Последното археологическо лято през 2012 година донесе яснота за прочутата крепост край Ивайловград "Родостица". Популярното сред местните кале с името "Балък дере", което се проучва от 2007 г., беше смятано доскоро за средновековна крепост. Оказа се обаче, че това не е обикновена стражева твърдина. Разкопките през миналото лято подкрепиха тезата, че в района на община Ивайловград се намира една от резиденциите на управляващите феодали през Средновековието. Открити са по-малко битови предмети, но повече архитектурни - като мраморни колони и капители.
Всички артефакти, намерени през последния археологически сезон, община Ивайловград получи официално в началото на новата година. Ценностите ще бъдат подредени в местния общински исторически музей.
Откритата сграда, чиито зидове са широки 1 метър, изградени от споени с бял хоросан камъни, реши загадката, че крепостта "Родостица", популярна като "Родосто", е била феодална резиденция.
Последните проучвания на археолозите под ръководството на главния уредник на националния исторически музей Ивайло Кънев маркираха две помещения от сграда и вход, който води до основната част на комплекса. На дъното на помещенията беше открит плочник от камъни и вторично употребени мраморни плочи, но най-голямата изненада бяха двете мраморни колони.
Сред находките се отличава паница от XIII в., направена с техника "сграфито". Намерените монети на император Константин VIII Профирогенет от X в., анонимни византийски монети от XI в., както и константинополски латински имитации от първата четвърт на XIII в., потвърждават важното място, което е заемала крепостта в средните векове.
Сондажът на Южната крепостна стена показа, че по дървено стълбище стражите са стигали до върха на стената, за да наблюдават подстъпите към крепостта. При разкопките в този участък е открит огромен капител с трапецовидна форма и релефен кръст, изобразен върху една от стените му. Това показва, че в крепостта се намира голяма базилика, част от която е откритият капител. Предполага се, че е от IV-VI в.
Археолозите са на мнение, че разкритите основи са на важна обществена сграда от края на IX и началото на X в. Крепостта по това време е била българска, защото точно в началото на X в. на престола се качва цар Симеон. Властта му се простира на 3 морета, в негови ръце са и родопските крепости. Смята се, че "Родостица" е една от крепостите, разположени по поречието на р. Арда. Тук още в Античността е преминавал важен път от Одринското поле към Родопите. Вероятно калето е създадено още през IV в. След падането на римската империя през 476 г. крепостта е била използвана от византийския император Йостиан Втори за защита от варварски нападения. В края на VI в. и началото на VII в. е имало голям пожар в калето, вероятно при настаняването на славяни. Затова през VIII в. има прекъсване на цветущия живот, който по-рано е кипял в тази крепост.
Археологическите разкопки от това лято доказаха, че в началото на X в. животът в калето се възражда. Доказателство е голямата мраморна сграда с красиви пилони, която може би е била епископия и в нея да се е помещавал знатен епископ. Все още обаче не са открити и проследени източници, в които да се споменава за феодал в Родостица. Българската следа в крепостта е освидетелствана с откриването на множество коланни апликации, характерни за българските боили и аристократи. Подобни има и в първата българската столица Плиска. Трудно обаче е да се определи колко време тази крепост е била в български ръце. Все още няма яснота и за етническия произход на населението, тъй като е известно, че крепостите в Южна България и в Родопите през месец са били ту български, ту византийски. Но един от най-важните изводи, които археолозите правят, еq че "Родостица" е била повече от охранителна крепост. Тя е била буфер между България и Византия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
