08:30 ч.

06.09.16

8 мин.

0

0

0

Възраждат пътя "Виа Траяна Балканика"

от Наталия Малчева |

Възраждат пътя "Виа Траяна Балканика"

Община Троян предлага атрактивен туристически маршрут по античното шосе


Римското наследство ще привлича туристи от цял свят, след като бъде реализирана идеята на община Троян да възроди античният път "Виа Траяна Балканика". Ако проектът се осъществи той може да се даде положителен тласък на развитието на целия регион. Създаването на новия туристически маршрут, базиран на запазеното наследство от римско време, вече е обсъдено от кметовете на Троян и Карлово. Желание да се включат са заявили и общините Сопот, Хисаря и Павел Баня. Идеята за проекта е на кмета на община Троян Донка Михайлова.


Той ще предлага пътуване по част от древен римски път, посещение на минерални извори, на останки от старинни крепости, както и опознаване на природните красоти в Централна Стара планина. Усилията са насочени към развитие и утвърждаване на община Троян като конкурентна туристическа дестинация за целогодишен туризъм, като активно се използва културно-историческият потенциал на региона.


През последните години много се говори за съчетаване на културно-историческия туризъм с балнеология и спа, а маршрутът може да реализира тази симбиоза успешно. Създаването на маршрут по античното трасе, по което има добре запазени участъци от каменния път, части от крепости и пътни станции е едно добро начало, което цели да даде тласък на развитие на туризма в региона, обясни кметът на община Троян Донка Михайлова. Според нея успешната реализация би довела и до развитието на хранително-вкусовата и винена промишленост, туристически сектор и в частност спа индустрията. По "Виа Траяна Балканика" туристите ще могат да открият богатството на тракийската и българската култура от епохата на Възраждането. Идеята на туристическият маршрут е той да проследява продължението на най-дългия римски път, преминаващ през Троянския проход. В момента се търси финансиране за реализация на проекта.


Свързвал Рим с Близкия изток


Пътят "Виа Траяна" е свързвал Рим с Близкия изток, както и Източната част на Римската империя. В провинциите Мизия и Тракия този път е известен в археологическата наука като "Римският път Ескус - Филипопол". Той е единственият цялостно проучен римски път в днешните български земи. На него е построен траен мост над река Дунав, изграден от римляните при днешното село Гиген, чието антично име е Улпия Ескус. От там "Виа Траяна" се спуска към Хемус. Той пресича планината през прохода Троян-Кърнаре. Този най-древен проход в Стара планина, който е бил основната връзка между Севера и Юга на Балканите, всъщност е бил използван най-напред от римляните. От северната страна са пътните станции Состра и Ад Радицес, на самия връх на прохода е Монтемно, чието име идва от Монт Хемус. Пътят се спуска на юг, слиза в източната част на Христо Даново, където е пътната станция Субрадице, проучвана от археолози през 80-те години на ХХ в. Трасето на пътя продължава в югоизточна посока към следващата пътна станция Виамата, локализирана в местността Стениците, землище на с. Михилци, община Хисаря. При пътната станция Субрадице "Виа Траяна" се е свързвал с важния Подбалкански римски път "Субрадице - Кабиле, Анхиалу", който е бил трасиран успоредно на планината Хемус към Черноморието. При село Анево, община Сопот се е намирала една от най-големите и солидно укрепени пътни станции на Подбалканския римски път. Тя е единствената станция, укрепена от всички страни с двойна крепостна стена (протейхизма), което предполага важното й значение в римската подбалканска отбранителна система.


Връщат славата на крепостта Состра


Една от спирките на новия маршрут е римската пътна станция Состра. През 2013 г. правителството даде за управление атракцията на община Троян. През тази година община Троян осигури от общински бюджет близо 24 000 лева за изграждане на паркинг при Состра. Общината ще търси и финансиране по програмата "Региони в растеж" за туристическа инфраструктура, консервация и експониране на крепостта и крайпътната станция. Целта е подобряване на достъпа на гражданите до комплекса, сподели кметът на Троян Донка Михайлова. Общинската администрация вече е внесла в Националния институт за недвижимо културно наследство идеен проект за изграждане на туристическа инфраструктура и посетителски център.


Состра е шестата пътна станция, разположена по продължението на античния път. В нея се разполагал военен контингент, който пазел важният търговски и военен римски път. От тази станция до билото на планината римляните издигат още два контролно-наблюдателни пункта -
Ад Радицес и Монтемно. Крепостта е стандартен базов лагер на помощна пехотна част, наброя
вала от 500 до 1000 римски войници. Възникнала е върху руините на тракийско селище. Името й е отбелязано най-рано върху т. нар. "Певтингерова карта" (Tabula Peutingeriana) в края на IV век. Първият период от съществуването на крепостта е свързан с дейността на тт Матиакска кохорта, която изгражда първата каменна стена в средата на II век. Тя просъществува до средата на III век, когато е разрушена от готите. Вторият период на строителни дейности довежда до изграждането на сега видимите стени и кули. Този етап започва след готските нашествия в края на III век. След готите крепостта се възстановява с нова, по-голяма и стабилна стена при император Галиен през 254 г. Крепостта е превзета от готите окончателно в края на тV век. Строителството продължило през следващите три десетилетия. Последният период от развитието на кастела започва след овладяване на кризата в империята при Теодосий I и свършва с унищожаването на кастела в края на V век.


Кастелът Состра е един от малкото археологически обекти в България, където след приключване на определен етап от археологическите проучвания са проведени аварийни консервационни и реставрационни дейности и частична реставрация на крепостните стени и кули.


В края на месец юли 2015 г. усилията на Община Троян се увенчаха с успех и три обекта на територията на общината получават статут на обекти с класификация на единична археологическа недвижима културна ценност, с категория "национално значение". Община Троян получи от Министерство на културата заповеди за определяне статут за паметници от национално значение за обектите. Това са римската крайпътна станция Состра в землището на село Ломец, раннохристиянска базилика "Св. Георги" в землището на село Дълбок дол и римски път между крайпътните станции Ад Радицес и Монтемно, преминаващ по северните склонове на Стара планина. Римският път всъщност е истинска антична магистрала, широка 7 метра, с осова линия, банкети и съпътстваща инфраструктура. Наблюдателните кули и сгради са обслужващи търговския трафик в прохода през античността.


Години наред Община Троян финансира археологическите разкопки, в резултат на което ежегодно се разкриват нови обекти. През 2014 г. в една от сградите на римската крайпътна станция "Состра" бе открита баня. Останките от крайпътната станция са открити в махалата Ломешки ханчета, в близост до водослива на река Ломешка с Осъм. Става дума за три големи, верижно подредени, помещения в североизточната част на станцията, която вероятно е имала обща площ от 2 декара. Помещенията са били отоплявани от различни разновидности на т. нар. "хипокаустна система", при която топлият въздух затопля не само подовете на сградите, но и стените им. Към тях е бил построен басейн за топла вода (калдариум), запазен до естествената си височина от 1.20 м. Той разполага със седалки и пейки в ниши (екседри).


През това лято бе открит ценен епиграфски паметник от времето на римския император Филип т Араб при провеждането на 15-а археологическа експедиция на римската крайпътна станция Состра до с. Ломец, Троянско на Националния исторически музей (НИМ). Експедиция на НИМ, ръководена от доц. д-р Иван Христов проучва обширен общински парцел, разположен източно от главната порта на кастела Состра до Троян. Тя се финансира от Община Троян и има за цел да проучи терен предназначен за реализиране на одобрен от Министерство на културата подробен устройствен план, чрез който се предвижда построяването на посетителски център, паркинг и съпътстваща туристическа инфраструктура. За първи път Община Троян е предвидила в своя бюджет средства за изготвяне на проекти за консервация и адаптиране на римските старини, които също ще бъдат подложени на съгласуване от страна на културното министертво. Протекли на два етапа разкопки на Состра носят ценни сведения за изграждането на римския път пред крепостните стени - част от голяма римска магистрала започваща от Дунава при Ескус (дн. с. Гиген, Плевенско) до Филипополис (дн. Пловдив). Разкрита е голяма дължина от пътя, обособен в две платна с осова линия, банкет и широчина 7 м. Този участък от пътя съществува до средата на III век. В най-горния пласт от пътя са открити десетки монети, сечени в градовете на провинция Мизия и Тракия. Най-големият успех на експедицията е откриването на римска милиарна колона с височина 2,20 м, върху която на 19 реда е изсечен официален надпис в чест на император Филип т Араб и неговия син. Надписът се датира, според епиграфа Николай Шаранков от СУ " Св. Климент Охридски", за 244 г. В него се поменава и името на провинциалния управител Прастина Месалинус. Поводът за издигането на колоната може да е било преминаването на император Филип през Балканите на път за Рим през лятото на 244 г. Като не е изключено владетелят да е посетил и Состра. Сред другите предполагаеми поводи за поставяне на колоната е обявяването на Филип Млади за Цезар. В най-долния край на надписа се отбелязва разстоянието 1 римска миля от кастела до откритата преди две години от Иван Христов римска станция (преториум), в близост до мястото на разкопките. Новооткритият епиграфски паметник е третият в "колекцията" на доц. Христов. През последните 16 години на Состра са открити цялостно запазени постаменти за статуи на римските императори Антонин Пий (146 г.) и Галиен (254 г.). Те заедно с новия паметник са перлата в лапидариума на Троянския музей.


За повече от едно десетилетие планирани археологически проучвания, Музеят на занаятите в Троян се е обогатил с близо 700 движими културни ценности намерени на Состра. След прецизната им научна обработка, реставрация и консервация, част от тях са показни в постоянната му експозиция, други във временни изложби, трети в дигитален вид на информационен киоск във фоайето на музея.


Въпреки своята профилираност - музеят е специализиран за представяне на народното приложно изкуство на Троянския край, археологическото наследство е представено подобаващо.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент