21:15 ч.

30.07.18

6 мин.

0

6

0

Домашното насилие може да се бори без конвенция

от редактор |

Домашното насилие може да се бори без конвенция

С решението на Конституционния съд показахме гръбнак пред "началниците" от Европа, казва проф. Пламен Киров


 


Бившият конституционен съдия Пламен Киров е професор по конституционно право, дългогодишщен преподавател и ръководител на катедрата по конституционно-правни науки към Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски",
В момента е член на Комисията за защита на конкуренцията.
Работил е по много законопроекти, участвал е в работната група за изработване на проект за Конституция на Република България.


 


- Господин Киров, изненада ли ви становището на Конституционния съд, че Истанбулската конвенция е в разрез с Конституцията ?
- Още от началото на този дебат, който се породи през януари, апелирах за това да го вкараме в някакви правни рамки и да не се ожесточават страстите. Защото ми се струва, че дебатът на моменти имаше по-скоро емоционален, отколкото рационален заряд. Първо трябваше да се попита Конституционния съд, да се види дали има текстове в конвенцията, които противоречат на Конституцията. Като си каже думата КС, решението на съда се изпълнява. То може да се коментира, но задължително се изпълнява. И ако КС приеме, че има напрежение между текстовете на Конституцията и на конвенцията, просто очевидно е, че тя не може да бъде ратифицирана. Освен в случаите, когато тези текстове, които са неприемливи за нашия конституционен ред, по тях не може парламентът да направи резерви при самата ратификация. Лошото е, че конвенцията е изградена така като нормативна структура, че тя не допуска да се правят резерви по именно онези текстове, по които КС прие, че има несъвместимост между нашите конституционни принципи и ценности и текста на конвенцията.
- Значи след решението на КС Народното събрание няма да може да ратифицира конвенцията, освен ако не реши да промени Конституцията?
- Единственото нещо, което може да направи парламентът, в момента е да не ратифицира конвенцията, освен, ако не иска първо да измени Конституцията. Но все си мисля, че в 44-о Народно събрание няма такива политически смелчаци, които да поискат да изменят основния ни закон. Така че оставя другият вариант- ние да не ратифицираме Конвенцията.
- Това са правните последици от решението на КС, що се отнася до парламента. Как ще се реши обаче проблемът с насилието над жени у нас ?
- Правните последици са такива, що се отнася до парламента. Но в същото време не трябва да
заблуждаваме българската общественост и да казваме - край, ние не ратифицираме Конвенцията, с което ние едва ли не казваме- да, разбира се, ние приемаме домашното насилие за нещо обичайно и нещо, което може да бъде възприемано. Не, не е така. Просто не трябва да се драматизира. Причините за това могат да бъдат търсени, могат да бъдат анализирани, но след като не можем да ратифицираме конвенцията, това не означава, че не можем да покрием нейните стандарти така, че заложените в нея цели да бъдат постигнати. Ние можем да го направим със средствата на нашето вътрешно законодателство, с политиките, които изпълнителната власт ще предприема, с особената защита въз основа на закона , която съдебната власт ще даде именно с оглед на това да се справим с домашното насилие, да въведем една реална превенция. Това предстои като задача. Ние някои неща сме се опитали да ги направим и сме ги направили, но може би това не е достатъчно и ще продължим нататък. Нищо толкова драматично не се е случило.
- Кои са най-важните конституционни аргументи срещу Истанбулската конвенция?
- Най-важният аргумент е това, че Истанбулската конвенция напуска идеята и философията за биологичния характер на пола, т.е. биологичния пол, а въвежда т.нар. социален пол- понятието "джендър", за който няма единно становище от гледна точка на неговото съдържание и което в българския текст, който трябваше да бъде ратифициран, се превежда като "социален пол". Както и член 4 параграф 3-и , в който се говори за т.нар "джендър идентити", т.е. идентичност, основана на пола или полова самоидентификация на индивида. Точно тези понятия влизат в противоречие с правните понятия, с които борави българската Конституция, и то не само действащата в момента, а и всички предишни три български конституции. Тъй като по силата на православната традиция и нашият конституционен законодател винаги е възприемал пола, що се отнася до човека, до мъж и жена, т.е. биологичният пол. И затова нашият текст в член 46-и казва: "Бракът е доброволен съюз между мъж и жена". По-нататък казва: "Жената-майка се ползва с особена закрила" и т.н. И цялата ни правна система е основана именно на това разбиране за пола като биологически детерминиран и сведен до това- мъж и жена. И никъде в нашето законодателство не се възприема идеята,че всеки индивид може да се самоидентифицира с друг пол, от този, който му е биологично отреден, тъй като полът се определя още в момента на зачатието и се предопределя от хромозомите.
В науката няма две мнения по този въпрос- имам предвид в биологията и в медицината. И нашата Конституция, законодателство и цялата ни правна система стоят върху това разбиране. Ако може да се наложи друго разбиране, то би трябвало то първо да бъде изменена Конституцията. Но това съвсем не означава, че едно лице, на базата на своята сексуална самоидентификация, се възприема като друг, различен от този, който му е предопределила природата, или Господ, това не означава, че ние това лице ще го репресираме и няма да признаваме неговите конституционни права. Напротив. Неговите права могат да бъдат защитени, но това е друг въпрос, въпрос на по-нататъшно законодателство. Но в момента текстовете на Истанбулската конвенция влизат в противоречие с разбирането на конституционния законодател. И това се констатира от Конституционния съд.
- Преди време министърът на правосъдието Цецка Цачева каза, че ратифицирането на Истанбулската конвенция е основен въпрос и на Еврокомисията, и на договора ни за членство в Евросъюза. Защо този документ е важен приоритет за част от европейския политически елит?
- Конвенцията може да е важен приоритет на част от европейския политически елит, но хайде сега, Съветът на Европа, макар и да е свързан с Европейския съюз, не е ЕС. Съветът на Европа се повява като първата европейска интеграция, която предхожда Европейския съюз. Да, вярно е, че всички права, която Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, залягат в основата на разбирането за общност на европейските нации, основана върху зачитането и защитата на човешките права, Хартата за правата на гражданите в ЕС, това всичко го разбирам. Но да смятаме, че едва ли не нератифицирането на конвенцията поставя под въпрос членството на България в ЕС, ей, Бога ми, това малко преминава границите. Често пъти, когато искаме да наложим нещо във вътрешнополитически план, казваме: ами "началниците" от ЕС ни наредиха и ние трябва да се съобразим. Струва ми се, че в този случай показахме гръбнак и подобно на други европейски държави казахме, че нашата конституционна идентичност трябва да бъде зачитана, още повече, че ЕС е съюз между равноправни национални държави и структурите му зачитат националната идентичност, включително и конституционната идентичност на страните, които членуват в този съюз.
- Може ли да кажем, че решението на конституционните ни съдии е историческо?
- Без да изпадам в излишна еуфория- да, може да се приеме, че е историческо. Можем да поздрави Конституционния съд с това решение.
- Измислен ли беше този скандал около Истанбулската конвенция, който беше съпроводен и с много политически сблъсъци ?
- Трябваше да се реши един предварителен въпрос-да отделим спорното от безспорното. Безспорното е, че не може да търпим насилие над жени, не може да го толерираме и следва да водим борба с него. На следващо място - да видим кои са адекватните форми, методи и средства за борба с това насилие. Т.е. да се обединим по онова, по което нямаме никакви спорове и да видим кое е спорното и да видим как бихме могли да излезем от тази ситуация. И струва ми се, че с решението на КС ние излязохме от ситуацията. И излязохме с достойнство, при това, базирайки се на принципа на правовата държава


Антония КЮМЮРДЖИЕВА


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 17:53 · 31.07.2018
ДА НО МУШКАНЕТО НА КУРОВЕ В ПЕДЕРАЗКИ ЗАДНИЦИ МОЖЕ
Потребител · 07:37 · 31.07.2018
Този спор за една дума, вече става смешен. Дайте да си запише в конституцията, че на бългринът оная му работа е поне двайсет сантима, та народът малко да се успокои, че тия от Европата не са го погнали да му го кръцкат. Нямаме ли си други проблеми, че само с мерене на пишки се занимаваме? Срам и резил!
Потребител · 03:21 · 31.07.2018
наш чeрвeното знамe роди ни гръбнак ни e як кратуната ощe повeчe чогунeна ни приeма ни прeдава крадeнe корупция мързeл и зрeлища за оскотeлия народ
Потребител · 01:27 · 31.07.2018
Писане и гласуване на закон не пази никой, прилагането и контрилирането на този закон пази жертвите от насилие.Или първото са много приказки а второто много работа, българите са по приказките но не и по работата.
BarakBaghdadi · 22:46 · 30.07.2018
Мда, нещо подобно написах вчера под една сълзлива статийка и без да съм професор по конституционно право. Жалко, че много българи са спрели да мислят и оставят да бъдат водени от емоции....
Потребител · 22:05 · 30.07.2018
ЗАКОНИ ИМА ДЕИСТВАИТЕ КВА ТИ ИК ТУК
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент