Отваряме БГ павилиони в безмитните зони на Китай

Отваряме БГ павилиони в  безмитните зони на Китай  | StandartNews.com

Надяваме се догодина да пробием с тютюн и фураж, казва земеделският министър Десислава Танева

- Администрацията трябва да работи за хората
- Търговската война между Русия и Турция ще ни се отрази
- Брюксел ще ни дава пари за плодове, зеленчуци и животновъдство

- Министър Танева, какви договорки постигнахте с Китай в посока улесняване и разширяване на търговията със селскостопански продукти?

- По време на посещението на правителствената делегация на България в Китай, водена от премиера Бойко Борисов, по повод 4-та среща на правителствените ръководители на 16-те страни членки на ЦИЕ и правителството на Китай, интересът към сектор земеделие беше много силен. Това е тенденция от последните 2 г. с оглед стокообмена между България и Китай. Тази среща беше предшествана от един инвестиционен форум, който открихме още с кацането си в Шанхай и който бе организиран от Българската агенция за инвестиции. На този форум представих възможностите за инвестиции в сектор земеделие. След това проведох срещи с няколко китайски фирми, които заявиха намерение да инвестират в България.

- Към какво е насочен интересът на потенциалните китайски инвеститори? Има ли инвестиционни проекти, които са пред старт у нас?

- Бяха заявени интереси за изграждане на производствени мощности за преработка на земеделски суровини в България. Един от тези инвестиционни проекти е пред финал и в най-скоро време ще започне неговото изграждане в Добрич. Става въпрос за завод за преработка на зърнени суровини за фуражи на птици и свине, като фуражът ще бъде транспортиран впоследствие в Китай. Подписаха се споразумения за изграждане на производствени мощности за производство на олио в България, както и за предприятия за млечни продукти в Китай между български и китайски инвеститори. В момента съответните инвеститори, проявили интерес, правят проучвания за изграждане на мощности за преработка на люцерна за фураж и износа му впоследствие за Китай. Интересът в сектор земеделие по повод изхранване на животните, отглеждани в Китай, беше много ясен.

- Какви български продукти ще изнасяме за Китай?

- През последната година тече интензивна комуникация, за да може да изнасяме повече продукти за Китай, към които има интерес. За да бъде допуснат този износ, трябва да има съответното одобрение на ветеринарни и фитосанитарни документи. Такива процедури в момента имаме общо 22, като последната се отнася до възможния износ на пресни плодове -череши, праскови и сливи. Тази процедура инициирахме точно сега, при посещението ни в Китай. От тези общо 22 процедури, които не са леки, досега са приключили 3 и благодарение на тях изнасяме царевица за зърно, риба и рибни продукти и люцерна. Очакваме разрешение за процедурата за износ на мляко и млечни продукти. Тя се очаква с голям интерес и от българските производители. Надяваме се в скоро време да получим финалното одобрение, а оттам е въпрос на бизнес интерес между българските производители и китайските оператори да бъдат сключени сделки. За тяхно улеснение предвиждаме отварянето на национални павилиони на България в свободните безмитни зони в основни търговски центрове в Китай. Първият такъв открихме преди 2 седмици в Ханджоу, близо до Шанхай. Предстои да открием още един догодина в безмитната зона за свободна търговия на Шанхай. Целта е да подкрепим българските производители в тези павилиони да представят потенциала си и да срещат китайски инвеститори.

През втората половина на 2016 г. се готви голямо изложение на производители на храни в областта на земеделието в Китай, пак в обхвата на програмата за насърчаване на сътрудничеството. Надявам се, че ще организираме едно добро представяне на български продукти. Една от последните процедури, която инициирахме, включително и за тютюна - очакваме инспекция, за да стартира тя скоро. Очакваме да приключим процедурата за фураж и фуражни добавки, както и тази за месо и месни продукти. Надяваме се, макар и бавно, догодина да имаме приключени още процедури, за да се улесни търговията с Китай.

- Как се развива стокообменът ни с Китай досега, какво основно изнасяме?

- През последните няколко години има устойчив тренд за увеличаване на стокообмена. Ние сме с положително външнотърговско салдо. Изнасяме основно царевица, като за последните 2 г. скокът е 50 пъти, а за виното-два пъти.
Безспорен тласък в това отношение даде учредяването на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на земеделието /ЦНСОЗ/ между страните членки на ЦИЕ и Китай със седалище София на 25 юни 2015 г.
По време на посещението в Китай срещите, които имах и с техния министър на земеделието, ясно очертахме какви ще са следващите задачи през 2016 г. за този център.

- Ще вземе ли участие България в Международния панаир за селскостопански продукти, който ще се състои през 2016 г. в Китай?

- Да, разбира се. Смятам, че ЦНСОЗ между страните от ЦИЕ и Китай също ще изиграе своята роля в добрата организация за това изложение.

- Ще се отрази ли на България икономическата война между Русия и Турция?

- Всички политически решения, които по някакъв начин повлияват свободните пазарни отношения в една или друга посока, оказват влияние и на нас категорично.

- Днес стартира приемът по мярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020. Какъв ще е бюджетът по нея и очаквате ли голям интерес?

- С този прием ще приключим първата година от прилагането на новата ПРСР 2014-2020. През тази година написахме почти нова програма и стартирахме няколко мерки. Приемът по мярка 4.2 ще бъде отворен 3 седмици. Тя е с бюджет 100 млн. евро. Очакваме добри проекти и голям интерес, защото повече от 2 г. родните предприятия нямаха възможност да кандидатстват за осъществяване на инвестиционни намерения. Новата ПРСР е с ясен приоритет към плодове, зеленчуци и животновъдство. Надявам се да има повече одобрени проекти.

- Какви мерки се предприемат спрямо новите огнища на бруцелоза в Плевенско и Благоевградско?

- Предишните огнища на бруцелоза възникнаха след установяване на съответните случаи на заболяване на животно или хора. А новите случаи са при изпълнение на държавната профилактична програма, която тази година безспорно закъсня. Те са в райони, в които в края на лятото бяха регистрирани такива случаи и при рутинното изпълнение, което говори, че програмата се изпълнява добре. Не може да се каже, че е голяма изненада. Предприети са всички мерки, за да няма риск от разпространение на болестта. Предписанията трябва да се следват стриктно от всички страни по веригата - от фермера до контролиращите органи. Изпълнението на програмата върви по график. Надяваме се, че през тази седмица тя ще приключи на 100%.

- Предвиждате ли преструктуриране в Министерство на земеделието и храните?

- В тази една година на работа на нашия политически кабинет можем безспорно да отчетем изпълнение на част от политическата ни програма пред избирателите. Има и част от нея, която не успяхме да довършим за 1 г. - в администрацията съм установила определени слабости и ще предприема мерки с цел по-ефективна работа. Имаше слабости по отношение на изпълнението в срок на част от ПРСР, а не ми се иска да закъсняваме поради административни неуредици. В крайна сметка обществото не се интересува от причините. То е дало вот на доверие на определени политически програми и трябва стриктно да ги изпълняваме, отстранявайки пречките по пътя. Важно е това, което сме обещали, да бъде изпълнено, а как ще се случи - е въпрос на отговорност - на политическото ръководство на МЗХ и мое.

От март 2016 г. започва кампанията за директни плащания. Поели сме ангажимент за по-облекченото администриране и ако то не се случи, очевидно някой по веригата назад е забавил процеса. Ние ще направим оптимизация, но това не касае хората. Не може над 600 хил. земеделски производители да подчиняваме на интереса на неколкостотин човека администрация. Взаимоотношението е обратно и администрацията трябва да работи за хората.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай