Крайно време е да определим каква държава искаме да сме в бъдеще. На социалното разделение и подаянията, давани на социално слабите от разни управляващи, или да се насочим към това да станем богата държава, достоен член на европейското семейство.
Последните 20 г. за съжаление нито едно правителство и нито едно политическо мнозинство не е поставило за цел да станем богата държава. Защото да си поставим такава цел означава ясно да заявим, че ще развиваме икономика с висока добавена стойност. Това е единственият начин нашите деца да живеят комфортно в европейска България, в Швейцария на Балканите. Много се надявам генерираната напоследък гражданска енергия да се трансформира в политическа на следващите и по-следващите избори и да доведе до осъзнаване и до консенсус по тази тема между абсолютно всички политически сили, независимо дали са част от парламентарното мнозинство или не. Защото подпомагането на социално слабите слоеве чрез подаяния могат да ги нахранят за ден-два, но по никакъв начин не ги научават да се оправят сами и да започнат да създават добавена стойност към обществото. Следователно всички държавни програми за подпомагане трябва да са изначално обвързани с програми за образование. Фокусът на правителството трябва да е развитието на индустрии на знанието - експортно ориентирани производства, които предлагат български интелектуален продукт на света. Това е напълно възможно и софтуерната индустрия в България го е доказала повече от 20 години. При това без никаква държавна помощ. Компаниите в ИТ индустрията дори се шегуваме, че именно заради това се развиваме толкова успешно. И ако сега призоваваме за необходимост от държавна намеса във високотехнологичните сектори, то нямаме предвид подаяния, нито специални търговски или данъчни условия. На първо място държавата трябва да реформира образователната система. Защото сам по себе си бизнесът не е в състояние да го направи. И ако поредното правителство не е способно да излъчи тази интелигентност и управленски умения, то напълно възможно е да ги потърси отвън. Има такива организации, които могат да помогнат на България да организира дейности за развитие на индустрии с висока добавена стойност.
Много често се повтаря мантрата: Нека първо си оправим икономиката, а после ще оправяме образованието. Тази логика е самоотричаща се. Тя води единствено до продължаваща икономика с ниска добавена стойност, до екстензивно развитие, което стига до определени граници и след това няма накъде. Така например се развива туристическият сектор. Правилното мислене е обратното - първо трябва да се реформира образованието и след това може да се надяваме на добро развитие на икономиката.
Защо все по-малко млади хора се интересуват от т.нар. технически професии? Защото ние отказваме повечето деца още от ранна възраст от предмети като математиката, от творческо и логическо мислене. Отказваме ги чрез методите на преподаване, чрез елитарния подход да изкараме напред единични бройки деца. Да са живи и здрави отличниците по олимпиади, но те са 0.1% от децата на България. Повечето ги отказваме още от най-ранна възраст от техническите предмети, натяквайки, че не са способни, че това са трудни неща. Може да е точно обратното - всички деца с радост, удоволствие и ентусиазъм да учат логическите предмети като математика, естествени и инженерни науки. Има успешни програми, които вече няколко години се внедряват в България и дават резултати. Конкретно визирам програмата jump math, внедрена в 80 класа в цялата страна. Забележете, всички деца в тях са отличници по математика. Това е техният любим предмет. Значи е възможно. Само че след сериозна образователна реформа.
А е напълно възможно училището да се превърне в полезно преживяване, изграждащо творчески личности и даващо им възможност да създават собственото си бъдеще, да взимат решения, като им дава знания, умения, нагласи, навици и възпитание, ако щете. Не е необходимо да си представяме какви бъдещи професии ще имат тези деца. Ние трябва да изграждаме в децата основни умения, знания и нагласи, които да им позволят гъвкаво да се приспособяват към променящия се пазар на труда в бъдеще.
Затова говорим за необходимостта от фундаментална образователна реформа с цялостна ревизия на компетентностите на преподавателския персонал. Стандартна мантра е да се каже - много хубаво, ама няма пари. Това категорично не е вярно. Пари има и те идват от европейските програми. И са напълно достатъчни, за да може България да внедри най-добрия световен опит за образоване на учители. Това е ключът към създаване на добра образователна система. Въпросът е дали ще проявим интелекта да използваме по най-добрия начин тези пари. Трябва да се постигне национален консенсус за осъществяване на фундаментална образователна реформа. Настояваме политическите партии да поставят тези два въпроса в центъра на вниманието си - за изграждане на икономика с висока добавена стойности и осъществяване на фундаментална образователна реформа. Така както имаше консенсус по членството ни в европейската общност и беше успешно реализирана.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
