През 2017 г. България ще е домакин на Световния конгрес по лозарство и винарство и на 15-та Генерална асамблея на Международната организация по лозата и виното (OIV)
Тази година се навършват 10 г. от създаването на избата "Катаржина Естейт". Досега вината й са спечелили общо 262 медала - 14 двойни златни, 70 златни, 101 сребърни и 7 бронзови отличия.
Трудно ли се постига успех във винопроизводството, какви са тенденциите за развитие на сектора и каква е винената мода, разговаряме с Цветелина Николова, управляващ директор на "Катаржина Естейт" и "Платинум Брандс".
- Госпожо Николова, "Катаржина" е вече 10 г. на пазара. Какво постигнахте за това време, кога беше най-трудно и с какво най-много се гордеете?
- За 10 г. наложихме "Катаржина" като успешен бранд. Смятам, че най-важното е един екип и неговият мениджър да знаят какво искат да постигнат и следвайки целите, нещата се случват. Когато се върви хаотично - няма резултати. Ще изредя само някои от фактите. Най-важното е, че ние никога не правим компромис с качеството. Мога да дам за пример 2014 г., когато реколтата беше много лоша в цялата страна. Тогава ние бяхме една от малкото изби, която взе решение да обявим нулева реколта за червени вина среден и висок клас. Знаехме, че ни очакват две много трудни години напред, защото при виното всяка една реколта се продава една година напред. Но без колебание взехме това решение, защото не можехме да си позволим грешката да пуснем вино, което не отговаря на цената си. Ние следваме тезата, че всяка следваща година вината ни са по-добри от предишната. Това е така, защото след петата-шестата година на лозето, всяка следваща е по-добра. Нашите лозя са вече 10-годишни и влизат в най-силните си години, които са между 10 и 25-30. Инвестираме много в иновации, технологии, производство, в маркетинга, презентациите, дегустациите, които предлагаме на крайните клиенти. Не обичаме ценовите промоции, защото така се обезличават и убиват продуктите. За клиентите правим подаръци, дегустации, стремим се да повишаваме винената им култура. Нещо друго, което аз смятам като мениджър, е, че
по-лесно е да стигнеш до върха, по-трудно е да се задържиш на него
Ние вече няколко години сме на върха, знаем какво искаме и как да го постигнем.
- Участвате в много конкурси. С коя награда се гордеете най-много?
- Ние сме изба, получила много отличия. Имаме 262 медала, като участваме само в най-значимите световни конкурси. През 2015 г. „Chopin Nocturnе 2013", бе обявено за най-доброто българско червено вино по време на престижния международен винен конкурс Mundus Vini 2015 в Германия. Искам да отбележа едно много голямо постижение за "Анкор Сира 2007", което спечели двоен златен медал на конкурса "Сира дьо монд" в Сан Франциско. Двоен златен медал се дава само когато журито е единодушно в оценката си при скритата дегустация. До този момент „Катаржина Естейт" е носител на 14 двойни златни медала.
- Известен е спорът между производителите на вина от Стария и Новия свят, които налагат различна мода във вкусовете. В тази връзка към коя група производители е България и в частност "Катаржина"?
- Географски и по традиция България принадлежи към Стария свят - Франция, Италия, Испания. Към Новия свят, където скоро е започнало да се прави вино, принадлежат Аржентина, ЮАР, Чили, Нова Зеландия, Калифорния. Но производителите на вино от Новия свят са тези, които създават и следват новите световни тенденции, работят иновативно и модерно. България взаимства не само от Франция и Италия, но и от целия свят.
- Как се приемат българските вина на Стария континент от традиционните производители?
- Във Франция е почти невъзможно да се изнася вино. Според статистиката - това е страната, в която се продават най-малко вносни вина. Франция е държавата - майка на винопроизводството и французите са изключително големи традиционалисти, пият само френски вина. Но там можем да продаваме българско био-вино, защото за французите е важно да е сертифицирано и да има съответния печат. Това е и нашата цел.
- Кои са най-перспективните пазари навън в момента?
- Целият свят се е насочил към Китай. Ние продаваме там от 3 г., работим доста добре.
Но най-големите пазари са САЩ, Скандинавия, Виетнам, Япония. Швейцария е малък пазар, но
за имидж е невероятен, тъй като швейцарците са големи перфекционисти и те предпочитат само най-качествените вина. И когато един продукт е наложен там, това наистина е символ за качество. А ние работим много добре в Швейцария. Големи пазари са Германия и Англия, натам са следващите ни стъпки. Пазарът в Русия за нас не е интересен, защото там се продават полусухи вина с ниски цена и качество. Най-големият ни външен пазар е Полша, тъй като имаме наша компания там.
- Прави впечатление, че имената на вината на "Катаржина" са доста специални, свързани с история, с легенди, с музика. Кой е инициаторът и оказва ли това влияние на пазара?
- Създаваме имената и легендите заедно със собственика.
Когато правим някакво вино, то не е просто продукт, а емоция, любов, послание, история
които стоят зад името. Например нашият изключително успешен бранд
Contemplations ( Размишление) - в един кашон има 6 бутилки, всяка с различен етикет. При създаването на серията "Шопен" /Chopin/, тръгнахме отзад напред. Аз имах идея да озвучим избата, вината да отлежават на музика, тъй като е доказано от американски учени, че това дава добър ефект върху виното. Така дойде идеята да създадем серията "Шопен". Избрахме три произведения на композитора и кръстихме вината "Соната" /Sonata/, "Кончерто" /Concerto/ и "Ноктюрн" /Nocturne/. И брандът има наистина голям успех. Имаме и вина, които носят имена на местности - "Мезек", "Хала", както и други.
- А популярното "Question mark" как се появи?
- Това беше първото вино, което пуснахме на пазара - от реколта 2006, а излезе на пазара през 2007 г.
Не бяхме измислили името и го направихме с черен етикет, върху който имаше сребърен въпросителен знак
Всички питаха: "Какво е това вино?", а ние казвахме какви са сортовете. И решихме просто да го кръстим така – "Question Mark" (Въпросителен знак).
- Как ще оцените тазгодишната реколта от грозде?
- Тази реколта е много добра в цялата страна. За "Катаржина" е изключително добра, според нашите технолози тази година ще бъде най-успешната от всички до този момент като качество на виното, което ще произведем. Досега най-добрата реколта беше 2013 г. Да видим как ще се развият вината, първи резултати ще имаме през декември - януари.
- Напоследък у нас навлизат много нови сортове грозде, някои напълно непознати за нашия регион. Това ли е бъдещето и имат ли шанс старите български сортове, като например мавруд, гъмза, широка мелнишка лоза, рубин? Какви вина се предпочитат?
- Повечето български производители предпочитат познатите сортове - мерло, каберне, шардоне, совиньон блан - защото много от тях не смеят да експериментират. Ние от "Катаржина", създавайки модата във винопроизводството
знаем каква ниша има на пазара и какво бихме могли да наложим в пиенето на вино
Хубаво е винаги да има и други сортове, които са по-модерни, идват от различни краища на света. Всеки един от тях придава различен облик на едно вино.
Тази година имаме две нови вина, които са чисто сортови - мерло и каберне. Опитваме се да показваме на клиентите ни различни стилове и сортове. Ако пият само едно вино, те няма да разберат разликата с друго. 70-80% от нашите лозя са засети с основните сортове - мерло, каберне совиньон, каберне фран, малбек, сира. По-рядко срещаните са предназначени за производство на купажи. От белите сортове основно имаме шардоне и совиньон блан. Розетата също са купаж, но през последните години пуснахме "Ла Ви ен Роуз" /La Vie en Rose/, чистосортово вино от гренаж.
Не произвеждаме вина от български сортове, но съм забелязала, че чужденците имат интерес. От мавруд може да се получи качествено вино, но останалите са по-скоро за трапезни вина, които нямат голям потенциал.
Много изби произвеждат вина от български сортове, аз лично много обичам да ходя на такива дегустации. Но пазарът е твърде малък за това.
Хората искат да пият по-модерни вина, с по-малко дъб
искат да усещат тероара, ароматите на гроздето, не обичат много тежки вина. Вкусовете се променят. Ако дегустирате вино отпреди 5-6 г., ще усетите много повече дъб, отколкото сега. В целия свят през последните 2 години производителите масово намаляват дъба.
- Увеличава ли се консумацията на вино у нас и стана ли българинът познавач и ценител на тази напитка?
- От 6-7 г. насам всяка година има все по-голям ръст в консумацията на вино, винената култура расте, българинът вече знае какво предпочита, какво му харесва. Ако трябва да се изкажем професионално за едно вино - всяко вино е хубаво, защото е направено с много труд и любов. Но ако някое вино не ти харесва, правилното е да кажеш, че не ти е по вкуса, а не, че виното не е хубаво.
- Кое вино е най-предпочитано в България - бяло, червено или розе?
- Като цяло повече се пият червени вина, в това ни е силата. Но България е и изключително добър регион за бели вина, около Черноморието. Тенденцията е повишаване на консумацията на розе. Не знам дали има друга държава в света, която да отбелязва такъв драстичен ръст като България. От няколко години е изключително модерно се пие розе.
Ако се върнем 10 г. назад, бяло и розе изобщо не се пиеха в студените месеци от октомври до април. А сега се пие целогодишно и бяло, и розе, и червено вино.
У нас се произвеждат много хубави розета, каквито се правят само във Франция
В никоя друга страна от Европа няма култура за пиене на розе и много малко се произвежда.
Розето се прави от червено грозде по технология за бяло вино. Отстрани изглежда лесно, но всъщност е много трудно да се произведе, да се постигне цвят, който да изглежда естествено.
- Какво ново да очакваме от "Катаржина"?
- Най-новото е био-виното, което е от няколко седмици на пазара, то е купаж от мерло и сира. До един месец ще пуснем две вина, от които едното е чисто мерло, а другото - чисто каберне. Подготвяме изненада за бала ни по случай 10-годишнината на "Катаржина" - най-високия клас вино, което сме произвеждали. Но ще обявим името му тогава.
- Има ли бъдеще виненият туризъм?
- Да, има голямо бъдеще, но все още е слабо развит. Вече има много интересни изби с хотели, имаме какво да покажем. И като културно-исторически забележителности - до "Катаржина" е крепостта Мезек, наблизо е и Перперикон. Мислим в тази посока.
- Вие сте завършила МИО, но кариерата Ви е основно в сектора на винопроизводството. Какво е за вас виното - бизнес, емоция, любимо питие или нещо друго?
- За мен виното е призвание. Случайно попаднах в този сектор, но разбрах, че ми е изключително интересно. След като изградих част от кариерата си и 13-14 г. се учих от практиката, прецених, че трябва да се образовам и избрах за това най-добото място в света - OIV /The International Organization of Vine and Wine/. Програмата включва посещение на 25 държави. Имам вмъзможност да видя как върви образователният процес, как се прави бизнесът, как действат дистрибуторите, профилирането, включва се и посещение на изби - цялото ноу хау във винопроизводството.
- След като сте обиколили целия свят, как стои България във винопроизводството?
- България има невероятни дадености, тероар, климат, могат да се произвеждат много висококачествени вина. Преди десетки години ние сме били производител номер 1 в света, след това имиджът ни е сринат. Но сега има толкова много инвестиции, толкова хубави лозя в България, произвеждат се много качествени вина, обръща се внимание на етикети, на бутилки - можем да покажем много на света.
През последните 2 г. има много световни конкурси и конгреси, които се провеждат в България. Миналата година тук се проведе Concours Mondial de Bruxelles, а през 2017 г. България ще е домакин на юбилейния 40-и Световен конгрес по лозарство и винарство и на 15-та Генерална асамблея на Международната организация по лозата и виното (OIV). Единодушното решение беше взето след гласуване на държавите-членки на OIV на заседанието на Изпълнителния комитет на организацията, което се състоя на 16 април 2016 г. в Париж. И всичките тези световни специалисти ще дойдат в България!
Това носи огромни позитиви за страната ни
В класа за магистри, в който съм в OIV, приемат по 15-16 човека на година и аз бях единствената българка. А в програмата изобщо не беше включена България. Включиха я благодарение на мен. Моите колеги изобщо не знаеха, че в България се произвеждат вина. Посещават Румъния, Гърция, Турция, но не и България. И когато включихме България и те дойдоха за първи път тук и видяха какво се прави, бяха изключително изненадани. Когато тези чужденци дойдат тук на конгреса, това ще бъде голям плюс за страната ни.
- Помага ли държавата на винопроизводителите?
- Държавата помага от гледна точка на това, че се дадоха много европейски субсидии за винопроизводство. През последната година обаче тези субсидии бяха спрени и ние, винопроизводителите, бяхме много недоволни от този факт. Надяваме се субсидиите отново да се възстановят.
- А как държавата би могла да помогне?
- ЕС дава много възможности за финансиране по различни програми, които са за национално ниво. Тези програми могат да бъдат усвоени не от някоя частна компания, а на база
национален проект за развитието на България, например за "Виното на България"
Когато има една обща кауза, това може да помогне много. Например страните винопроизводители от Новия свят имат огромна помощ от държавата. В Чили и Аржентина държавата плаща на производителя половината от стойността на една бутилка, за да може той да я изнесе на по-ниска цена и да е конкурентен в целия свят. И това е само една от субсидиите, които им дават.
- Кое е Вашето любимо вино?
- Предпочитанията ми се променят в различните периоди на годината. Сега е "Question mark Gold".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
