Иван Начев, политолог
- Ще имаме ли правителство, г-н Начев? Един въпрос, който си задаваме от 5 октомври насам.
- Аз все пак съм оптимист и смятам, че правят опит голяма част от партиите да има правителство. То вероятно няма да бъде широко коалиционно, както ни се искаше на всички нас, а ще бъде подкрепяно от плаващи мнозинства в парламента, т.е. да кажем зад него ще стои една парламентарна подкрепа в деня, в който ще бъде избран премиерът и членовете на правителството, но тази парламентарна подкрепа няма да бъде същата, когато се гласуват законопроекти, предложения за решения или изобщо, когато се заговори за политики.
- ГЕРБ и Реформаторският блок ли ще бъдат участници в това правителство.
- Към момента така изглежда, но не е изключен вариантът Бойко Борисов да направи правителство на малцинството с плаваща подкрепа не заради друго, а защото действително в тези преговори не става ясно кой е основният проблем. Дали са политиките, или са исканията. Борисов и неговата партия като най-голяма парламентарна група не могат да си позволят Реформаторският блок или отделни партии вътре в него, образно казано, да му извиват ръцете. От друга страна, трябва да си дадем сметка, че РБ също трябва много ясно да оцени своето място в този парламент.
- Мислите ли, че такова правителство с плаваща парламентарна подкрепа би било стабилно?
- Би било стабилно в ситуация, в която действително има договорена подкрепа от някои големи парламентарни групи. Разбира се, тук традиционният заподозрян е ДПС и ако правителството на ГЕРБ си осигури тази подкрепа, то би било доста стабилно и по отношение на провежданите политики и реформи, които ще се опита да развива, и по отношение на неговата продължителност.
Все още не знаем какво точно ще се случи в рамките на тези реформи, които се опитва да предприеме парламентарната група на ГЕРБ, или евентуалното правителство, когато бъде съставено. Ще ви дам пример: виждате, че опитът да се оздрави КТБ вътре в парламента или да се намери решение по този казус веднага предизвиква реакция в обществото. Започват отново самоорганизирани протести. Причината за това не е толкова активността на гражданското общество, а по-скоро обстоятелството, че всяко едно правителство оттук насетне трябва много ясно да си дава сметка, че всичко, което то прави, се наблюдава от страна на обществото. Стабилността на правителството според мен ще зависи именно от това, дали ние ще се чувстваме спокойни, че то управлява в наше име, или ще се чувстваме не чак толкова спокойни.
- Може ли то да се приема като намеса във вътрешните дела на страната призива на Дол за стабилно десноцентристко правителство?
- Не, защото това са нормални политически изказвания от гледна точка на събитията, които се случват в самия ЕС. Има неприемливи коалиции и в самия ЕП, както има и в България. В този смисъл то би трябвало да се приеме като едно посещение, в което Дол е заинтересован или, ако щете, притеснен от това, което се случва в България, с възможността да има или с възможността да няма следващ кабинет. Тази нестабилност не е само проблем на България, тя е една нестабилност на целия ЕС и проблем на целия ЕС и ще рефлектира и върху работата на Комисията, и върху работата на ЕП.
(Агенция Фокус)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
