08:25 ч.

26.09.17

8 мин.

0

0

0

Законът на Атон: Моли се и работи!

от Матей Бонев |

Законът на Атон: Моли се и работи!

"Харизаните" от цяла България даряват доброволния си труд на Зографския манастир


„Моли се и работи!", този неписан закон в монашеската република Света гора прегърнаха от първия ден десетината поклонници в българския манастир „Св. Георги Зограф". Групата бе с пъстра география – петима старозагорци, трима пловдивчани и по един софиянец и хасковлия. Не по-малко различни са професиите на деветимата мъже, всички в зряла възраст – свещеник, съдия, икономист, електорионженер, бивш военен, собственик на автокъща, предприемач, търговец, терапевт, журналист. Обединяваше ги единствено желанието да помогнат с каквото могат на монасите и да се потопят поне за седмица в техния отшелнически бит и святост в името на Бога.


----------


Сред поклонниците наистина нямаше „ВиК-християни" по много сполучливия израз на старозагореца Петър Петков, които влизат в черква само на Великден и на Коледа. Не от куртоазия денят на повечето поклонници започваше в 4 часа на разсъмване с утрешната молитва – утренята, в съборната църква „Св. Георги". И завършваше с вечернята. Най-ревностните като отец Димитър, Петьо, Митко, Димо, намериха време и кураж да се изповядат пред игумена на манастира архимандрит Амвросий и да вземат причастие.


Поклонници стягат пчелин


След нощния преход до изходното пристанище за Атон – Уранополи, за да хванат единствения сутрешен ферибот за кея на Зограф, поклонниците имаха само един след обед отдих. „Наспете се хубаво, защото утре работа ни чака", каза с усмивка любезният ни домакин отец Серафим, след задължителната почерпка за „добре дошли" с малка ментичка, кафенце или дъхав чай от местни билки. На другия ден веднага след края на сутрешната литургия групата се натовари на два манастирски автомобила – един лекотоварен Usis и една "Лада Нива" и пое към обекта.


Когато пристигнахме, се оказа, че трябва да изградим една „барака", по думите на дядо Серафим. Това си беше обаче солидна дървена къща - 50-60 квадратни метра, с железобетонна конструкция, която бяха вече вдигнали други поклонници преди нас. Първия ден момчетата разчистиха терена от дървета и храсти и поставиха дървения гредоред.


На следващия ден част от групата разкрои дървените плоскости и ги закрепи здраво с големи видии върху гредореда на покрива. Групата на „изкопчиите" пък, както сами се кръстиха – отец Димитър, Стилиян, Петьо и Митко подготви в скалистия терен половинметров изкоп 3 на 5 метра, в който трябваше да бъде излят бетон за друга помощна постройка към къщичката. За последния ден остана да бъде накована непромокаемата хартия и да бъдат затворени челата на покрива.


Последната операция се оказа най-пипкавата и най-тънка работа. Конструктурите по неволя трябваше да изправят кривите прави ъгли на железобетонната конструкция от предшествниците си и да измерят до милиметър двете останали плоскости, за да не ги похабят и да затворят точно двата триъгълника на челата. Стоян и Ангел, Койчо и Димо дълго спориха какъв подход да изберат, накрая всеки остана на своето и решиха времето да определи кой метод е по-правилен. Стоян и Ангел финишираха с около половин час преди своите конкуренти, но кавалерски им помогнаха да завършат своя монтаж. Дядо Серафим бе намерил нова работа на „изкопчиите" - допълнително трябваше да се окопое на половин метър дълбочина около цялата бетонна основа и те отново хванаха кирките и лопатите.


Финалът на нашата работа около манастирския пчелин бе уборка на района от всякакви боклуци - стари ламарини, парчета плоскости, дърва и т.н. Свършихме по-рано от обичайното и дядо Серафим за награда реши да ни покаже най-близките два манастира - легендарния Хилендар, който сега е сръбска обител, и гръцкия Есфигмен. Когато колите започнаха да се катерят към сръбския манастир, на всички направи впечатление, че пътят от камениста пръст е по-утъпкан и доста по-широк от отсечката между кея и нашия Зограф. Някои попита нашия водач отец Серафим защо е така. „Багерът и грейдерът, които срещнахме по пътя, бяха подарени наскоро на Хилендар от сръбската държава", каза дядо Серафим, а на нас ни искаше в този миг да забравим, че сме българи...


На следващия ден, когато имахме щастието да видим 10 от 20-те най-големи манастири в Света гора, пък се убедихме какво прави за своите манастири гърчещата се в жестока криза Гърция. Всички те приличаха на много добре поддържани и уредени замъци. Случайно станахе свидетели как на кея на пристанището на най-красивия и най-богатия гръцки манастир – Ватопед, огромен кораб стоварваше купища строителни материали – цимент, пясък, павета, талпи, за поредния ремонт в някоя част на ширналите се манастирски владения. Да не говорим за потъналата в разкош и позлата единствена руска обител - „Св. Пантелеймон"...


За България и за "История славянобългарская"


По-късно вечерта, когато игуменът на манастира архимандрит Амвросий, ни разказа за чудотворните икони в двете църкви на обителта, отново стана дума за помощта на поклонниците и на българската държава. „Не ценна, безценна е помощта на стотиците харизани, ние така ги наричаме, защото наистина харизват /б.а. даряват/ труда и времето си на манастира", не скри задоволството си дядо Амвросий. Българската твърдина в Атон – Зограф, има над 15 хиляди декара земи и гори – с маслини, с всякакви зеленчуци и овошки, пчелини и др.


За цялото това богатство се грижат цифром и словом 37 монаси, не малко от тях възрастни и немощни. „Харизаните" помагат във всичко, за което може да се сети човек – от потягане на манастира до бране на маслини, плодове, зеленчуци и изграждането на различни малки обекти като нашия пчелин. Даренията от български компании и фирма на продукти и материали също не са малко. Има и най-различни благотворителни жестове на благочестиви българи-християни. Така например старозагорският стоматолог д-р Ленко Ленков е оборудвал със свои средства зъболекарски кабинет в Зографския манастир и два пъти в годината идва тук да лекува безплатно зъбите на монасите. „А, българската държава помага ли?", полюбопитствахме ние. „Помагаше...", каза тихо и кратко като на помен дядо Амвросий и ние така и не разбрахме за кое време става дума.


Дали за времето на най-големия ктитор от Втората българска държава – Иван Асен II, чиято защитна кула на кея на Зограф е на път да рухне...Или за владетелите от последното българско царство – Борис III и Симеон II. Те са последните български държавници посетили и дарили Зограф. Симеон Сакскобурготски дори е идвал два пъти – първия път още като изгнанник в Испания и втория път след завръщането си в България, вече като министър-председател. И едва ли е случайно, че портретите на Борис III и Симеон II са като на стража от двете страни на стаичката, в която в манастира се пази най-българската книга – "История славянобългарская". Буквално часове преди да се сбогуваме със Зограф групата ни получи благословение да видим с очите си тази светиня. Някои от тези зрели мъже, развълнувани я целунаха през защитното стъкло като чудотворна икона.


„След месец-два ще излезе четвъртото фототипно издание на Историята", съобщи библиотекарят на манастира отец Атанасий.


Софийска печатница подготвяла изданието, а тиражът, както и досега щял да бъде библиофилски – около 1500 бройки. Отчето посрещна с усмивка въпросът ни сега по-добре ли пазят Историята. „Нямаме СОТ като в населените места, но защитата е достатъчно надеждна, за да си помисли някой, че пак може да я открадне", каза библиотекарят. За него похищението на "История славянобългарская" отпреди 20-ина години е срамен акт и за манастира, и за българската държава. Затова той не иска да си го спомня. Даже не се е интересувал как е приключило съдебното дело, което гръцката държава завела срещу манастира, и срещу България. Знаел само, че по него свидетел е бил тогавашният библиотекар, покойният дядо Пахомий. „Някои български учени си направиха евтина реклама с това срамно похищение", обобщава неприятната тема дядо Атанасий и ни разрешава благосклонно да направим по едно фото, без светкавица, на разтворената "История".


В едно от крилата на върха на българската твърдина в монашеската република Атон – Зограф, е монтиран ветропоказател-самолет. От едната страна е с цветовете на родния трибагреник, които ясно се виждат, когато вятърът духа на север. Когато има северен ввятър, ветропоказателят сочи столицата на православния свят Йерусалим. През цялата седмица докато бяхме в Зограф, самолетът-ветропоказател неизменно сочеше към България. „Най-често вятърът духа откъм Бяло море, и затова все сочи север и България, но това е и вярната посока на нашата българска обител", обясняват с усмивка метеорологичното чудо монасите. Те наистина живо се интересуват от всичко, което става в родината им – от дебатите за антикорупционния закон в българския парламент до злополучния мач на националите срещу Холандия за световното първенство по футбол.


Старозагорският път към зографските светии


Зографският поклоннически път на старозагорци се роди по идея на отец Гавраил от светата обител Зограф и има вече 16-годишна история, припомня неговият инициатор и вдъхновител Димо Узунов. Мотото е „Път към Зографските светии", тъй като се маркира с имената все на Светии, сързани със светата обител Зограф - Козма Зографски, Паисий Хилендарски, Пимен Зографски и Светите 26 Зографски мъченици. Поклоннението започва традиционно от единствения храм в България, посветен на Св. Козма Зографски – в двора на почивния дом на Мини „Марица изток" в курорта Старозагорските бани. Взема се благословение и в храма „Св. Паисий Хилендарски" в старозагорския квартал „Зора".


Втората спирка на своебразния старозагорски Камино е църквата „Св. Георги" в центъра на София. Тук Св. Пимен е бил послушник и взема първите си уроци по православие и иконопис. Германският манастир край София, който е метох на Зограф и негов игумен винаги е светогорски монах, е следващото свято място за поклонение. Пешият поход продължава до Рилския манастир, посветен на покровителя на българите Св. Иван Рилски. Именно през него в годините на Възраждането е минавал Зографският поклоннически път. Пешеходният преход продължава из Рила до с. Добърско, където се намира една от най-старите църкви на България, и през Пирин до Банско. Както е известно тук е къщата-музей на Св. Паисий и неговото дело, в която е възстановена и килията му от Хилендарския манастир.


Това е последната спирка пешия поход в България. До следващата отправна точка – изходното пристанище за Света гора – Уранополи, поклонниците се придвижват с автомобили. Морският път, който е с ферибот, е до скита „Св. Ана". Оттук поклонниците изминават най-трудния пеши маршрут – до първенеца на Монашеската рупублика връх Атон (2033 м). След кратък отдих за молитва и свещица в най-високия параклис в Света гора - „Преображение Господне", следва слизането по същия мрашрут и с ферибота до кея на Зограф. Последният най-очакван и най-кратък преход, само няколко километра, е до българската обител в Атон – Зографският манастир. Този най-пълен поклоннически маршурт по пътя на Зографските светии са изминавали вече няколко групи старозагорци, добавя Димо Узунов. Поклонниците по кратките и механизирани маршрути от 2001 г. досега са стотици.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент