Калфин и Горанов се разминаха за минималната заплата

Калфин и Горанов се разминаха за минималната заплата | StandartNews.com

Увеличение на най-ниското месечно възнаграждение едва ли ще има, заяви Горанов

Замразяване на 340 лв. означава реален доход под прага на бедност, алармира Калфин

Размерът на минималната заплата за 2015 г. се очертава да стане ябълка на раздора в кабинета. Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че увеличение на най-ниското месечно възнаграждение едва ли ще има. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обаче настоява да се спази записаният в тригодишната бюджетна прогноза ръст от 340 но 380 лв. Синдикатите пък поискаха от 1 януари минималната заплата да скочи до 400 лв. "Темата е деликатна, защото при дефлация и минимален ръст на икономиката подобно увеличение ще окаже натиск върху пазара на труда", коментира днес финансовият министър. Точно на противоположно мнение е Калфин. Според него именно заради продължаващата 15 месеца дефлация ниските доходи трябва да се натиснат нагоре, за да се повиши вътрешното потребление, което пък да раздвижи заспалата икономика. "Замразяването на минималната заплата не е добро решение", категоричен е Калфин. Той припомни, че ако най-ниското месечно възнаграждение остане 340 лв., след приспадане на осигуровките и данъците доходът ще падне под определения за 2015 г. праг на бедност от 286 лв.

В спора се включи и шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, която предлага компромисен вариант от 360-370 лв. Тя призна, че за бюджета увеличението на минималната заплата е неутрално, а в държавната администрация почти няма служители с такива възнаграждения. "Проблемът ще е за частния сектор и най-вече за съотношението на останалите заплати спрямо минималната. За тях също трябва да има подобен скок", коментира Стоянова.

"До края на седмицата ще внесем за обсъждане законопроекта на бюджета за 2015 г.", съобщи финансовият министър Владислав Горанов. Очакваният ръст на БВП през 2015 г. е в рамките на 0,8% до 1%. Близки до нулата ще е ръстът на потреблението и инфлацията. "Случващото се с КТБ няма пряко отражение върху фиска, то по-скоро ще окаже влияние върху растежа на икономиката, което ще се усети още в началото на 2015 г.", коментира Горанов. Финансовото министерство допуска влошаване на потенциалния растеж с 0,6%. "Ако КТБ беше класическа банка и в нея нямаше лоши практики, тя щеше да окаже огромно влияние върху икономиката, но дейността й е свързана с неформалната икономика, която статистиката не мери", каза още Горанов. Основният приоритет пред Бюджет 2015 г. по думите му е придвижване на дефицита под 3%. "Фокусът ще бъде да гарантираме усвояването на европейските средства и 2015-та да не е нулева година", добави Горанов. Държавата ще започне да финансира още от 1 януари проекти по европрограмите дори и да не са постъпили средства от Брюксел, увери финансовият министър.

Без коледни добавки за всички пенсионери

Предложението на АБВ за коледни добавки за всички пенсионери бе отхвърлено от бюджетната комисия. АБВ настояваше да се осигурят още 60 млн. лв., с което да бъдат зарадвани не само възрастните с пенсия до 286 лв. Актуализацията на държавния бюджет за 2014 г. бе приета на второ четене от бюджетната комисия, с което дефицитът достига до 3,7% от БВП. Той ще се финансира с нов дълг от 4,5 млрд. лева. Приходите в бюджета са намалени с над 1 млрд. лв., а разходите са завишени 280 млн. Депутатите единодушно подкрепиха отмяната на прихващания в КТБ. Отхвърлено бе искането на БСП приходите да се завишат с 337 млн. лв., за да се вкара дефицитът в рамките на 3%. Зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев заяви, че няма основания да очакваме по-високи приходи. Бюджетната комисия не прие и предложението на БСП средствата за изплащането на гарантираните влогове в КТБ да се набавят не с нов дълг, а от резерва в "Банково управление" на БНБ. Според Мартин Димитров от РБ пипането на резерва крие по-големи рискове от поемането на нов дълг. "Не сме съгласни с популистки цели да изтупваме последния ъгъл на брашнения чувал в българския бюджет", коментира Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия.

Търсят доходи за възрастни без работа

Възможност възрастни безработни, на които не им достига малко до пенсия, да получават някакви доходи ще търси вицепремиерът Ивайло Калфин. В момента има няколко програми, които оказват помощ за пенсиониране при недостиг до 2 години, но те не са ефективни и в тях са включени прекалено малко хора, посочи той. Една от възможностите е програмите да се разширят. Друга възможност е да им се разреши по-рано право на пенсия. Калфин обаче не подкрепя варианта на БСП, според който безработни, на които не им достигат 2 години възраст или стаж, да получат право на пенсия, но по-ниска. Този проблем ще го обсъдим първо в кабинета, а след това с тристранката, каза Калфин. Той отново подчерта, че не приема стръмното вдигане на възрастта и стажа за пенсия с 4 месеца от следващата година.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай