Освобождават от данък собствениците на имоти в Стария град, взема къщата на фалиралия търговец Антонио Коларо за Етнографски музей
На съпругата му Стела Кутева Пловдив благодари за музикалното училище и операта
От годините след Освобождението до сега на кметския стол в Пловдив са сядали над 65 души. Но според хората от града под тепетата кметът, който е оставил най-ярка следа, е Божидар Здравков.
През 2013 година излезе книгата "Кметът Божидар Здравков", написана от проф. д-р Радка Колева и Анастасия Толева. В нея са включени записки от кметуването му, архивни документи и снимков материал, илюстриращ делото му. "Освен с документалната си стойност написаното за Божидар Здравков, пропито с човешка емоция, ни докосва с радостите и разочарованията, съпътстващи неговите начинания", пише в резюмето на книгата. Според нейните автори проблемите и предизвикателствата, засягащи кмета през 1932-1939 г., са актуални и днес. Най-важното за един управленец е моралът. "Все още няма измислена рецепта или лекарство за спазване на морала в политиката. Всичко зависи от човешките качества на управляващия", казва проф. Радка Колева. Божидар Здравков е гледал на ръководната си роля като акт на творчество. Нещо, което липсва на днешните управляващи.
Роден е на 30 януари 1884 г. в Пирот - града, който попаднал след Берлинския договор в Сърбия. След Сръбско-българската война семейството му емигрира в България. От 1905 до 1907 година Здравков учи право в Софийския университет. След скандала с освиркването на цар Фердинанд през 1907 и закриването на университета заминава да продължи образованието си в Загреб. Завършва през 1909 г. и се завръща в България. Известно време работи като съдия в Ямбол и Сливен, а от 1914 г. живее в Пловдив. През същата година става заместник-прокурор в града под тепетата. Участва във войните и след завръщането си от фронта през 1918 г. започва адвокатска практика. Като подпредседател на Демократическата партия се кандидатира за кмет на Пловдив. Избиран е за два мандата - от 1932 до 1935 и от 1936 до 1939 година. Има големи заслуги за модернизацията на града и утвърждаването на Международния мострен панаир. През времето на неговото управление
в Пловдив се осъществяват редица благоустройствени проекти
Строи общински дом, съдебна палата, моста "Пандос" над Марица, общински дневни детски домове, старчески дом, дом за просяци, жилища за бездомници, родилен дом, туберкулозна болница, квартални бани, колодрум, нови хали, изложбени палати и пр.
Никой от днешните градоначалници не би си признал, че на първо място за кметуването е личният интерес, в което обикновено ги подозират гражданите. Но преди 80 години никой не се е съмнявал, че делата на Здравков са в името на общото благо. През 30-те години на миналия век България е в подем.
Но цял квартал - Кючук Париж, е населен с бежанци от Македония, които живеят бедно и при ужасни условия
Кметът им строи няколко училища, благоустроява квартала със заеми, като публично отчита всяка похарчена стотинка. Заемът от 24 милиона лева, теглен от държавата, е напълно оползотворен. Когато от някой проект са оставали средства, те са били пренасочвани към друг обект.
Божидар Здравков е човекът, спасил и Стария град от разруха. Благодарение на него е съхранена Куюмджиевата къща, в която се пази най-внушителната извънстолична етнографска експозиция в България. Здравков запазва облика на Стария град, съхранява старите къщи и стартира археологически разкопки. "Нещо повече - той освобождава от данък собствениците на стари къщи, за да запазят автентичния вид на Стария град", казва Ангел Янков, директор на Етнографски музей в Пловдив. Здравков е човекът, осигурил най-представителната сграда за Етнографски музей. Той издебва момента, когато италианският търговец Антонио Коларо изпада в несъстоятелност и я печели за града без търг. Според запознати със семейните връзки във фамилията голяма част от сбирката е заслуга на съпругата Стела. Именно тя имала афинитет към приобщаването на старите битови елементи към новия интериор.
В биографията на Здравков са описани истории, които разкриват неговата неподкупност и загриженост за хората.
Веднъж му донесли чувалче с липов цвят, набрано от градските липи. Той го препратил в сградата на Пожарната команда, за да пият чай пожарникарите. Днес такъв "евтин" подарък би се сметнал за обида и от подаряващия, и от получателя.
Една сутрин семейството на Здравков било събудено от силен шум. Погледнали навън и видели, че цяла тълпа от работници по чистотата размахват метли пред къщата. Кметът излязъл, за да им забрани да метат първо неговата улица. Наредил им да го правят едва след като почистят всички останали улици. Всяка сутрин кметът лично ги обикалял и имал пълното право да казва: "И кучетата в Пловдив ме познават".
Пловдивската община притежавала зеленчукова градина. В началото на кметуването на Здравков градинарят, по навик, отнесъл в дома му кошничка с пресни домати и краставици. Кметът ги отказал, след което наказал всички общински шефове, които
били свикнали да отделят обичайната дажба за градския управник
Да приемеш тези подаръци някога се е смятало за корупция. Явно мерилото тогава е било съвсем различно.
Божидар Здравков води дълга борба, за да спаси и залеси символа на града - тепетата. Битката е срещу каменоломното дружество. След като вече е превърнало в чакъл едно тепе, то иска концесия за добив за още 50 години. Не я получава, а сигурно е било готово да си плати значителен рушвет.
След Пловдив Сливен е другият любим град на Божидар Здравков. Тук той съдийства около две години. Доброто му отношение е заради предприемчивостта на сливналии, заради духа, който има този град и атмосферата, която създава тогавашната сливенска интелигенция. Но най-вече заради любовта, която среща тук, в лицето на Щилияна/Стела Кутева. От Сливен семейството се премества да живее в Пловдив и Стела Здравкова става фактор в културната история на града. В голяма степен на нея Пловдив дължи музикалното си училище, операта и началото на опазването и реставрацията на Стария град. Тя е една и от големите дарители и културни дейци на Сливен, отдавна забравена в родния си град. Затова пък присъства в държавния архив в Пловдив. Само описанието на личния й архив е десет страници.
Божидар Здравков умира на 25 септември 1959 година на 75.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
