Кабинетът одобри промени в Закона за БНБ, с които се отстраняват всички неточностти в съществуващото законодателство, оповестени в доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка. С последващото им приемане от парламента тези промени ще дадат окончателно зелена светлина по пътя за присъединяването ни към Механизма на валутните курсове, който вече получи популярност като ERM II. По предварителни очаквания България трябва да е приета в "чакалнята за еврото" и Банковия съюз до края на юни 2019 година. В проектобюджета за догодина са предвидени и 400 млн. лв за Европейския стабилизационен механизъм, който е и един от стълбовете на Банковия съюз.
С новите промени централната банка ще е независима не само от националните органи и институции, но и от тези на Европейския съюз
и правителствата на другите държави-членки. Това става с изменение на чл. 44 от Закона за БНБ в пълно съответствие с чл. 130 от Договора и чл. 7 от Устава, регламентиращи независимостта на националните централни банки.
Променят се и основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на управителния съвет на БНБ. Според новите текстове, в основанията за това се предвиждат единствено изисквания, които са обективни, ясно дефинирани и свързани с изпълнението на задълженията на членовете на Съвета.
Променя се и дефиницията за прекратяване на правомощията на член на управителния съвет на БНБ. Досегашният регламент, че това става "ако е признат за виновен за съществено нарушение на служебните задължения", вече се разширява с израза "виновен за сериозно нарушение", независимо дали това е свързано със служебни задължения или не.
Допълнително прецизиране има и тесктовете, касаещи конфликт на интереси, които се уеднаквяват в два закона - за централната и Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Вече всеки член на управилния съвет на БНБ ще има право да обжалва пред Върховния административен съд решението за освобождаването си. Досега такова право имаше само гуверньорът.
Новите поправки разширяват и забраната за парично финансиране. Досега БНБ не можеше да предоставя кредити и гаранции под каквато и да било форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, на общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия. Сега вече забраната е разширена и с институциите и агенциите на Европейския съюз.
Още през юли министерство на финансите подаде необходимите документи за т.нар. "установяване на тясно сътрудничество" с Европейската централна банка и Европейската комисия. Това бе и първата крачка от влизането на страната в единния банков съюз. Предстои Европейската централна банка да изготви оценка за подадената кандидатура и ако тя е положителна, ще може да се присъединим към механизма ERM II, предхождащ влизането в еврозоната. Правилата на банковия съюз предвиждат единната банка да упражнява надзор върху трите най-големи финансови институции в страната, като може да избере и други, които да минат под надзора й. Най-вероятно първите три в списъка ще бъдат "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК" и ОББ. Преди време обаче стана ясно, че може да бъдат наблюдавани до 6 български банки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
