Съпрузите Мей-Брит Мозер и Едвард Мозер от Норвегия и американецът Джон О'Кийф, който работи във Великобритания, станаха носители на първата Нобелова награда за 2014 г. - за медицина. Отличието им се присъжда за откритието на "вътрешния GPS" на мозъка, който позволява да се ориентираме в пространството и да се разберат болести като алцхаймер. Съпрузите ще получат половината от паричната премия, която е в размер на 8 млн. шведски крони (около 881 000 евро), а О'Кийф - останалата част.
"Как знаем къде се намираме? Как откриваме пътя от едно място до друго? И как съхраняваме тази информация по такъв начин, че следващият път, когато ни е необходима, да я приложим незабавно? Отговорът е - благодарение на тазгодишните Нобелови лауреати, които са открили система за позициониране, "вътрешен GPS" в мозъка, която прави възможно ориентирането в пространството, демонстрирайки клетъчната основа за по-висши познавателни функции. Изследванията на тримата учени показват колко сложен интелектуален процес извършват нервните клетки на главния мозък", пояснява Нобеловият комитет.
През 1971 г. О'Кийф открива първия компонент от тази позиционираща система. Ученият установява, че тип нервни клетки в мозъчна зона, известна като хипокампус, винаги се активират, когато плъх се намира на определено място в стая. Други нервни клетки се активират, когато гризачът се намира на други места. О'Кийф стига до заключението, че тези "клетки за място" (неврони за място) формират карта на стаята.
Над три десетилетия по-късно, през 2005 г., Мей-Брит и Едвард Мозер откриват друг ключов компонент в мозъчната система за позициониране в изследвания с плъхове. Те идентифицират друг тип нервни клетки, които наричат "грид-неврони" (клетки-решетки, координатни неврони, решетъчни неврони). Въпросните клетки генерират координатна система и позволяват точното определяне на местоположението и откриването на път.
Откритията на тримата нобелови лауреати разрешават проблем, занимавал философи и учени столетия наред - как мозъкът създава карта на заобикалящата ни среда и как си намираме път през сложна среда.
Скорошни проучвания с усъвършенствани техники за мозъчно изобразяване предлагат доказателство, че "невроните за място" и "решетъчните неврони" съществуват и при хората. При пациенти с алцхаймер например, хипокампусът и енториналната кора, където се активират "решетъчните неврони", често са засегнати в ранния стадий и индивидите губят пътя си и ориентацията в заобикалящата ги среда. Знанието за позициониращата система в мозъка следователно може да помогне за по-доброто разбиране на механизма, който стои зад опустошителната загуба на пространствена памет при болните от алцхаймер.
Постижението на тримата нобелови лауреати проправя нови пътища към по-доброто разбиране на други познавателни процеси като запаметяване, мислене и планиране.
За първи път носители на Нобел за медицина станаха норвежци. Този факт бе наречен исторически за страната от местните медии. Семейство Мозер се нареди до други прочути съпрузи, спечелили престижната награда - Пиер Кюри и Мария Склодовская-Кюри (половината от приза за физика през 1903 г.). "Страхотно! Вдъхновение за норвежките учени и особено за пациентите!", заяви премиерът на Норвегия - Ерна Солберг, след като разбра новината.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
