България не може да разчита на осезаем ръст на раждаемостта в борбата с тревожното намаление на населението. Резервите са в значително снижаване на смъртността и в активна политика за привличане на население отвън. Това са изводите от доклад на Института за икономически изследвания и Института за изследване на населението при БАН за демографското състояние на страната ни, направен по поръчка на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин. Как да възродим България? "Стандарт" попита проф. Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания на БАН.
- Проф. Димитров, къде се намира България като демографско състояние?
- В цяла Европа ние сме с най-лоши показатели. Раждаемостта през последните години е под 9,5 промила, а смъртността - над 15. Това означава 5-6 промила отрицателен естествен прираст на година. Т.е., при 7-милионно население всяка година намаляваме с по 35 000-40 000 души. Това продължава повече от две десетилетия. И като прибавим и хората, напуснали България, се получава тази картина - от близо 9 млн. през 1989 г. да се стигнем до малко над 7 млн.
- Защо смятате, че не можем да очакваме по-съществено увеличение на раждаемостта у нас?
- Защото нашият културен модел е такъв. Не само при българите, а и при всички европейци има стремеж към раждане на две деца, който в доста голяма част от семействата не се изпълнява поради различни причини - социално-битови или здравни.
- Но в години на икономически растеж се наблюдава увеличаване на раждаемостта...
- Действително 2008-2009 г. имаме ръст и достига 10,5 промила. Но това е таванът на възможностите. Все пак 1 промил не е малко - 7 000 души повече. Докато при смъртността са големите резерви. Имаме 15 промила, а страни като Чехия, Полша, Словакия, Словения са с 10, останалите от Източна Европа - с около 12. Това е загуба на 35 000 души, до 20 000 души повече в нашия случай, голяма част от които при съвременното състояние на здравеопазването има начин да бъдат спасени. Когато се сравнява повъзрастовата смъртност у нас със средната в ЕС, се вижда, че има много голямо нарастване между 40 и 60-годишна възраст, особено при мъжете. Това е една ясна целева група, върху която може да се въздейства. Пазете мъжете! Жените се оказват по-устойчиви по природа. Три са основните групи болести, които предизвикват около 75% от смъртността - онкологичните и сърдечно-съдовите болести, а в младата възраст докъм 35 г. - травми, катастрофи. Специално при децата до 1-годишна възраст също имаме големи резерви - там поне наполовина може да се намали смъртността. На първо време целта е да се достигне до към 12 промила, защото не е реалистично да гоним 10 промила, тъй като нашето население е с един от най-високите проценти на възрастни хора над 60 г. И ако постигнем целта по раждаемост да се движим около 10-11 промила, а по смъртност до 11-12, тогава естественият прираст от сегашните -5 ще стане от 0 до 1-2 промила. Но изглежда прекалено оптимистично да очакваме положителен прираст в следващите едно-две десетилетия. Ако се предприемат мерки, поне в първите 8-10 г. няма да се видят резултати.
- Можем ли да привлечем хора отвън?
- Не можем да очакваме в бедна страна, в която няма работа, да има желаещи да се заселят. Положително развитие може да имаме при темпове на растеж от 3-4% годишно, тогава се създават нови работни места. Вторият важен праг, който трябва да се преодолее, е страната да надхвърли поне 2/3 от средния доход на ЕС.
- Кои целеви групи трябва да привличаме да се заселят у нас?
- На първо място са българите, които вече са емигрирали - особено тези, които работят по специалността си и ако се променят условията при нас, ще си намерят добре платена работа. Но не може да очакваме голям процент да се върнат. Минало е време, много от тях са се устроили, създали са семейства. По-скоро може да очакваме да се завърнат младите, отишли да учат навън. Втората целева група са етнически малцинства от чужбина - хора, които се чувстват свързани с България и биха предпочели да живеят тук, но отново при развитие на икономиката. Предлагаме да се стимулират млади, качествени хора, като държавата да дава примерно по 4000 стипендии годишно, за да учат тук. Хора от Молдова, Украйна, Македония, Източна Сърбия, които с презумпцията, че след като изкарат 5 г. в България, може да си намерят работа и да се устроят. Това, което препоръчваме, е да се търсят естествени начини за привличане на население отвън, а не да се предприеме някаква кампания, която да преселва масово хора от едно място на друго. Това е и много скъпо, и неефективно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
