Как да насърчим българското производство? Има ли решение на спора между доставчиците и търговските вериги? Какво подпомагане могат да получат българските фермери и преработватели от Европа? Това са основните въпроси, на които потърсихме отговор на кръгла маса в рамките на кампанията "Да! На българските храни", организирана от Българския медиен съюз и Министерството на земеделието и храните.
Производители: Законът за веригите не надува цените
Сега ни искат до 47% отстъпка, бавят разплащанията, оплакаха се доставчици
София. Цените на храните няма да скочат заради затягането на контрола върху търговските вериги. Това заявиха категорично български производители по време на дискусия "Да! На българската храна", организирана от Българския медиен съюз и Министерството на земеделието и храните.
Спорът между доставчици и вериги, който се вихри вече над година, се разгоря с нова сила по време на дискусията. Той бе провокиран от изявлението на Йордан Матеев, шеф на Съюза за модерна търговия. "Подготвяните промени в Закона за защита на конкуренцията са изключително рестриктивни и ще доведат до три основни негативни аспекта. Първият удар ще е върху потребителите, защото цените ще скочат. Вторият ще е върху малките и средните производители, които са заплашени от фалити. Заради заложените солени глоби веригите няма да имат изгода да работят с тях, а само с големите фирми. А всички знаем, че най-големите са в чужбина, тоест ще се увеличи делът на вносни стоки в големите магазини", обясни Матеев. Според него третият негативен ефект от готвените промени в закона, които вече минаха на първо четене в парламента, е вероятността от санкции от страна на Европа.
"Няма нарушение на европейски правила в текстовете на закона, напротив, те ще ви накарат да си плащате навреме, както е в Европа", контрира депутатът от "Коалиция за България" Страхил Ангелов, който работи по антимонополното законодателство. "Вие съгласни ли ще сте аз да взема стоката от магазина ви, но да ви платя след два месеца", попита той във връзка с изявление на Матеев, че според регламентите разплащанията на веригите с доставчиците трябва да са в рамките на 60 дни.
"Срокът не е два месеца, а 30 дни, нека да се спазва", призова и шефът на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България Мариана Кукушева. "Тезата, че цените щели да скочат е напълно необоснована, просто надценките, които сега слагат търговците, ще са по-малки и печалбите им ще намалеят", включи се в спора и Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите. "В момента отстъпката, която ми искат, за да продавам вино във верига, е 47%, а за твърд алкохол - 40%. Само 4 - 5 производителя в България са в състояние да издържат на тези условия", каза шефът на "Вини" Пламен Ангелов. "Парадоксално е, че ми е по-изгодно да работя с верига в чужбина, отколкото със същата в България", допълни той.
Всички искаме ясни и добри правила, гарантиращи добра конкуренция, която е в полза на потребителите, заяви Йордан Матеев. Той изрази надежда, че между двете четения на Закона за защита на конкуренцията ще се направят промени, които ще направят документа наистина работещ и справедлив.
7-годишните ни усилия дават резултат
Славка Бозукова, главен редактор на в. "Стандарт" и модератор на дискусията
Повече от 7 г. се събираме в навечерието на големите празници - Коледа и Великден, за да гарантираме с общи усилия, че българските потребители ще пазаруват безопасни за здравето им стоки и храни. И нашите усилия дадоха резултат - ако през 2007 г. пазарът бе залят от стоки менте, то сега можем да отчетем, че тяхното количество е намаляло драстично. Затова нашата кампания вече се казва "Да! На българските храни". Целта й е да подкрепи БГ производителите и да насърчи потребителите да избират родни стоки.
Акцент за достойното място на родното производство на пазара бе поставен още през декември 2013-а, по време на дискусия във връзка с кампанията "Коледата безопасна". Какво се случи за тези 4 месеца?
1. Промените в Закона за защита на конкуренцията вече са в парламента.
2. Правителството зададе курс за насърчаване на българското производство.
3. На срещата на кабинета и бизнеса през февруари, която също се осъществи със съдействието на БМС, премиерът Пламен Орешарски призова българския бизнес да се обединява, за да бъде конкурентен. Вече са факт първите обединения.
4. Мерките срещу нелегалния внос се засилват. 5. Има и граждански контрол в магазините, обещан през миналия декември от изпълнителния директор на БАБХ проф. Пламен Моллов.
6. Проверките на инспекторите по храните вече са денонощни.
Хванаха 3 тона боядисана риба
Три тона боядисана риба са задържали инспекторите от Българската агенция по безопасност на храните, съобщи шефът й Пламен Моллов. В това число влизат и консерви, при които са открити неразрешени оцветители. В момента се правят допълнителни изследвания на продукцията, за да се разбере какво точно е съдържанието им. Само за последните 2-3 седмици в областите София и Бургас са открити 40 т зеленчуци с пестициди над нормата. Те са били унищожени. Между 1 и 16 април инспекторите са затворили 10 обекта заради липса на разрешителни за работа или лоша хигиена. При извършените проверки на Великден не е установено нито едно нарушение, каза още Моллов. Засилените инспекции продължават и около Гергьовден. Акцентът се премества към морето, където се засилва потокът от туристи. Добре е, че фокусът на проверките вече е насочен и към търговците, хотелите и ресторантите, каза шефът на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки Жана Величкова. Тя обърна внимание и към проблем с внос на съмнителни стоки от нерегистрирани фирми. Нека браншовите организации във всеки сектор отделят средства, за да направят лабораторни изследвания за качеството на евтините вносни стоки и българските продукти, призова Ивана Радомирова от Съюза на пивоварите.
Само 20% от виното остава в България
Пламен Ангелов, "Вини" АД
Едва 15 - 20% от вината, произведени у нас, остават на вътрешния пазар заради сериозния натиск за отстъпки от страна на веригите, които оперират в страната. Договорите със същите вериги, сключени в чужбина, са много по-изгодни от тези у нас. Не можем обаче и да не признаем, че благодарение на веригите имаме възможност да излезем на нови пазари в чужбина.
Зеленчуците да пътуват до 150 км
Милен Стоянов, председател на УС на Българската асоциация "Биопродукти"
Нека и у нас се приложи практиката, която има във Франция - доставката на плодове и зеленчуци да е разрешена на разстояние не повече от 150 км от мястото, където са произведени. Така ще се ограничи нерегламентираният внос и ще се насърчи българското производство. А когато няма реколта, ще консумираме зеленчуци от оранжерии. Пък и не е толкова трудно да изкараме 2-3 месеца през зимата без домати и краставици.
20 ст. струва кило домати от Гърция
Извадихме на светло 4 хиляди тона храни за 84 дни, похвалиха се от НАП
Килограм домати от Гърция се продават на борсата по 5-10 евроцента, заяви шефът на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев. Според него това е нереално ниска цена. Става дума за бракувани домати, които идват у нас, за да не се изхвърлят в Гърция, обясни шефът на сдружение "Югозапад 2013" Георги Кафтанов. Той призова в мобилните екипи от данъчни и митничари на границата да има и агрономи, които са наясно каква е трайността на зеленчуците.
Това е стока, която е субсидирана със 700 евро и затова не е чудно, че може да е евтина, коментира говорителят на Националната агенция по приходите Росен Бъчваров. И покани браншовите организации да споделят проблемите си в НАП, за да им се търси решение.
"Преди 84 дни никой не знаеше какво се случва със зарзавата. Създаването от началото на годината на спецзвено заедно с митничари доведе до сериозно затягане на контрола", посочи Бъчваров. За тези 84 дни са проверени 19 000 превозни средства с 272 млн. тона рискови стоки в това число и плодове и зеленчуци. Вследствие на проверките са запечатани 3000 камиона, а внесеното количество храни се е увеличило с 4 хил. тона. Според Бъчваров тези продукти досега са влизали в страната нелегално, а сега са излезли на светло. Непрекъснато се правят проверки на стоките, които влизат от трети страни, заяви и зам.-шефът на Агенция "Митници" Лъчезар Кръстев. Със затягането на контрола по границите постигаме три важни резултата - ограничава се до минимум фиктивния износ, източването на ДДС и се подобрява конкурентната среда за българските производители, коментира Бъчваров. Равносметката за първите близо три месеца от действието на спецзвеното показва, че работата му е донесла повече приходи на държавата, отколкото разходи.
Въпреки това обаче производителите се оплакаха, че през Гърция и Румъния влизат некачествени зеленчуци и замразени преди пет години агнета, а през Турция - зарзават със съдържание на забранени пестициди. Те призоваха държавата да осигури субсидии за износ на продукцията ни в трети страни, както това се прави в чужбина. Другият сериозен проблем за решаване е подпомагането на производителите на суровини, защото без качествена суровина, не може да се произведе качествен краен продукт.
Пуснаха 133 млн. евро за избите
Лозарите и винарите вече могат да кандидатстват за пари от Европа. 133 млн. евро ще бъдат раздадени до 2018 г. по националната програма за лозаро-винарския сектор. Освен по досегашните мерки ще имат още две възможности за субсидии - за инвестиции в лозя и изби, както и за събиране на реколта на зелено. Към момента усвояването по последния прием е 45%, съобщи шефът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев по време на дискусията. 7,5 млн. евро от новия бюджет ще са отделени за реклама на вината ни в трети страни. 81 млн. евро ще се раздадат за създаване на нови лозя, а почти 43 млн. евро ще могат да се използват за инвестиции в лозята и избите. Средствата, отпуснати от Брюксел, покриват до 75% от направените инвестиции, уточни Коев. Той обаче призна, че в сектора все още има нелегални производители. Една част от тях са изцяло нелегални, а друга част - регистрирани производители, които обаче продават стоката си без документи. Страната ни все още не може да се бори с други държави традиционни производители на вино по себестойност на продукцията, изтъкна още Коев. Няма как да стане при положение, че от декар лозе в Чили се добиват 5 тона грозде, а у нас - 500 килограма, коментира шефът на ИАЛВ.
Държавата е длъжник на бизнеса
Проф. Димитър Греков, министър на земеделието и храните
Държавата е длъжник на българските производители. Нашите животновъди, овощари, зеленчукопроизводители са истински герои. Те успяват да работят и да се развиват в условията на страхотна конкуренция от страна на производителите от другите европейски държави, където субсидиите са много по-високи. Затова работим за увеличаване на подпомагането на тези сектори. Нашата цел е българските производители да получават сигурност, че тяхната продукция ще бъде предлагана на пазара, а на потребителите да гарантираме, че храната, която купуват, ще е достатъчна и значително по-качествена. Пожелавам на всички да напълнят трапезата си за празниците с разнообразни български храни, което е символ на благополучие.
Да докажем качеството
Ивана Радомирова, Съюз на пивоварите
Нека браншовите организации във всеки сектор отделят средства, за да направят лабораторни изследвания за качеството на евтините вносни стоки и българските продукти. По този начин ще стане ясно какво точно съдържат едните и другите стоки и хората ще имат пълната информация за това. Мисля, че всяка браншова организация би могла да отдели средства, за да направи тези изследвания. Така с помощта на медиите и научните среди ще можем да постигнем по-добра осведоменост на потребителите.
Тръгват нови кампании
Идеи за две нови кампании се родиха по време на дискусията "Да! На българските храни". Българският медиен съюз ще се ангажира да организира дебат за възможностите за популяризиране на българското вино, съобщи главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова. Възможностите за ограничаване на нелегалния внос на храни също е тема за дискусия. Производителите предложиха и старт на кампания "Аз обичам своя хляб".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
