- Бежанците са европейски, ако не и световен проблем. Каква е обаче българската специфика? И с какво страната може да помогне за намирането на общоевропейско решение?
- България и Румъния са в много сложна ситуация, тъй като, от една страна, като членове на ЕС са приемници на бежанци, а от друга страна, самите те са "износители" на емигранти.
Българските емигранти в чужбина - това е по същество ромски проблем, който обаче не е дефиниран официално като ромски. Госпожа Меркел наскоро държа реч в Дуисбург, в която най-после каза нещо много важно, но не го каза докрай - с цялото ми уважение към нея. Тя каза приблизително, че не всички емигранти са добре дошли. Тези, които идват само за социални помощи и не искат да работят, не са добре дошли. Това е съвършено правилна постановка на въпроса. Когато емигрант отива в САЩ, той отива да работи - и си търси работа. Когато емигрант отива в Европа, той търси социални помощи. Тази практика трябва да се прекрати - няма никакво съмнение. И колкото по-бързо Европа я прекрати, толкова по-безболезнено ще реши проблема. Защото Европа не може да се окаже социална каса за милиони хора. И да иска, тя не може. Пък и не иска. И колкото по-рано го направи, толкова по-добре, защото иначе ще дойдат партиите, които ще го направят с удоволствие - това са крайните десни.
Но проблемът не е доизказан. Не става дума просто за български и румънски мигранти, а за роми. Обаче поради комплекса, който имат германците от Втората световна война, пък и европейците заради така наречената политическа коректност, даже думата "ром" не се произнася. В резултат властите говорят на един език, а народът - на друг.
Българите - неприятно е да се каже, но това е обективен факт - схващат имигрантите в страната си като вид "цигани", защото това е единственият опит на българина с чуждото. При първата сирийска вълна в България властите се справиха, но населението реагира толкова лошо, че в страната се получи нещо като автоимунизация срещу бежанците. Обстоятелството, че те сега минават през Македония и Сърбия, не е случайно.
- Включително и по повод на бежанците италианският философ Джорджо Агамбен казва в едно интервю, че Европа трябва да колабира, за да се преизмисли изцяло наново и на чисто.
- Би било прекрасно, ако можеше да стане. Само че ако Европа наистина колабира в настоящия си вид, тя няма да се преизмисли, а ще се разпадне. Просто хората ще разберат това не като ново начало, а като край на "експеримента". Много по-лесно е да се намери консенсус вътре в Европа и да се направят необходимите крачки напред. Но като гледам сегашното лидерство на ЕС - нещата не отиват натам. Те сякаш мислят, че могат да продължат постарому.
- Според Агамбен Европа е обречена на колапс включително и поради това, че от десетилетия насам поставя акцента върху икономиката. А икономиката е инструмент, който нито знае, нито може сам да решава за какво е предназначен, обяснява философът.
- Това е същността на лявото в световно исторически мащаб. С други думи - икономиката трябва да се подчини, защото когато пазарът властва над света, това се нарича "капитализъм". Но това, съчетано с демокрация, е невъзможно. Или в най-добрия случай е възможно само частично в познатата ни форма: тези, които печелят най-много, трябва да дават и повече за здравеопазването, за бедните и т.н. Това преразпределение го има. Но иначе икономиката върховенства в развитието - и то вече от 300 години. Тя доминира над политиката, над войните, над всичко. Ние бавно вървим по пътя, за който говори Агамбен, но идеята, че можем рязко да подчиним икономиката и същевременно да запазим демокрацията, е абсурдна. Можем да я подчиним, но без демокрация. А това се нарича "Китай", "Йосиф Сталин" и т.н.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
