Антоан Божилов има сили за медал в Рио догодина
"Тренирай като дявол, за да видиш рая", е девизът на атлета
Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Антоан Божилов, който е убеден, че ако тренира като дявол, със сигурност ще види рая.
---------
Като допинг действа срещата с параолимпиеца Антоан Божилов, чиято усмивка не слиза от лицето му дори когато говори за контузии. Половин час разговор с него ти дава сила и те залива с положителна енергия до степен, че ставаш заразен. А, като се разделиш с него, вече си убеден, че когато Господ ти отнеме нещо, той не те наказва, а просто отваря ръцете ти, за да получиш нещо по-добро.
Преди 20 години Господ решава Антоан
да се роди с недоразвита лява ръка
Днес Тонката, както го наричат близките му, не се впечатлява от Божието решение. Понякога в ежедневието ползва протеза, но признава, че е свикнал без нея. "Не мисля, че съм нещо по-малко от другите или пък нещо по-специално от тях", казва той с усмивката, за която вече споменах. А и през смях си спомня, че като по-малък често е чувал въпроси от рода на "Къде ти е ръката?" и "Защо я няма?". "Свиква се, а и с времето изчезнаха тези въпроси. Все пак узряват хората".
С лека атлетика се занимава от 2007 г., като определя началото на спортната си кариера като изненадващо. "Открих го съвсем случайно. На един семинар майка му, която също е учител по физическо възпитание, постави въпроса за децата, имащи нужда от специални нужди при физическо развитие. Казах й, че имам възможност да видя сина й", спомня си треньорът Георги Недев. "Направихме връзката и оттогава сме неразделни. Той е третият от хората със специални потребности, с който съм горд, че съм постигнал нещо", добавя той.
Скокът на дължина и спринтът 100 м са основните дисциплини, в които се състезава Антоан, но участва и в бягане на 200 м.
5,92 м е най-голямото му постижение
в дългия скок, а 12 секунди са най-доброто му време, за да пробяга 100 м. Докато дойдат големите успехи обаче, минават 5 г., които треньорът му обобщава с три думи: труд, героизъм и себеотдаденост. "В първите години имаше проблем заради бързо изчерпване на кръвната захар и на тренировки се стигаше до припадъци. Постепенно преодоля този проблем и сега вече го няма", разказва Георги Недев. "Големият успех дойде през 2012 г., когато станах европейски шампион за младежи на 100 м в Бърно. Същата година в Оломоуц станах и вицесветовен шампион на 100 м и спечелих още 2 бронзови медала от скока на дължина и 200 м. Година по-късно защитих европейската титла отново в Бърно, а на Световното първенство в Пуерто Рико завоювах 2 бронзови медала на 100 и 200 м. Миналата година в Лондон спечелих бронзов медал на скока, а
в щафетата 4Х100 станахме световни шампиони
уточнява Антоан.
Какъв е точният брой на завоюваните медали параолимпиецът не може да каже със сигурност. Смята, че са между 50 и 60, като подчертава, че всичките са му ценни. "Зная колко труд съм положил, колко пот съм хвърлил и колко съм крещял от болка", казва той, добавяйки, че най-трудно спечелените отличия са през последните две години заради травми.
"Тренирай като дявол, за да видиш рая!" - това е девизът на Антоан, който смята, че тренировките са 90% от успеха, а талантът - едва 10 на сто. Той е убеден, че успехът е логическият завършек на положените усилия. Възхищава се на атлета Юсеин Болт, когото определя като пример за всички. Иначе
голямото му вдъхновение е Ивет Лалова
"Мечтая за среща с нея. Голям фен съм й. Тя се върна след тежка травма в световния елит. Много я харесвам като състезател и като човек, лъчезарна и усмихната е", признава леко засрамено Антоан.
Тази година атлетът се подготвя за две световни първенства, като се надява да покрие нормативите за Световното по лека атлетика за мъже в Катар. Голямата цел е догодина - Летните олимпийски игри в Рио. "Не съм бил на Олимпиада, тръпна да отида, боря се за това. Мисля, че няма невъзможни неща. Разликата между възможното и невъзможното е в отдадеността, а ние сме отдадени на това, което правим, защото то не е хоби, а начин на живот", отбелязва Антоан.
Иначе атлетът следва в УНСС специалност "Икономика, общество и човешки ресурси". Като му дойде време за пенсия от спорта,
мисли да се насочи към застраховането
Освен изявен атлет обаче Антоан се изявява и на сцената. От първи клас се занимава с гръцки народни танци в състав "Акрополис". Той е с гръцко потекло, на за разлика от танците гръцкият не му се удава много. "На негов концерт скандираха само неговото име. Удоволствие е да го гледаш как се раздава и там", споделя треньорът Георги Недев.
"Разплаквам се, като чуя химна. Уникално беше усещането миналата година, когато станахме световни шампиони на щафетата. Не мога да го опиша. И сега ми се насълзяват очите. Вълнението ми е огромно", казва Антоан. Младежът признава, че отношението към параолимпийците в България му е болна тема. "Имам чувството, че ни приемат за атлети втора ръка, което не е основателно, защото знаем колко медали печелим. Трябва
да ни се обръща внимание като на равни
а не като на хора с увреждания. Не смятам, че е редно да е така. Борим се, с голяма амбиция сме и с воля за победа във всяко състезание", добавя той.
"Той е голям талант, много е работлив, но единственият му недостатък е, че не иска да повярва, че може да направи нещо голямо, а има всички предпоставки да бъде медалист от Световно, Европейско и Олимпийски игри", признава треньорът му, като уточнява, че причината за това са две контузии. "Иначе е много борбено момче. Аз вярвам в него, планирал съм нещата", добавя треньорът. А тъй като при този треньор всичко върви по план, остава само да се молим за живот и здраве, за да може българският химн да разплаче Антоан догодина на финала на Олимпиадата в Рио.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
