"Азъ ще те исцҌля. За да няма раздоръ в тҌлото. Едно тҌло и единъ Духъ. Да създаде въ себе двата въ единъ новъ человҌкъ. И здравието ти скоро ще прозабне (да израсна, порасна). Aзъ Съмъ с тебе, за да те избавямъ. И ще те исцҌля отъ ранитетҌ ти". Тези слова са записани в светото писание, за да бъдат изпратени като послание към бъдещите поколения. Но до колко ще бъдат разбрани от рабите Божии, не се знае. Един мой учител винаги акцентираше на детайла, че първо трябва душата да се изчисти, за да можеш да започнеш да лекуваш тялото. Иначе лечение не става. Негова теза е също, че на всеки болестта е пратена, за да разбере, че допуска грешки в земния си живот (имайки предвид високата заболеваемост, май яко сме се „назобили" с грешки). Но да се отърсиш от греховете не означава да направиш дарение в някой храм, защото то няма да премахне натрупаната лоша енергия в духовното ти тяло. Това е временно самозалъгване на съвестта и може би по-скоро самовнушение, което се изпарява при първата появила се нова беда. Все пак голяма част от събитията в живота на човек се предопределят и от неговия характер. Та по тази причина споделям думите на един мъдър човек: „Чадо, арактер се гради до седем години, след които той не се променя и никой не може да го измени, дори цялото богатство на света да се изръси върху някой" (началното учение при Хемретизма – 7). Нещо като „вълкът козината си мени, но нрава не". Но и животните имат характер, само дето при тях, за разлика от хората, йерархията и законите на природата стриктно се зпазват. Особено във вълчата орда, където на водача на глутницата всички се подчиняват, а болните и слаби вълчета никога не влизат в битка. Наречете го истинкт за самосъхранение. Интересен факт е, че при вълците диагнозата рак не е позната. Известни са заболявания на ушите и носоглътката, както и кожни болести, причинени от паразити, най-често бълхи и въшки. Последните са опасни и за хората, особено педикулус капитис и вестименти, фтириус пубис. Доказателство за това е плъзналата наскоро зараза в градовете на една от най-предпочитаните заради високия си стандарт на живот държави. А като стана дума за богатство, се сещам за историята на млада жена, преживяла аборт преди много години, но все още със сълзите в очите заради преживяното. Това е една история, която психолозите биха казали, че е обяснена още от Фройд и Юнг с „приказката" за невръстното момиче, влюбено в божествената сила на своя баща, таящо спомена за горчивата болка на майка си, забременяла с нея след резекция на шийката на матката. Тъжното тук е, че цялата любов и грижа не отклоняват младата вече жена от манията към парите и пътя на отмъщението, който тя избира заради безбройните срещи на баща й с жени, на които тя, без да иска, се натъква докато излиза със свои приятелки. Ето как понякога чудесата, случващи се в живота на една майка, изгубила надежда, че ще има своя рожба, след време се превръщат в най-голямата болка и терзание.
1. Въпрос
Кога се налага резекция
на шийката на матката?
Когато е нужно отстраняване на некротична или гангренозна тъкан
Причините за извършване на резекция са естествено от здравословно естество. До такава манипулация винаги се стига, когато всички останали възможности са пропуснати, окончателно и безвъзвратно загубени. На практика в медицината тази манипулация се налага, когато е необходимо пълно или частично отстраняване на орган, тъкан от тялото. Най-честите причини за извършване на резекция са отстраняване на некротична или гангренозна тъкан, както и при такива, които са силно увредени. Методът е широко приложим и при отстраняване на новообразувания от здрава част на тялото. За жалост тази практика днес все по-често се прилага при дами, които са заплашени от развитие на онкологично заболяване в областта на гениталлите. Колкото и неприятно да звучи, иситната е, че раковите заболявания при шийката на матката са доста често срещани и също така във все по-млада възраст. Каква е причината за това е въпрос с далеч повече от един отговори, които не са неизвестни на медицината. Лошото е, че те са също толкова сложни, колкото и казусите, довели до такава диагноза. А същата има свойството да влияе изключително силно, негативно и дълбоко в психиката на индивида, диагностициран с нея. Винаги, когато на човек се съобщи лоша вест, той започва инстинтиквно да си задава сам въпроса: с какво е заслужил това, защо Бог го наказва? Но възможно ли е Господ да изпраща такива изпитания, за да накаже своите раби за лековерието, лекомислието и каквито други причини се сещате? И какво трябва да си направил в този или минал живот, за да се стигне до такова изкупление на греха? На този въпрос единствен отговор може да даде човек сам на себе си, след като се замисли за действията си, защото те винаги имат последствия както за потърпевшия, така и за инициатора им. Това правило особено много важи в медицината.
2. Въпрос
Каква е причината за цервитит?
Възпалението най-често се дължи на полово предавани болести
Сред причините за нуждата от резекция при шийката на матката лидерска позиция държат възпалителните заболявания. Такова е така нареченият цервицит, известен като възпалителна болест на шийката на матката. Той е много често срещано заболяване. Причините за възпалението могат да се дължат на полово предавана инфекция (най-вече), увреждане на шийката на матката или рак на същата. Много жени (особено прикрито полигамните) развиват цервицит, но без да подозират, тъй като липсват симптоми. За състоянието обичайно се разбира след рутинен преглед или изследване. Възможните причини за появата му са наличието на инфекция с хламидии, трихомониаза, генитален херпес, микоплазма и уреаплазма, бактериална вагиноза, както и малко известният синдром на Бехчет и СИТ. Също така е необходимо да се уточни, че цервицитът не прави изключение, що се касае до развитие на състояние в резултат на предхождащи други. В тази графа попадат псевдоерозия или еверзия на шийката на матката, ектропион, вагинит, бартолинит. Така отчасти може да се обясни и наблюдаваната висока честота на заболяването при жени в детеродна възраст спрямо тези в менопауза. Наблюдават се два вида цервицит - остър и хроничен. При първия симптомите се проявяват внезапно. Този етап се характеризира с обилно отделящо се от цервикалния канал бяло течние, а самата цервикалната слуз е обилна и с гноевидни нишки, или пък гнойна. Има наличие на оток и малки кръвоизливи и улцерации. Разбира се, цервицитът, неглижиран на този етап, се трансформира в хроничен, който е изключително продължителен. В този случай обикновено са замесени хламидиалните инфекции и патогенната флора. Оплакванията на жените в тази фаза на диагнозата са засилено течение. При преглед вече се установяват псевдоерозии при вагиналната част на матката. И острият, и хроничният ендоцервицит крият риск от разпространение на инфекцията. Възпалението може да достигне до околните тъкани и жлези, образувайки кисти, инфилтрати, дилатация на шийката на матката. Продължителният хроничен цервицит пък води до развитие на ерозия на тъканите в областта. Ето така се стига в крайна сметка до резекцията. Но, както е казал Дънов: „Природата изпраща болестите като начин за изправяне на погрешките...Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които са му дадени, природата му изпраща болест, с която го ограничава. Болестите са до известна степен наказание, но те дават знание...Чрез болестите и страданията човек се учи. Това са уроци, които той трябва да научи"! Жалко само, че понякога времето ни отнема възможността да усвоим тези уроци и да променим мисленето си, защото те са ни пожелани и предадено от най-добрите ни приятели! И помнете: „Няма отношения без спорове и обиди. Силните хора спорят, обиждат се, но винаги остават заедно. Слабите се опитват да те заменят" – Достоевски.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
