще се намести Турция, специално в лекарствените средства и препарати ще се намести Индия, и България може за продължителен период от време да бъде изолирана от този пазар, който е ключов за тези два отрасъла. А това във всички случаи ще повлияе на ценообразуването на тези продукти вътре в страната. На тези неща трябва да се сложи край, ако искаме да се погрижим за развитието на собствената си икономика.
- Как според вас трябва да бъде решен казусът КТБ?
- Въпросът с КТБ не трябва да бъде подценяван, а наглостта на гуверньора Иван Искров, който в интервю заявява, че ще стои в БНБ, докато се реши кризата, няма граници. Мястото му е не просто вън от БНБ, мястото му е на подсъдимата скамейка. Той е съучастник в удара по КТБ. Там не бива по никой начин да се допуска разпродаването на активи, които са добити чрез кредити, защото става дума за военнопромишлен комплекс, за няколко ключови икономически субекта, които могат да бъдат разпродадени на безценица. И ние от АБВ предупредихме, че една от целите на удара по КТБ е именно тази. Това е недопустимо - така започна навремето схемата с Първа частна банка - някои хора се обогатиха, банковата система рухна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
