Доц. Красен Станчев е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски", съосновател и председател на УС на Института за пазарна икономика, основател и изпълнителен директор на КС2.
- Доц. Станчев, как стана възможно в Народното събрание да бъде приет на първо четене закон без оценка на въздействието в много важен раздел? Имам предвид Закона за храните в частта за водите.
- От няколко години в законодаването у нас се загнезди много вредна традиция: чрез сложни, неразбираеми за широката публика, но оправдани с благи намерения закони, се прави опит да се преразпределя бизнес и стопанско влияние.
Мисля, че обсъждането на проектозакона за храните и обсъждането на вече приети закони задължително трябва да продължи, а съдържанието им да се поправи в интерес на обществото. Здравият разум изисква това да бъде направено. И децата знаят, че преди да се реже е добре да се мери хубаво.
Всъщност законът има оценка на въздействието, правена от „Индъстри Уоч". Но тя е правена върху проект от 2016 година. Проектът, който разглеждаха и приеха депутатите на първо четене, в раздела за водите няма оценка на въздействието. Тези нови текстове претендират да транспонират Европейската директива за натуралните води 54/2009, но го правят по много съмнителен начин и вместо да решават проблеми, създават още по-големи.
Има голяма неяснота в използваните термини, която създава възможност за изземване на ресурс от вече разработените находища на минерални води, нарушаване на интересите на инвеститорите и на потребителите. Именно затова реакцията е сериозна – както от страна на инвеститорите, така и от потребителските среди.
- Защо смятате, че депутатите ще чуят аргументи преди второто четене?
- Аз нямам власт върху депутатите. Мога да се надявам само на здравия им разум. Изпратих анализа на този раздел от законопроекта на новоизбраната председателка на Народното събрание Цвета Караянчева и на председателите на парламентарните комисии по земеделие, здравеопазване и по икономическа политика Десислава Танева, Даниела Дариткова и Петър Кънев.
Те би трябвало да знаят, че фискалните ефекти от новите разпоредби задължително трябва да се вземат предвид при приемането на нови закони. Писах им, че знам от опит какви са възможностите на председателите на комисии и че те трябва да поемат иинициатива за поправките. Каквито и ангажименти да са поели партиите в парламента и правителството една спрямо друга, тези хора носят лична отговорност и вероятно се интересуват от собственото си реноме.
Освен това аз публикувах изводите и целия анализ в бюлетина на Института за пазарна икономика.
Един от основните съвети към депутатите е да транспонират сегашния режим на управление на минерално-водните ресурси в закона за храните (от закона за водите и някои други съпътстващи регулации).
Това ще даде възможности за разработване на повече находища. Сега се използват под 10% от тях – няма толкова недоразвита в това отношение страна в ЕС. Което е парадокс като се има предвид богатството на находища и разнообразие, с което България е дарена.
Ще има възможност за привличане на нови инвестиции и постигане на по-силна разпознаваемост на българските марки бутилирани води у нас и в чужбина. Бихме могли да прогнозираме достигане на общ обем на продажбите до около 900 млн. лв. за следващите три-четири години.
Вместо това парламентът с приемането на закона в сегашния му вид може да спре развитието на сектора и да влоши бизнес средата за настоящи и бъдещи инвеститори.
- Какви са резултатите от Вашата оценка? Какво ще загуби икономиката, ако законът бъде приет в сегашния си вид?
- Аз съм оценявал евентуалните вреди за инвестициите, за работните места и за държавния бюджет. Използвах социологическите проучвания на BluePoint! от миналата година и на Alfa Research от ноември, за да оценя и загубите за потребителите, чиито интерес и право на информиран избор ще бъдат нарушени с приемането на въпросните текстове.
Новите разпоредби допускат възможност повече от един бутилировач да оперира на едно находище за минерална вода или, казано на икономически жаргон - нови играчи да яздят чужд доход. Собствеността става временно понятие. Новите разпоредби обезличават значението на търговската марка и така позволяват кражба на инвестицията в изграждането и маркетинга на тази марка. Увеличават се и разходите на компаниите по защита на правата им на собственост. Ще намалеят само разходите на крадците.
Ефектът от това е, че всички, които в момента имат силни брандове бутилирани води, могат да загубят изцяло или частично своята бизнес перспектива. И това може да се пресметне.
- Как ще се отрази новият закон върху инвестициите?
- Анализите показват, че инвестициите под риск са 13,2 млн. лв. за първата година, когато ще бъде осъществен ефектът след приемането на законопроекта, 13,5 млн. лв. - за втората година и 19,9 млн. лв. - за третата година. Сумарната загуба на инвестиции за тези години е приблизително 48 млн. лв.
Имайте предвид, че общият размер на инвестициите на компаниите, членове на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки (АПБНБ), за периода 2012-2016 г. е над 130 млн. лв. или около 26 млн. лв. на година. Ако се включат и сделките по приватизация и смяна собствеността, може да се предположи, че от 2007 г. в отрасъла са инвестирани над 1 млрд. лв. От тях вероятно половината (500 млн. лв.) са инвестиции в проучвания на находищата и качествата на водата, разширяване на производството и маркетинг на бутилираната вода, а другите 500 млн. лв. са инвестиции, включително чуждестранни, за придобиването на предприятията и марките.
- Ще бъдат ли съкратени хора в следствие на свиването на инвестициите?
- Непосредствените работни места под риск за целия отрасъл са 1060.
- Какви ще са загубите за бюджета?
- Инвестициите на около 70 % от фирмите в сектора само за 2016 г. дават положителен бюджетен ефект от 85,5 млн лв. За целия отрасъл това са около 110 млн. лв. Очакванията са приходите в бюджета да намалеят с 41,9 млн. лв. през първата година, с 44 млн. лв. - през втората и с 57 млн. лв. за третата година.
Това означава по-малко постъпления по линия на ДДС, мита и акцизи, преки подоходни данъци и социални данъци (НОИ и НЗОК).
- Могат ли да бъдат пресметнати непреките ефекти от приемането на законопроекта?
- Непреките отрицателни въздействия от приемането на законопроекта върху инвестициите, работните места и фиска ще бъдат двойно по-големи от преките. Говорим не само за бизнес, който няма да бъде осъществен, за работни места, които няма да бъдат създадени и за общински и централни бюджетни приходи, които няма да бъдат събрани. Говорим за много общ сериозен икономически проблем, за който трябва да се алармира, докато депутатите чуят.
Законът за храните узаконява възможността за грабеж и това узаконяване ще бъде преценено като такова не само от настоящите, но и от потенциални инвеститори - местни или чужди.
Политическият процес обаче е трудно предвидим. Възможни и вероятни са инициативи за поправка на законодателството, както и оспорване на неговите разпоредби в ЕС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
