Burnout чумата на века

Burnout чумата на века | StandartNews.com

Прегряването удря все повече хора

Умора, чести настинки, потиснато настроение са първите симптоми

Изпушване. Напоследък чуваме думата по-често от "добър ден". Особено след като превъртелият пилот Андреас Лубиц заби Ербъс със 150 души в земята. Какво е отключило депресията му? Какво събужда агресията, греха на убийството и кара едно американско дете да застреля по-малкия си брат заради бургер. А у нас майка да се хвърли с детето си от третия етаж.

Отговорът е Вurnout - прегряване. Чумата на XXI век. Тя е резултат от епидемията стрес. Натрупването на постоянно напрежение в работата, вкъщи, в емоционален план води до изпушване, обясняват психолозите. Човек превърта, без да е луд според медицинските учебници. Крайните проявления на синдрома, необясними за нормалното поведение, стават все по-чести и по-жестоки. Застигнатият от Вurnout организъм дава сигнали много по-рано, обърнете внимание, алармират психолозите. В науката синдромът означава "професионално прегаряне". Ако човек не вижда смисъл в работата си, ако е безразличен към околните, чувства се непрекъснато уморен, вероятно страда от болестта на XXI век.

"Вurnout е типично работен стрес, породен от бързане, ангажименти, много задачи. Човек се чуди с какво да се захване по-напред, когато няма план за работа, получава се едно объркване", казва психологът Христина Краева-Стоянова. Според нея това са състояния, при които напрежението ескалира емоционално. Това води пък до вегетативни промени - чувстваме се разтревожени, притеснени, получаваме сърцебиене, главоболие, изтръпване на ръце. "Вurnout рефлектира и върху емоциите, върху поведението и много пъти дори върху социалното функциониране. Както и до семейни проблеми, дори и до развод", казва Стоянова. Според нея този стрес може да докара и депресия. До нея водят и съдбовни събития като загуба на любим човек или ценни взаимоотношения, предмети, работа.

Депресията е част от синдрома Burnout. Трябва да се търси лекарска помощ още при първите симптоми на Burnout, казва д-р Петър Вълков, клиничен психолог. Симптомите са два вида - телесни и емоционални. Към първите спада продължителната умора, честите настинки, главоболието, а към вторите - потиснато, тъжно настроение, загуба на интерес, занемаряване на социалните контакти, безразличие, апатия. Ако не се предприемат мерки, се стига до клиничната депресия, която се лекува медикаментозно или с психотерапия.

В световен мащаб 10% от населението страдат от клинична депресия. Жените са два пъти по-уязвими от мъжете, тъй като те са по-чувствителни. Това е свързано с майчиния инстинкт, който трябва да подскаже от какво има нужда бебето или малкото дете, обясняват медиците. Депресията не е проблем само на работещите хора. Тя застига и младите. Според едно американско изследване 25% от студентите в университетите са засегнати. Причината е, че се стресират при смяна на мястото на живеене и стил на живот, като се откъсват от подкрепата на семейната среда.
Професиите с най-голям стрес на работното място са учителите, лекарите, пожарникарите, полицаите.

Лубиц с недолекувана депресия

Вторият пилот Андреас Лубиц, който разби самолета със 150 пътници във Френските Алпи, вероятно е "изпуснат" от докторите пациент. Това заяви пред Клуб Z специалистът по психично здраве и психиатрия, както и настоящ директор на Националния център по обществено здраве и анализи доц. Христо Хинков. Според него ако се потвърди версията, че Лубиц действително е страдал от недолекувана депресия, отговорни за трагедията в Алпите може да се окажат психолозите и собствениците на авиокомпанията. Първите - защото не са предвидили рискове в поведението му, а вторите - за това, че след психологичен проблем са му позволили отново да управлява самолет.

"Това, което ми направи най-силно впечатление по случая, беше снимката, която медиите разпространиха. На нея пилотът е на фона на моста "Голдън Гейт", а той е известен като моста на самоубийците, защото от там се хвърлят страшно много хора. Това ме кара да мисля, че идеята да отнеме живота си може би е тлеела в него. И ако разследващите проверят и тази хипотеза, вероятно ще помогнат за разкриване на истинската причина", каза доц. Хинков. От разследването вече стана ясно, че наскоро Лубиц е работил с психолози, които твърдят, че пилотът е имал депресивен период в живота си. Дори е прекъснал обучението си, за да се лекува. "Разбира се, няма как на пилота да се постави каквато и да е диагноза, преди разследването да приключи, и да има повече подробности", обясни доцентът по психиатрия.

Западни психолози пък сравняват поведението на пилота Адреас Лубиц в последните минути преди катастрофата във Френските Алпи с това на масов убиец, съобщи "Дейли Мейл". Смразяващите разкрития за германеца, който страдал от депресия и е запазил дишането си напълно спокойно точно преди да се забие в скалите, показват същото поведение като на масовите убийци, които стрелят в училища или военни бази, след което се самоубиват. Това твърди професор Крейг Джексън от университета в Бирмингам. Въпреки че това не е потвърдено от разследващите, според професора всичко сочи, че става дума за самоубийство.

В същото време Кралският колеж по психиатрия излезе с изявление за катастрофата и призова депресията на пилота Андреас Лубиц да бъде обсъждана с повишено внимание, тъй като това би могло да разубеди множество хора, които страдат от такова психологическо състояние, да потърсят професионална помощ.

Всеки втори болничен заради стрес в офиса

Психосоциалните рискове и стресът на работното място са сред най-големите предизвикателства пред здравето на хората. Всеки втори работник и служител се оплаква от сериозен психологически дискомфорт на работното си място, показва мащабно изследване за условията на труд у нас, направено преди две години. По данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа пък половината от всички загубени работни дни заради излизане в болнични са причинени от стрес, довел до изтощение, депресия и сърдечно-съдови заболявания.

На стреса на работното място трябва да се гледа като на организационен проблем, а не като личен недостатък. В тази връзка стресът може да бъде управляван като всеки друг риск на безопасността и здравето при работа, смята Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика. Затова според него е много важно работодателите да идентифицират източниците на стрес и да предприемат мерки за тяхното отстраняване. Защото това е инвестиция в човешкия капитал, която лесно се възвръща с по-голяма производителност на труда. В България най-масово стресът е причинен от бързо темпо на работа, прекомерно и продължително натоварване, замърсена среда и неергономични условия на труд. В определени сектори и професии заради натовареността хората имат все по-малко време за пълноценна почивка и срещи с близки и приятели.

"Едни от най-високите нива на стрес се забелязват сред самите работодатели и мениджъри", посочва Нейков. Те са притиснати не само от гонене на добри резултати във фирмите си, но и от други външни влияния като правната и икономическата несигурност.

"Прегорелите" посягат към чашката или марихуана

Христина Краева-Стоянова, психолог

- Г-жо Стоянова, можем ли да мислим адекватно, когато сме "прегорели" от работа?
- Burnout е стресът на работното място, в който не можем да мислим адекватно. Трябва да настъпи някакво психическо разтоварване. Това е ежедневният стрес.

- Може ли да се говори за Burnout при пилота на катастрофиралия наскоро самолет, при който загинаха толкова много хора?
- Напълно вероятно е Burnout да му е докарал проблеми с партньора. Ако се е разделил с партньорката си, напълно е възможно да забие самолета. Най-вероятно този пилот не е успял да преработи своето чувство за гняв.

- Случаят с руската гражданка, която се самоуби наскоро в Бургас, в резултат от този синдром ли е?
- Не. Тя не е работела, доколкото знам. Това е тежка форма на депресия.

- Търсят ли спасение в алкохола "прегорелите" хора?
- Понякога посягат към алкохол, понякога към марихуана.

- Как да постигнем баланс?
- В позитивната психотерапия има балансов модел на сирийския психолог Носрат Песешкиан. Той е разработил един такъв модел, че за да живеем добре, трябва да живеем балансирано, като разпределим нашата психична енергия по 25% във всяка една от 4 области - тялото, контакти, работата и учене и сферата на фантазията и бъдещето.

5 стъпки към спасението

Американската асоциация по психология препоръчва стратегия за справяне с Burnout феномена:

1. Поставете си нови задачи и цели - личността трябва да си отговори на въпроса чии идеали следва - своите собствени или нечии чужди
2. Потърсете помощ - дискутирайте проблема с приятели, семейството или психотерапевт. Те ще ви помогнат да си определите нови професионални и жизнени цели и да намерите сили за реализацията им
3. Намерете занимания извън работата - професионалната дейност не трябва да е единствен източник на успехи и радост в живота
4. Спорт! Натоварвайки тялото, се разтоварва психиката
5. Ако проблемите надвишават силите на човека да се справи сам, потърсете незабавно помощ на специалист - клиничен психолог или психотерапевт

Синдромът е на 40 г

Синдромът на професионално изчерпване Burnout е описан преди повече от 40 години от американския психиатър Хърбърт Фройденбергер при работещи в социални служби. След около година труд те ставали депресивни и емоционално изчерпани, нервни и раздразнителни, цинични и подозрителни към хората, с които работели.
В днешно време синдромът на професионално изтощение е риск за всеки работещ човек.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай