Николай Вълканов е собственик на холдинг "Минстрой" и "ГОРУБСО - Златоград". През миналата година пое и закъсалото дружество "Горубсо Мадан". Пред "Стандарт" носителят на приза "Мистър Икономика 2012" коментира очакванията на бизнеса след изборите на 12 май.
- Г-н Вълканов, Пламен Орешарски заяви, че първото, с което ще се заеме, ако стане премиер, е подкрепата за бизнеса. И твърди, че ще се намерят 1,2 млрд. лв. за това, както и за всички закъснели държавни плащания. Според вас възможно ли е да стане?
- Господин Орешарски е човек със знания и опит, той беше финансов министър и едва ли ще си хвърля приказките напразно. Това е важно за бизнеса, тъй като и малкият, и средният, и големият бизнес имат да получават пари от държавата. Явно е, че няма да стане отведнъж, с магическа пръчка, но нека да започне да се разплаща, аз му вярвам.
- Всички партии, които влизат в 42-ия парламент, обещават, че веднага ще организират срещи с бизнеса, за да разберат какви са проблемите. Имате ли вече покана за такава среща и какво бихте казали на политиците?
- В Минно-геоложката камара правихме такива срещи преди изборите. Обсъждахме нашите проблеми - в минно-суровинния отрасъл, тъй като той заедно с енергетиката са може би най-важните за икономиката на една страна. Така че предварително си казахме какво трябва. Какво иска бизнесът? Винаги и от всички правителства едно и също - да има добра законова рамка и тя да не се променя непрекъснато. Промените в законите и оттам в договореностите влияят лошо на инвестиционния климат. Второ - да продължи досегашната практика концесиите да се дават от едно министерство, за да не се разпиляваме на няколко места, и трето - бизнесът има нужда не от подпомагане в прекия смисъл - финансово или нещо друго, а от спокойствие - политическо и всякакво.
- Има ли забавяне - в последните месеци на кабинета Борисов и сега при служебното правителство - на действията на администрацията, на изпълнителната власт при предоставянето на услуги, при обществените поръчки?
- Аз лично нямам такива наблюдения, тъй като при мен нещата са малко по-различни, нашият бизнес в по-голямата си част се самофинансира, не разчитаме на държавни и обществени поръчки. При нас това забавяне на влияе толкова, но при всички случаи, когато има смяна на един министър, той сменя всичко надолу по стълбицата. Това сме го наблюдавали. Затова ние от бизнеса говорим за предвидимост и минимум промени - при всяко сътресение администрацията спира да работи. Има и страх, тъй като с непрекъснатото плашене с търсене на отговорност, прокуратура и полиция, чиновниците предпочитат да не работят, отколкото след това да излязат виновни за нещо. Впрочем това е проблем не само на ниските етажи, но и на по-високите.
- Има ли значение ляво или дясно ще е правителството?
- Каквото и да е правителството, то трябва да изпълнява една програма за излизане от кризата, за подобряване стандарта на живот на хората и здравеопазването, за укрепване на икономиката. В момента няма място за избор.
- Програмно, експертно или някакво друго?
- Всяко правителство трябва да има програма, както и всяка партия, която кандидатства за властта. Въпросът е дали ще е краткосрочна или за по-дълъг период. Това важи както за тези, които влязоха в парламента, така и за останалите навън. Влизайки обаче в изпълнителната власт, трябва ясно да каже какво очаква да се случи първите сто дни, първата година, за целия период на мандата - ясно и конкретно. Всички ние помним какво обещаваха партиите преди изборите, така че сега трябва да започнат да ги изпълняват. Що се отнася до експертите, аз не съм песимист - има много добри специалисти сред депутатите, така че може да се направи качествено правителство, широко подкрепено.
- Добра ли е идеята в кабинета да бъдат представени непарламентарни партии и граждански организации?
- Правителството трябва на всяка цена да бъде подкрепено и извън парламента, всички ние трябва да се обединим като нация. Нещото, което е изключително важно в ситуация като сегашната, е всички да се обединим по важните за държавата въпроси. Проблемът при нас е, че всеки отрича напълно постигнатото от предишните. Започва се едно отрицателно говорене, което в един момент замества действията, работата. А трябва обединение, продължаване нататък, а не да започваме винаги от нулата. Това правим двадесет години, затова сме стигнали дотук.
- Трябва ли да се пипат данъците и накъде?
- На този етап ДДС-то у нас е от средните за Европа, в добри граници е. Корпоративният данък като един от най-ниските в ЕС би трябвало да се запази, защото привлича инвеститорите и дава възможност на бизнеса да остане "бял", да не изсивява и да си декларира печалбата. Знаем какво се случва, когато данъкът е 15 и 20 процента - той просто не се плаща. Тогава събираемостта беше значително по-малка, защото всички фирми и граждани се опитваха да крият доходи и печалби.
- Вашият бизнес е пряко свързан с енергетиката. Като голям потребител как бихте окачествили нейното състояние, в задънена улица ли е отрасълът?
- Искам да обърна внимание на излишното според мен говорене за свитото потребление. По традиция през април и май потреблението винаги е ниско - ако се извадят статистиките от преди години, ще се види, че това е нещо обичайно. От юни вече токът расте, защото се включват хотели, климатици, фризери. Тогава и износът се увеличава, защото през пролетните месеци нараства дебитът на водите и нараства делът на енергията от ВЕЦ, които са много в съседните страни и Европа. Затова в момента те не купуват. Но от края на май до късна есен те спират работа и трябва да се търси ток от други източници. Това се случва всяка година и не мога да разбера защо никой не го отчита. Не казвам нещо ново, но проблемът в България не е цената на тока, а ниските доходи, за да могат хората да си плащат сметките.
- Анализ на Българската стопанска камара отчита, че металургията, както и химическата промишленост, отчитат растеж. На какво се дължи това?
- Добивната индустрия и металургията в България като цяло в последните десет години се развиват непрекъснато, и то в правилната посока. Това се отнася особено за рудодобива. И причината е, че през 2000 г. при приватизацията рудодобивът като не особено привлекателен и труден бе спасен от хищническата приватизация и попадна в ръцете на професионалисти. Този отрасъл иска много големи инвестиции, иска милиарди. И когато направиш тези инвестиции и осигуриш нови модерни технологии, а такива сме направили във всички предприятия - и в Челопеч, и в Асарел, и в Елаците, и в Горубсо - в един момент солидният растеж е налице. Нищо, че в момента цените на цветните метали на световните борси са много ниски, въпреки всичко рудодобивът работи добре, изплаща си редовно задълженията към държавата, към банките, към работниците и инвестира. Продължаваме да инвестираме и вдигаме производството. В Горубсо за една година вдигнахме производството с 30-40%. И не само ние - това се отнася за всички добивни предприятия. Това е в резултат от големите инвестиции и новите технологии.
- Каква прогноза ще дадете за изхода от кризата - в България и в Европа?
- Новините за Европа от последните седмици не са никак добри. Франция говори за дълбока рецесия, а щом Франция и Германия кажат нещо... Борсата е красноречива - когато падат цените на цветните метали, значи кризата не си отива, дори напротив. Това значи, че падат потреблението и производството, защото тези метали отиват в индустрията - автомобилостроене, строителство, все важни сектори, които дърпат икономиката напред. За България е много важно какво очакваме да се случи в следващите години. Политиците обещават 200-300 хиляди работни места. Но трябва да си дадем сметка, че на тези работни места трябва да се произвежда нещо, което да се продава и да се връща като инвестиции. Много е важно да решим какво точно ще произвеждаме, а не само да си произвеждаме. Какво искаме да се случи в България, след като нещата дори в Европа не вървят. България е малка страна с производство, минимална част от което е конвертируемо, какво трябва да се прави. Според мен трябва да се инвестира в перспективно производство, каквото и ни струва това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
