Над 80% от пшеницата е полегнала и това увеличава разхода на гориво на комбайните
Качеството на зърното е сходно с това през миналата година, каза Младен Мартинов
Младен Мартинов e председател на земеделска кооперация "Черно море" - Балчик, която има около 1600 член-кооператори. Той е начело на кооперацията от нейното учредяване през 1993 г. Днес ЗК "Черно море" обработва 35 200 дка земя с около 47 машини, като около 53% от площите ежегодно са засети с есенници - пшеница и ечемик, а останалите 47% - с пролетници, основно слънчоглед и царевица.
- Г-н Мартинов, годината бе с мека зима, ниски пролетни температури, дъждове в навечерието на жътвата. Как всичко това се отрази на пшеницата и как протича жътвената кампания?
- 2014 г. е необичайна в климатично отношение. Дори и специалисти с дългогодишен трудов стаж - над 40 години, не помнят в исторически план такава година - с мека зима, хладна пролет и обилни валежи, на места порои през вегитацията на пролетници и есенници - основно май и юни. И като говорим за обилни и поройни дъждове, при нас от 23 май до 22 юни общото количество на валежи е около 300 л/кв.м, което значително надвишава половината годишна норма на валежите за нашия регион. Основно проблемите от валежите бяха при пшеницата, и то когато влязохме да жънем. Почвите са преовлажнени, в ниските места има все още езера от вода.
Пшеницата над 80% е полегнала и в тази връзка жътвата е много трудна и много бавна, със значително завишени разходи по прибиране на продукцията. Ние жънем с 5 комбайна и ако при нормална жътва в предишни години на ден сме ожънвали между 1500-1800 дка, тази година трудно на ден можем да ожънем повече от 900-1000 дка. На места се налага да жънем само срещу полегналото жито, а в обратна посока комбайните се връщат, без да жънат, което значително увеличава разхода на гориво. В същото време трябва да жънат много ниско, за да могат да се оберат всички полегнали класове и това води до натоварване и пренатоварване на двигателите и още повече увеличава разхода на гориво. Допълнителна трудност ни създава и нестабилната атмосфера - има неочаквани валежи и пак на моменти интензивни. Това налага спиране на жътвата, местене в други полета. Имало е дни, в които се местим два пъти и на третия път се прибираме в бригадата, без да успеем да свършим някаква работа. Друг голям разход тази година е сушенето - зърното минава през сушилните и до момента сме изразходили 16 т дизелово гориво за сушилнята, което е допълнителен разход, свързан с прибирането на реколтата. Валежите се отразиха и на пролетниците - имаме доста полегнали слънчогледи от обилните дъждове. Царевицата е в много добро състояние към настоящия момент. Нямаме сериозни загуби от пороите, включително и при пшеницата. Може би 200-220 дка пшеница, които са в ниските полета, където не могат да влязат комбайните, но ще изчакаме да изсъхне, ако изсъхне. Най-вероятно през август ще влезем да оберем каквото е останало.
- Как се отрази всичко това върху добивите и качеството?
- Пролетта и по-скоро времето от средата на май се отразиха на пшеницата. Очакванията ни бяха за необичайно висока реколта, защото посевите бяха в много добро състояние. Като влязохме да жънем, а и преди това, видяхме, че настъпват промени, които ще доведат до по-ниски добиви. Заради обилните дъждове има преовлажняване на почвата, липса на въздух в почвата и растенията не могат нормално да се развият при това в период повече от месец. По тази причина започнаха да редуцират брой класове и зърна. Към момента сме ожънали около 86% от засетите с пшеница площи, като засега средният добив е малко над 500 кг, но все още не сме успели да приберем всичко. Ако успеем да ожънем всичко - може да стигнем и до среден добив от близо 550 кг/дка. Като качество пшеницата е със сходни показатели като миналата година, дори малко по-добри. Вероятно в нашия регион сме щастливци, защото от 30 юни, откакто започнахме жътвата, само един ден валя по-интензивно - 18 л/кв.м, докато на места колегите не могат да влязат да жънат. При нас няма проблеми с покълване.
- Доколко се оскъпи тази година себестойността на продукцията?
- Засега не мога да кажа с колко средно на декар ще се увеличат разходите за прибиране на пшеницата спрямо 2013 г., но най-вероятно те ще са общо над 20 на сто повече. И миналата година имахме 11 хил. дка пшеница - прибрахме я за 11 дни. Тази година вече 18 дни жънем и има още за прибиране. Що се отнася до цената в момента - като всяка година в началото на жътвата и в хода й цените са ниски. Според мен, реалната търговия ще започне през октомври, когато приключи жътвата в цялото северно полукълбо. Още повече, че над 70% от пшеницата, която се произвежда в България, се търгува на външния пазар и търсенето и предлагането ще определят реалната цена на стоката ни. За нас е най-важно какво ще се случи в Русия и Украйна, а това ще стане ясно не по-рано от септември. Масовата жътва при тях все още не е започнала и приключва не по-рано от края на август. Украйна ще има проблеми по прибирането на реколтата, а още по-големи ще са те за следващата стопанска година заради девалвацията, инфлацията и повишението на цените на горива, торове, препарати, семена, които ще ползват за следващата стопанска година. Ние сме на пазар Черноморски басейн и като свършат те с жътвата и стане ясно какво количество с какво качество те ще произведат, ще е ясно каква ще е цената в Черноморски басейн.
- Какво беше състоянието на реколтата от ечемик тази година?
- Тази година имахме 430 дка ечемик. Добивите бяха значително по-ниски спрямо минали години - 437 кг от дка, което е ниско за тази култура. Цената в началото беше 290 лв./т, на която и ние реализирахме добива си, което е малко, но в момента тя падна още. Коментира се, че сега е около 260 лв./т.
- Кои са все още нерешените проблеми в земеделието, ефективни ли са ваучерите за горивата?
- Проблеми с ваучерите няма, получихме ги навреме. В района има фирма, която работи с тях и получихме гориво. Според мен сериозен проблем е, че към настоящия момент още не са добре разяснени програмите, които касаят нас - земеделските производители в новия програмен период. Доколкото знам, те трябва да бъдат разписани с Брюксел до края на юли. Искрено се надявам, че договорът за новия програмен период ще бъде с по ясни правила, изготвени навреме, за да можем всички ние да участваме и да се възползваме от средствата, които се отпускат от ЕС за страната ни. В момента на сключване на договор трябва да са готови и поднормативните документи, а не да подписваме договор и после вместо в рамките на 6 месеца да стартира програмата, ние започваме да правим наредбите.
- Какво мислите за идеята най-малките производители да получават най-много средства за подпомагане?
- И тук нищо не е категорично. Аз подкрепям идеята най-малките да получават повече средства, защото един човек с 10, 15, 100 дка не може само с доходите от тях да се издържа, да гледа семейство. Той има същите разходи и проблеми, каквито има производител с 5, 10 или 20 хил. дка. Тези хора трябва да бъдат подпомагани в по-голям размер, но за да дам становище, трябва да знам точното предложение. Аз категорично не приемам позицията над определени декари субсидията да е силно редуцирана или да няма такава. Тя може да бъде намалена, но в рамките на това намаление да бъдат подпомагани по-дребните, а не да бъдат спрени парите, защото земеделието е несигурен бизнес. Това е завод под открито небе. Има години с много високи печалби, но има и години с много големи загуби, които не са свързани с конкретни бизнес решения, а се влияят от климатичните особености.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
