През последните дни назря конфликт между „Синьо единство"и Реформаторския блок. Защо се стигна до там, че партията най-вероятно ще напусне блока и накъде ще продължи тя, потърсихме лидера ѝ Христо Панчугов.
- Г-н Панчугов, как преминаха дебатите в Гражданския съвет?
- Самият факт, че писмото на Радан Кънев беше изтекло в медиите два дни по-рано показва, че имаше ясна цел - възможността да се предреши изходът на заседанието в понеделник. Но се оказа, че Гражданският съвет отказа да вземе решение за прекратяване на преговорите с нас. Смятам, че мястото да се дебатира структурата и формата на Блока остава той. Начинът, по който се подходи - без гражданите да имат цялостна картина от преговорите през последните 2 месеца, да им се хвърли тежестта да вземат такова решение, ми се стори необоснован. Самият факт, че отказаха да го направят, показва, че мислим в една посока. Това обаче не променя много ситуацията, защото истински дебат за коалиционното споразумение не се проведе.
- Всички са направили компромиси за коалицията, защо вие не можете?
- Много се говори за това, че отказваме да отстъпим, но позицията ни беше ясна и публична още преди сформирането на Реформаторския блок (РБ). Ние заявихме, че искаме създаване на единна партия, както и нов начин на правене на политика - без квоти, без игри на мнозинства, който да не оставя съмнение в българското общество, че влизаме в процес на договорки и съглашателство, за да създадем коалиция на оцеляването. Тези две ясни позиции сме сложили на масата от самото начало и сме се опитали да ги постигнем. Вместо това 4 месеца в РБ водихме дебат за принципните цели, без да изчистим същинските различия между нас - защото е ясно, че такива има. И да си затваряме очите, да си забраняваме да говорим публично е контрапродуктивно за самата ни идея да правим политика на светло. Не търсейки начин да преодолеем различията, влизахме все по-дълбоко в спиралата на противопоставянето. Според мен основният въпрос, по който имаме различия, е запазването на идеята на Блока - да демафиотизираме България и преучредим българските институции. Партиите трябваше да участват равно и с всички средства, с които могат в тази кауза, тъй като сме наясно, че целта е по-голяма от всеки от нас. В момента в който се стигна до коалиция, стана ясно, че едни партии са по-големи от други и трябва да получат повече, това ни върна много назад към практики, които са доказали, че не работят.
- Кои са тези задкулисни договорки, за които са се борили партньорите ви?
- Не мога да коментирам. Две бяха партиите в "Синята коалиция", а останалите бяха за алиби. При сформирането на РБ беше различно и мисля, че тази първоначална идея трябваше да се запази. Разговорът никога не е бил за това колко представители на "Синьо единство" ще видя в управлението на РБ или в листите. Трябваше да водим дебат за принципите - да предложим механизъм, който да излъчи хора, които могат да изразяват целите на РБ, да будят доверие в обществото. Ако бяхме стигнали дотам и в листите нямаше наш човек, щях да приема това.
- Има ли личен момент в този сблъсък, не малко от останалите партии търсят причината в Надежда Нейнски?
- Това е класически лов на вещици - типичен пример за онези "практики от миналото", срещу които уж се бори Реформаторският блок. Това за пореден път ми показва, че нищо от старите уроци не е научено и, че "иновацията" е куха обвивка, под която няма нищо различно и нищо вдъхновяващо.
- Мартин Димитров заяви, че ви напуска и остава при РБ, това не издава ли разделение?
- Това изказване ме изненада, защото официално решение на партията няма. Очевидно е, че е част от натиска, който се оказва върху "Синьо единство", да се откаже от принципната си позиция. Но аз уважавам различното мнение и бих очаквал той да го отстои на заседанието на Националното представителство. Иначе всеки може да вземе решение в полза на личен свой интерес, но докато е член на партията, би следвало да се съобразява с нейните решения, когато са факт.
- Очаквате ли и други членове да го последват - като Димо Гяуров, Кирил Димитров?
- Това е доста стар и добре познат механизъм - на търсене на противопоставяне там, където то не съществува. За мен целта на "Синьо единство" беше ясна - да бъде катализатор на консолидацията на десницата. Но очаквам да има хора с различно мнение, нормално е. Все пак мисля, че каквото и да е решението на партията, трябва да се съгласим с него.
- Смятате ли, че този конфликт може да сложи край на "Синьо единство"?
- Не.
- Накъде ще продължите - ще търсите ли помощ при ГЕРБ, Бареков?
- Преговори, с когото и да е, никога не са били водени, защото нашата отдаденост беше изцяло на проекта РБ. Дори в степен, която сложи развитието на "Синьо единство" на заден план. Ако не подпишем споразумение с РБ, ще бъде на базата на ясни принципни противоречия с хора, които винаги са ни били близки. На този фон не виждам смисъл да търсим близост с хора, които винаги са били част от политическото статукво и които са били свързани с олигархични интереси и схеми. Засега коалиционна политика не сме обсъждали.
- Казвате засега, значи занапред ще обсъдите?
- Това ще е въпрос на дебат в началото на другата година, когато имаме политическа конференция. Там е мястото, което ще зададе посоката ни на развитие.
- Г-жа Нейнски заяви, че всяка от шестте партии в РБ имат различно отношение към ГЕРБ и че без тях няма силно дясно, това означава ли, че ще имате общо бъдеще?
- Партньорството с ГЕРБ като дясна политическа партия не може да бъде решението на проблемите, защото те са част от тях. Те трябва да поемат политическа отговорност за грешките си при управлението, които доведоха до срив в съдебната система и сигурността. Докато това не стане, няма как. Разговорът с тях обаче може да бъде само публичен и за политика, разговорът - аз харесвам РБ, а те мен - не, е несериозен.
- Има ли възможност за коалиция с Бареков?
- За мен политическото минало на г-н Бареков е ясно доказателство за липсата на каквото и да е морално основание за политическото му бъдеще, така че - не. Винаги съм се борил срещу политическото инженерство.
- Как ще се развие РБ, не стана ли симптоматично това напускане?
- За мен има 2 заплахи - да оставим съмнение, че това е проект на оцеляването, поредната коалиция, която има проста цел - да осигури политическото бъдеще на определени хора. Втората заплаха е загубата на идентичност. Отпадането на "Зелените" е в голяма степен продукт на отказа да се изговорят и приближат различията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
