Откритата част от дестилатор показва, че твърдият алкохол е познат у нас още от ХIII век
Арабски алхимици научили воините в "Лютица" да варят ракия
Ивайловград се вписа за пореден път като регион с много културно-исторически ценности. Наред с прочутата антична вила "Армира", която вече е изцяло реновирана и блести в брошурите на много туроператори, две твърдини в региона - "Лютица" и " Родостица", са на път да застанат достойно до нея не само с красотата си на едни от най-добре запазените твърдини по нашите земи, но и с интересните артефакти, които разкриват през изследователите.
Крепостта "Лютица" се намира югозападно и в близост до Ивайловград. Разположена е на връх Градището, който е на едно от последните възвишения на Източните Родопи.
Калето е известно още като "Мраморния град" и "Цитаделата на Калоян". Крепостта е разрушавана многократно а в сегашния си вид е построена през ХII-ХIII век. Лютица е била център на епископия през IХ -ХVII в. и архиепископия до ХVIII век. Твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си на фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа, днес квартал на Ивайловград. След османското нашествие продължава да се използва църквата, а в подножието на хълма се изгражда малък манастир.
Бавно и постепенно, пласт по пласт две поколения археолози - майка и син Бони и Филип Петрунови, откриват в годините тайните край Ивайловград на крепостта "Лютица", която е съществувала от IХ до ХVIII век.
Синът поема щафетата от майка си по работата на Калето тази година като ръководител, след като доц. д-р Бони Петрунова стана зам.-министър на културата.
Нищо от стъпките на водещия археолог обаче за Филип не е чуждо, защото той е заедно с Бони Петрунова на крепостта още от 2002 година. Тогава Божидар Димитров я води на мястото, за да започне проучването. Веднага след това става и разчистването до твърдината, за да се прекара пътека в гъстата гора, по която екипът археолози да стигне до терена.
През 2015 година е третият сезон на интензивни проучвания на "Лютица", финансиран от Министерството на културата.
С екипа си тази година младият археолог Филип Петрунов от НИМ е на Калето от началото на юли, а проучванията на терен са планирани до 10-ти август.
Още в средата на работния период изследователите се натъкнаха на интересна находка, заради която проф. Божидар Димитров изрече крилатата фраза: "Докато има ракия, България e непобедима!", която е достойна за лаф на седмицата.
Повод за тези му думи всъщност стана част от предмет, използван за дестилация на ракия. Факт, който се подкрепя от редица теории на наши водещи археолози.
Доскоро в науката се смяташе, че ракията е измислена едва през ХVI век. Археологът проф. Константин Тотев обаче откри преди пет години във Велико Търново фрагмент от чаша от ХIV век, в който неизвестен българин се е похвалил, че е пил ракия на църковен празник. Проф. Николай Овчаров пък публикува оправданието на турския пълководец Лала Шахин пред турския султан, че през 1382 г. не успял да превземе с щурм София. Лала Шахин се жалва, че
София била отбранявана от яки, здрави българи "с мустаци", които преди бой пиели ракия
и така ставали непобедими. Тези документи помогнаха на земеделския министър Мирослав Найденов да регистрира ракията в Брюксел като български продукт.
Фрагментът от керамичния дестилационен съд, който е открит сега, е всъщност втори подобен на "Лютица" и трети в България. Първият е намерен при разкопки в Дръстър /дн. Силистра/ от проф. Георги Станков, обясни Филип Петрунов.
Фрагментът от дестилатора от "Лютица" е намерен в пласт от ХIII век, докато археолозите проучвали късносредновековна църква. Освен него са откри канички и колбички и всичко това говори за високо ниво на керамичните изделия, които са се произвеждали на мястото, казва Петрунов.
Интересната част всъщност е чучурчето на съд с кръгло дъно с диаметър около 30 см и с предполагаема съвместимост от около 4-5 литра. Целият дестилационен съд се е закачал над огъня с четири въженца, докато заври течността в него, а след изпаренията тя се отича в друг съд.
Филип Петрунов предполага, че технологията за направата на дестилатора е привнесена в "Лютица" от Близкия изток.
"Арабските алхимици може и да са търсили "живата вода", но при тях сега е забранена, а за нас ракията и до днес е национална гордост, дори си имаме патент като чисто българско питие. Това са малки детайли, но ни
дават повод за самочувствие като древен и уникален народ
а е важно да ценим традициите си!", коментира Филип Петрунов.
"Лютица" тази година е щедра към младия археолог и екипа му и освен дестилатора, който безспорно е едно от най-интересните открития това лято там, разкрива и други интересни артефакти.
Работи се в сектор, в който още през 2011 година експедицията на Бони Петрунова откри голямо количество цели съдове, както и масивен златен пръстен от 13,5 грама. Пръстенът е с врязан монограм и вероятно е принадлежал на богат велможа.
През експедициите от 2013 година и на следващата година има намерени на това място над 300 предмета, предимно от бронз и сребро, разказа още Филип Петрунов.
"Това е зона с много силна търговска и производствена дейност, коментира археологът. Това лято той е попаднал и на верижна сграда, ситуирана върху скалата на хълма, където е калето. Сградата е била опожарена през ХIII века. Има следи и от голяма битка, открити са следи от стрели и различни по-големина ножове.
Друга от важните находки в този сектор през тази година е до крепостната порта. Археолозите разчистват фрагмент в стената, който представлява масивно каменно стълбище. Участъкът води към бойната пътека към южната кула на твърдината.
Филип Петрунов има идея за кандидатстване по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция с проект, по който да се финансира реконструкцията на късносредновековната църква и консервацията на Базиликата, чиито руини да бъдат запечатани.
Цар Калоян се крил в "Родостица"
Наред с крепостта "Лютица" край Ивайловград се намира още една голяма крепост, известна като Родостица или още с името "Родестюик".
Тя също е свързана с работата на Бони Петрунова и сина й Филип. Те са първите изследователи, които се потапят в мистиката на твърдината. Още през 2004 година наред с проучването на "Лютица", Бони Петрунова подхваща и "Родостица". Задно с Филип те маркират стената на твърдината и трасират крепостта на картата. Заради ангажиментите по "Лютица" обаче, която се оказва костелив орех в началото, разкопките на "Родостица" поема главният уредник на националния исторически музей Ивайло Кънев. Под негово ръководство проучвания в крепостта се провеждат по-интензивно от 2007 година насам.
Средновековната крепост се намира в местността Балък дере, която е на самия кльон с Гърция. Крепостта е по-популярна сред местното население по името на местността, където се намира. Разположена е приблизително върху 10 дка.
Крепостта е част от поредица крепости, разположени по поречието на р. Арда. Тук още в Античността е преминавал един от пътните артерии, водещи от Одринското поле към Родопите.
Когато работят на терен, археолозите напредват бавно, защото участъкът е труден, освен това се разкопават културни пластове, натрупвани в продължение на 900 години.
Културният пласт е близо 2,2 м и в него има информация от култури от IV до ХIV век.
Най-вероятно крепостта е създадена в началото на IV век във връзка с преместването на столицата на Римската империя в Константинопол. След падането на Римската империя, през 476 год. крепостта е била използвана от византийския император Йостиан Втори за защита на византийската империя от варварски нападения, които са били ежедневие през епохата на великото преселение на народите.
При разкопките в самата крепост археолозите се натъкнаха на следи от голям пожар, който е датиран в края на VI или началото на VII век. Тогава славяни и авари превземат крепости и реално Балканският полуостров се славянизира.
По това време е унищожена и масивна представителната сграда с широки 1 метър зидове, споени с бял хоросан, камъни и плочник. Зданието има 4 симетрично разположени стаи с голямо пространство, което вероятно е било или голям двор, или зала.
Пожарът прекратява дейността на крепостта и тази сграда се преустройва в друга. Безспорно доказателство за датировката на първия интензивен период на съществуване археолозите получиха през 2013 година, когато в "опожарения" пласт на крепостта излязоха 9 монети от времето на император Фока, управлявал през 602-610 г.
Другият период е от ХI век, когато там се формира голям некропол, където са погребвани починалите.
През лятото на 2012 година са открити по-малко битови предмети, но за сметка на това повече архитектурни, като мраморни колони и капители. Най-интересен е кентаваровият тип капител, който е с датировка IV-VI в. Според археолозите това е основата на важна обществена сграда от края на IХ и началото на Х век.
Доказателство е и голямата мраморна сграда, също от това време, с красивите мраморни пилони. Може би е играела ролята на епископия и в нея да се е помещавал знатен епископ, който всъщност е бил феодал. Все още обаче не са открити и проследени източници, в които да се споменава за феодал в "Родостица". Българската следа в крепостта е освидетелствана с откриването на множество коланни апликации, характерни за българските боили и аристократи. С тях са се украсявали и боилите, които са живеели в първата българската столица Плиска. Трудно обаче е да се определи колко време тази крепост е била в български ръце.
В един от източниците на Жофроа дьо Вилардуен, участник в 4-ия кръстоносен поход, се посочва, че в крепостта през 1206 година се укрива цар Калоян. Той пренощува тук, за да избегне засада, която му устройват кръстоносците
Имало контакти между двете крепости
Крепостите "Лютица" и "Родостица" са си кореспондирали в един период от време, смята изследователят Ивайло Кънев. Въпреки, че има предположения, че активният живот в един период е преместен в "Лютица". Филип Петрунов също намира за възможна и логична тезата, че вероятно между двете крепости е имало контакти. Още повече, че по права линия разстоянието между двете твърдини е не повече от 20 километра.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
