Победата на имигрантите

Успехът на Франция показа, че пришълците може да станат кумири

Победата на имигрантите | StandartNews.com

Мондиалът в Русия съвпадна с голямата истерия около имигрантите в Европа. Държавните лидери се чудят как да ги спрат и изпъдят, а който ругае и мрази пришълците печели избори.

И точно в този момент Франция стана световен шампион по футбол със 17 играчи, чиито корени са далеч от Стария континент. Оказа се, че пришълците може не само да бъдат приобщени, но и да са повод за национална отговорност.

На практика втората световна титла за "петлите" бе извоювана от сборен африкански тим.

Не влагам нищо ехидно в това. Просто Франция има шанса да разполага с тези таланти, чиито родители от бившите колонии са потърсили по-добър живот в метрополията.

Като започнем със сочения за новия Пеле голмйстор Килиан Мбапе, чийто баща е камерунец, а майка му от Алжир. Непоклатимият централен защитник Самюел Юмтити спокойно можеше да облече и екипа на Камерун. 25-годишният стожер в отбраната получи такова предложение през 2013 г., когато стана световен шампион за юноши с "петлите", заедно с Погба. Но благоразумно отказа, за да стане един от героите на "петлите" в Русия.

От Конго са родителите на защитника Преснел Кимпембе, халфа Стивън Нзонзи и вратаря Стив Манданда, чийто брат Парфе е конгоански национал.

В Мали броят за свои земляци

168 -сантиметровия халф Н'Голо Канте, нападателя Усман Дебеле и защитника Джибрил Сидибе. Здравенякът Пол Погба предпочете Франция пред Гвинея, макар братята му да ритат за африканския тим. Корентен Толисо е с корени от Того, Блез Матюиди има анголски произход, а Набил Фекир е с алжирска кръв също като легендата Зинедин Зидан. Родителите на левия защитник Бенжамен Менди са от Сенегал, а приятелят на Памела Андерсън и твърда резерва Адил Рами щеше да е звезда в тима на Мароко, ако не беше избрал екипа на "петлите".

Прогнозата на Пеле, че африкански отбор ще спечели световната титла още преди да настъпи 21-и век, не се сбъдна, но шампионската титла на Франция

спокойно може да се брои и като победа на Африка

Перлите от Черния континент обаче не са единствените "нови французи" в селекцията на треньора Дидие Дешан. От френските колонии в Карибите са корените на защитника Рафаел Варан (Мартиника) и крилото Тома Льомар (Гваделупа).

Резервният вратар Алфонс Ареола пък е с произход от Филипините.

Защитникът Люка Ернандес пък е повече испанец, отколкото французин. Така в цялата шампионска селекция на Дешам стопроцентови французи са капитанът и вратар Юго Лорис, нападателите Антоан Гризман и Оливие Жиру,
халфът Флориан Товен и защитникът Бенжамен Павар.

Това, което дебело трябва да се подчертае, е че всички потомци на имигранти, които се окичиха със златни медали от мондиала, са възпитаници на френската футболна школа. Дарбата им може да се дължи на гените на техните родители, но израстването им в превъзходни играчи изцяло е заслуга на новата родина на техните родители.

Във всички интервюта шампионите с чужди корени подчертават, че са французи и са щастливи, че са донесли на страната световната титла.

"Много хора ме критикуваха, че не се чувствам французин. Но когато треньорът Дешан ми се обади, аз облякох тази фланелка с чест и гордост. Бях готов да дам всичко за нея, ако трябва и да умра", заяви френският испанец Ернандес. "Във Франция има голямо неразбиране към нас, които сме с чужди корени.Но аз съм французин с марокански произход и се гордея с това. Обичам Франция и съм горд, че направихме хората щастливи", заяви Адил Рами.

Съвсем друга история бяха косовските албанци в тима на Швейцария Гранит Джака и Джердан Шакири, които при головете си срещу Сърбия направиха жестове, символизиращи двуглавия орел от знамето на Албания. Това беше възприето като политическа провокация от ФИФА. Явно в сърцата си те продължават да са повече албанци, отколкото швейцарци. Както германските национали с турски произход Месут Йозил и Илкай Гюндоган, които се снимаха с президента на Турция Реджеп Ердоган и си навлякоха гнева на немските фенове.

Важното е, че

футболът е феноменът, който може да преобърне дори растящата омраза

към пришълците в Европа. Все повече наследници на имигранти ще бъдат кумири на феновете.

Това е неизбежна тенденция. Доказателство освен тима на новите шампиони са и съставите на Белгия и Англия, които стигнаха на крачка от финала на мондиала в Русия. В селекцията на "червените дяволи" конгоанци са Венсан Компани, Ромелу Лукаку, Дедрик Боята, Миши Бачуай и Юри Тилеманс. Насер Шадли и Маруа̀н Фелайнѝ са мароканци, по майка такъв е и суперзвездата

Еден Азар. Муса Дембеле е с баща от Мали, от Мартиника са корените на родителя на Аксел Витсел. И в това няма нищо чудно, защото почти 13 на сто от населението на Белгия идва от чужбина.

В състава на Англия пък всеки втори също е дете на имигранти. Например, бащата на най-младия в състава Деле Али е от Нигерия, а родителите на Дани Уелбек пък са от Гана.

Сега всички ругаят канцлера Ангела Меркел заради пуснатите в Германия през 2015 година милион бежанци. Какво обаче ще кажат германските запалянковци, ако след 25 години играчи със сирийски фамилии донесат поредната световна титла на бундестима ?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай