Нацисткият диктатор си осигури тила за война на запад
В България ликуват, Чърчил предвижда сблъсъка между Москва и Берлин
Уроците на историята II
По силата на календара, настоящата 2014 г. се оказа богата на годишнини. Навърши се един век от избухването на Първата световна война, а и на прага чука 75-годишнината от началото на Втората такава. Подобни годишнини винаги са повод за напомняне и преосмисляне на жестоките уроци на историята. Особено що се отнася до тези на Втората световна война, чиито последствия все още буквално "дишат във врата" на народите от Стария континент.
Вестник "Стандарт" ще се опита да проследи събитията от тази война и да потърси отговор на редица все още спорни въпроси около тях. За тайните договори и явните съюзи, за неочакваните победи - и съответните поражения, за предателствата на политиците и за абсурдните решения на генералите, довели до излишната смърт на стотици хиляди, ако не и на милиони войници. И, разбира се, да подложи на съмнение някои все още съществуващи митове или просто заблуди.
Втората световна война започва с мирен договор. Колкото и абсурдно да звучи като по Оруел, но в началото е пактът "Рибентроп - Молотов", подписан на днешната дата преди 75 години. За него е говорено и анализирано много. И официалната му част никога не е била тайна. Но доста време мина, докато в Москва си признаят за неофициалната.
Договорът е наречен така по имената на двамата тогавашни външни министри на Германия и СССР - Йоаким фон Рибентроп и Вячеслав Молотов. Страните се задължават да не се нападат, а ако някоя от тях влезе във война, другата да запази неутралитет. Германия се задължава да доставя на СССР така необходимото им индустриално оборудване, технологии и оръжие, а съветската страна - да изпрати храни и суровини, най-вече жито и различни метали.
Съветската историография винаги оправдаваше сговора между уж непримиримите в идеологическо отношение държави - нацистка Германия и болшевишка Русия - с това, че така СССР е спечелил почти две години време за укрепване на отбранителната си мощ, а капиталистическият свят се е заплел във своите вътрешни непримирими противоречия. Така е разсъждавал Сталин в разговор с Георги Димитров, тогава генерален секретар на Коминтерна.
Договорът разтърсва света - левите и въобще демократични сили. Но не и комунистите! В България обаче обществото ликува, защото - както винаги наивно - смята, че пред него вече не стои дилемата "с руснаците или с немците?". Ремсисти и легионери, които до вчера са се били, се прегръщат по улиците, а управляващите започват да кроят планове за ревизия на Ньойския договор с помощта на Москва и Берлин.
Чак до 1989 г. в Кремъл официално отричаха секретната част от договора - подялбата на Европа на сфери на влияние. В тази скрита клауза двете държави определят "зоните на интереси". Което е чиста проба ревизия на Бресткия мир от 1918 г. и на Версайската система от договори през 1919 г. Протоколът предвижда включването на Литва, Латвия, Естония, Финландия, източната част на Полша и Бесарабия в съветската сфера на интереси, а Литва и Западна Полша - в германската. Така Москва на практика си гарантира възстановяване на границите на Руската империя от 1914 г. И едва през декември 1989 г. Върховният съвет на СССР приема Постановление за политическа оценка на пакта за съветско-германско ненападение от 1939 г., където осъжда секретните протоколи към договора, като ги окачествява като лична воля на управляващите, нямащи нищо общо с желанията на съветския народ.
Големият печеливш от сделката е Хитлер. Осигурил тила от изток, на 1 септември Вермахтът нахлува в Полша. Сталин не стои със скръстени ръце и на 17 септември 1939 г. по силата на договора съветските войски навлизат в Полша от изток. Териториалното разделяне на Полша между СССР и Германия завършва на 28 септември 1939 г. с подписването на договора за приятелство и за границата. И със съвместен парад в Брест, където съветски и немски танкове дефилират пред двамата командващи - генерал Хайнц Гудериан и комбриг Семьон Кривошеин.
На 30 ноември 1939 г. СССР напада Финландия. След кратка, но изтощителна война и с тежки загуби за Червената армия, през март 1940 г., без да са постигнати целите за пълен контрол над Финландия, от нея са откъснати значителни територии в полза на Съветския съюз. През лятото на 1940 г. съветската армия навлиза в трите балтийските държави - Литва, Латвия и Естония - и те са присъединени към СССР. Бесарабия и Северна Буковина също са завладени и присъединени към СССР. А в това време Хитлер триумфира в Западна Европа.
Място под небето за двама властелини на света - за каквито претендират и Хитлер, и Сталин - няма. Пактът "Рибентроп-Молотов" започва да "скърца". Една от причините за неговото постепенно обезсмисляне е и нашата страна, която Сталин иска да включи с Румъния в сферата на своите интереси. С това обаче Берлин не може да се съгласи. И Хитлер дава старт на плана "Барбароса". А че договорът няма да издържи дълго, го предрича почти веднага Уинстън Чърчил - току-що върнал се след четвърт век - на поста военноморски министър. Когато на 17 септември 1939 г. съветските войски навлизат в Полша, той заявява: "Това на практика е Втори фронт срещу Германия!". Тези негови думи дълго време бяха използвани от съветската историография и пропаганда, за да оправдаят подялбата на Полша. А тезите за спечеленото време и укрепването на отбранителната мощ на СССР и за паралелното "отслабване" на фашисткия блок, просто не са верни. Сталин напълно вярва на Хитлер, въпреки търканията им около сферите на влияние на Балканите. И това е една от причините на 22 юни 1941 г. СССР да е изненадан от немската инвазия.
Eдно към едно
ДОГОВОР ЗА НЕНАПАДЕНИЕ МЕЖДУ ГЕРМАНИЯ И СССР 1939 г.
Правителството на СССР и правителството на Германия, ръководейки се от желанието за укрепване делата на мира между СССР и Германия и изхождайки от основните положения в договора за неутралитет, сключен между тях през април 1926 г., стигнаха до следното съглашение:
1). Двете Договарящи се страни обезателно да се въздържат от всякакво насилие, от всякакво агресивно действие и всякакво нападение в отношенията една към друга, както поотделно, така и съвместно с други държави.
2). В случай, ако една от Договарящите се страни се окаже обект на военни действия от страна на друга държава, другата Договаряща се страна няма да поддържа в никаква форма тази държава.
3). Правителствата на двете Договарящи се страни остават за в бъдеще в контакт една с друга за консултации, за да се информират взаимно по въпроси, засягащи техните общи интереси.
4). Нито една от Договарящите се страни няма да участва в каквато и да е групировка от държави, която пряко или косвено е насочена срещу другата страна.
5). В случай на възникване на спорове и конфликти между Договарящите се страни по въпроси от всякакъв род, двете страни ще разрешават тези спорове и конфликти изключително по мирен път в реда на дружески обмен на мнения или в нужните случаи по пътя на създаване на комисии за урегулиране на конфликта.
6). Настоящият договор се сключва за срок от десет години, така че ако нито една от Договарящите се страни не го денонсира една година преди неговото изтичане, срокът на действие на договора се счита автоматически за продължен за следващите пет години.
7). Настоящият договор подлежи на ратификация във възможно най-кратък срок. Размяната на ратификационните грамоти трябва да се извърши в Берлин. Договорът встъпва в сила веднага след неговото подписване. Съставен в два оригинала, на немски и руски език, в Москва, 23 август 1939 година.
Упълномощен от правителството на СССР - В. Молотов За правителството на Германия - И. Рибентроп
СЕКРЕТЕН ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
Във връзка с подписването на Пакта за Ненападение между Германия и Съюза на съветските социалистически републики долуподписаните представители на двете страни обсъдиха в строго конфиденциални беседи въпросите за разграничаване на техните сфери на влияние в Източна Европа. Тези беседи доведоха до съглашение в следващото:
1). В случай на териториални и политически преобразувания в областите, принадлежащи на прибалтийските страни (Финландия, Естония, Латвия, Литва) северната граница на Литва ще се явява черта, разделяща сферите на влияние на Германия и СССР. В тази връзка заинтересоваността на Литва в района на Вилно се признава и от двете страни. 2). В случай на териториални и политически преобразувания в областите, принадлежащи на полската държава, сферите на влияние на Германия и СССР ще бъдат разграничени приблизително по линията на реките Нарев, Висла и Сан. Въпросът за това, желателно ли е в интересите на двете страни съхранението независимостта на полската държава и за границите на такава държава, ще бъде решен само в хода на бъдещите политически събития. Във всеки случай двете правителства ще разрешат този въпрос по пътя на дружеското съгласие.
3). Относно Югоизточна Европа Съветската страна указва своята заинтересованост към Бесарабия. Германската страна ясно заявява за пълната си политическа незаинтересованост към тези територии.
4). Даденият протокол се разглежда от двете страни като строго секретен. Москва, 23 август 1939 г.
За правителството на Германия - И. Рибентроп
Пълномощен представител на правителството на СССР - В. Молотов
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
