У нас бизнес няма - дано ни остане поне шоуто, казва певецът с шлагери на 20 езика
Христо Паскалев - Паскал изпълнява повече от 200 песни на 20 езика - от руски, италиански, английски, испански, френски и немски до азербайджански и казахстански. Гастролирал е в Русия, Австрия, Англия, Беларус, Молдова, Украйна, Италия, Куба, Полша, САЩ, Сърбия... Има "Сребърен Ерос". В началото на дългогодишната си кариера изгрява с "Марина" и "Ун аморе гранде". Оттогава любовните евъргрийни са неговата страст и стихия. Жените винаги го усещат. На концерт в Баку три страхотни мацки нахлуват в гримьорната на българина, кълнейки се, че са неговите беквокалистки от Москва. Хвърлят се на врата му и започват да го целуват - той, естествено, не се съпротивлява особено категорично. После се оказва, че секси дамите са от Татарстан в Казан. Те отвеждат Паскал в лъскав автомобил и после в най-шикозния ресторант в Баку, какъвто певецът не е виждал и в Париж. В разгара на веселбата и флиртовете, една от горещите девойки предлага на Паскал договор в Казан. Убеждава го с думите: "Там ще бъдеш като султан." Той отказва и досега се чуди дали пък не е сгрешил. Неслучайно един от най-сполучливите му албуми се казва "Жажда за любов". Новият пък се нарича "Моя женщина".
- Паскал, защо заглавието на поредния ви албум е на руски език?
- "Моя женщина" е емоция, излята след дългогодишни гастроли в някогашния Съветски съюз, днешна Русия и бившите републики. А няма нищо по-вълнуващо от общуването с интересна дама - то те терзае, но и те кара да правиш чудеса. Една от първите ми песни се казва "Магията с име любов". Може би точно любовта е двигателят на живота. А в тези страни, където нежната част от света е много повече от всичко останало, тя винаги иска да се докосне до теб, да усети силата на изкуството и на всичко онова, което Господ ни е казал да създаваме. Затова събрах хитове, с които изразявам преклонението си към Нейно величество Жената - тя винаги може да върне времето назад. Повечето от нещата, които мъжът прави, се случват заради жената. Колкото и да не искаме да го признаем на висок глас.
- Въпреки всичко това, има ли война между половете?
- Грях е, ако Адам тръгне към Ева с намерение за агресия и надмощие. Защото тя е част от него не само заради хипотезата, че се е пръкнала от реброто му.
Тя е част от душата му, от мислите му
И затова той не бива да й обръща гръб или да воюва с нея. Не е естествено. Не е дадено от Бога.
- Защо толкова обичате да посещавате Русия и другите републики?
- Вярно е, че и аз, и колегите постоянно пеехме из бившия Съветски съюз - публиката ни обожаваше, нас, българските изпълнители, а хонорарите бяха повече от прилични. Излизал съм на една сцена със знаменитости от различни поколения - и с Бедрос Киркоров, и с Филип Киркоров. Но има още нещо, изключително съществено - рускоговорящите, както ги наричам аз, са закърмени с култура, със страстта към информираност. Бил съм на десетки форуми на детското творчество в бившия Съветски съюз. И съм оставал смаян - много от тийнейджърите там са били на по-високо професионално и човешко ниво от някои нашенци с претенции в същата сфера. Младежките домове и школите продължават да функционират и в най-малкия работнически квартал и в най-малкия град на републиките. Това е политика, която е останала още от времето на Съветския съюз и продължава да действа. Хората по онези земи просто винаги са били наясно, че културата е най-важната - тя променя начина на мисленето, на чувстването, на отношението.
Който се интересува от изкуство, не може да е лош човек
Няма как да има зли помисли за ближния си. Образованието и интелектът са издигнати в култ.
- Кой е най-екзотичният език, на който сте пял?
- Казахстански и азербайджански. Няма страна, в която да съм гостувал, и да не съм подготвял хит на родния й език. Това е респектът към публиката. Сякаш я прегръщаш. Неотдавна бях жури на международен конкурс в Галац. Имах и рецитал. И когато обявих, че ще изпълня шлагер на техния голям музикант Дан Спатару, овациите гръмнаха предварително. Текстът е прекрасен - всеки от нас върви по пътища, които го срещат и разделят с другия, но рано или късно отново ще бъдат заедно. Пях на румънски, разбира се. Въобще трябва повече да общуваме със съседите. С тях сме много близки, въпреки че езиците ни нямат нищо общо.
- Някъде по света имали ли сте усещане за "вече видяно" или за нещо необяснимо?
- Веднъж на улица в Берлин ме спря човек и започна да ме прегръща и да ми говори като на дългогодишен познат. Останах изумен. Той също изпадна в шок, когато разбра, че съм чужденец. После ми обясни, че познавал моят двойник - негов приятел, с когото не се били виждали отдавна. И той решил, че това съм аз. Сигурен съм, че всеки от нас някъде по света има двойник, но изключително рядко може да го срещне очи в очи. Убеден съм, че духът на човека остава. Материята е преходна.
- Имате ли самочувствието на звезда?
- Преди години след участие в Павликени възрастен човек ми поднесе джезве за турско кафе. Каза: "Синко, ти ми напълни душата - нямам какво друго да ти дам." Моето сърце литна. Това са миговете на истината. И те нямат нищо общо с дефиниции като "звезда". Всичко зависи от това дали си подготвен - за професията, за изкуството, за живота. Имаш ли атрактивен репертоар - независимо в кой жанр - публиката те разпознава, разбира и харесва. На концерт в Зарайск, столицата на една от вътрешните републики на Русия, тонрежисьорът се втрещи, когато му дадох десет диска с песни и един лист с програма - на него бях написал заглавията само на три парчета. Човекът запита: "Ама само толкова ли ще изпълните?." Тогава му обясних, че по реакциите на зрителите след трите хита ще реша с какво да продължа. Бисовете после бяха няколко. В Русия има стотици гласове, но тя винаги е готова за още ? за истории, за шлагери. Доста пъти съм бил на изяви на колеги, които след 20-та минута са безпомощни и скучни.
- Какво, според вас, се случва с шоубизнеса в нашата родина?
- Шоу може и да има, ама бизнес няма. Да на говорим за уважение в гилдията и в обществото. По руските телевизии постоянно пускат предавания, посветени на големите им артисти в третата възраст. Какво правим ние тук за нашите творци, които вече са слезли от сцената и екрана? Нищо. Забравени и захвърлени. Сещаме се за тях само когато си отидат. И то - невинаги. Оправданието, че времето ни е сложно, вече не работи. Прекалихме. Само преход ни се случва - засега нищо след него.
Вятърът на промяната издуха и това, което не биваше да унищожаваме
Измете го, отвя го - като че ли никога не е съществувало. А имаше много неща, които можеше и трябваше да бъдат съхранени. Смешно ми е, когато разни хора се опитват да убеждават околните и народа, че на 10 ноември са се събудили различни и нови.
- Мъчно ли ви е за "Златният Орфей"?
- Разбира се. Като качество, като признание, като имена беше от световните А фестивали. Затриха го. Морално и буквално. На негово място има бетонни конструкции. Защото докато повечето от нас се интересуваха само от себе си, чалгата ни заля - във всички измерения и форми. Зарязахме вече постигнатото и се отдадохме на "съвременното" изкуство. Ако в него се включват и едни железа, поставени едва ли не като скулптури в градинката между парламента и Софийския университет, значи нищо не съм разбрал от този живот. Кичът у нас се оказа доста мощна тенденция. Посредствеността се превърна във визитна картичка. Имаме много стойностни артисти, които със сърце и огън могат да представят България навсякъде. Но рядко им се позволява. Цигулари, които с черен труд са постигнали майсторство, свирят по улиците.
- Имате ли други таланти освен музиката?
- Бях бляскав математик. Но от тийнейджър участвах в миманса на Народния театър - "Казаларската царица", "Хенрих Четвърти", "Двубой на десетилетието"... Извикаха ме приятели от прогимназията, цял живот съм им много благодарен. Така че сцената винаги ми е давала крила. Запазих детския възторг завинаги. Виждах как на половин метър от мен актьорищата се преобразяват за секунди. Вълнението, което предизвиква изкуството, е гигантско. За него си струва да се трудиш. Режисьор, който засне мой концерт за телевизия в Баку, ми каза: "Скоро не съм виждал толкова пламтящи очи като твоите."
- С кого си пиете кафето?
- Имам добри приятели. С Иван Яхнаджиев ни свързват много години, много съвместни участия, много картини. Аз бях първият човек, на когото Стефан Диомов пусна първата песен, която той написа за Тони Димитрова. Засякохме се в Английския двор до БНТ и той ми каза: "Чуй това - мисля, че открих голяма звезда."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
