Агресията вече се приема за нормална

Защо тийнейджъри спорят за наргиле, а не за книги и филми, пита д-р Цветеслава Гълъбова

Агресията вече се приема за нормална | StandartNews.com

Как е възможно спор между 15-годишно и 11-годишното момиче за това къде да пушат наргиле да завърши с убийство? Нормално ли е тийнейджър да носи у себе си нож? Защо агресията е повсеместна? "Стандарт" потърси за отговор на тези и други въпроси директора на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски" в Курило д-р Цветеслава Гълъбова.

- Д-р Гълъбова, как е възможно спор между 15-годишно и 11-годишното момиче за това къде да пушат наргиле, завършва с убийство?

- Доста необичаен спор, не най-доброто, за което може да спорят двама тийнейджъри. И това също е маркер за нещо, което се случва в нашето общество. Деца спорят къде да пушат наргиле, не се карат за прочетена книга, не спорят за някакъв филм, а къде да пушат наргиле. Според мен категорично не е нормално в тийнейджърска възраст да се посяга към такива съмнителни удоволствия. Задавам си въпроса - защо това дете не е научено на други удоволствия и изживявания, няма интереси в друга сфера, а се забавлява по такъв начин, пушейки наргиле.

Разбира се, единственото, което можем да направим пред смъртта, е да се смирим. Трябва да работим много като общество и конкретно всеки един като родител и все повече се увеличава това, което имаме да правим. Защото не знам колко преходи имахме от единия икономически строй към другия, но категорично падението е пълно в областта на нравствените ценности, на това, което наричаме добрите нрави на обществото.

- Все още има доста въпросителни около това убийство. Според адвоката 15-годишният Иван е казал, че само я е "боднал" и е отишъл после да играе на криеница. Как така не е осъзнал какво прави?
- За мен по-странно е защо 15-годишно момче носи нож в джоба си. Къде е видяло това? Трябва да проумеем, че нашите отговорности като родители са огромни, защото децата са като попивателни хартии. Всичко, което ние правим, това, което гледат по телевизията, това, което слушат, което четат в мрежите, го попиват. Особено на 15 г. едно момче иска да е "голяма работа". И защо е "голяма работа" не учейки, не печелейки награди от олимпиади по математика или някакъв спорт, а е "голяма работа", носейки нож в джоба, ето това е големият въпрос.

И разбира се, това, че много тийнейджъри, за съжаление, не са научени, че човешкият живот е една висша ценност и не може просто така да "боднеш" някого и да го оставиш. Не знам дали по-младите хора си дават сметка за какво става дума. Живеем в 21-и век, когато човек вече толкова много е еволюирал, социалните мрежи и технологиите са толкова напреднали, че имаме страшно много свободно време да работим върху себе си. Погледнете какво се случва в една европейска България. Преди няколко месеца едно 11-годишно ритва друго 11-годишно дете и му спуква черния дроб от ритник. Сега друго 15-годишно дете с нож убива 11-годишно. Има нещо генерално сбъркано. Не може да продължаваме така, защото ще изчезнем. Децата ни се избиват.

- Какво можем да направим като родители, за да не се случва така?
- Когато научих за случката, се замислих, че в България това е правило - разпада се семейната двойка, след което тя престава да бъде и родителска двойка без да си дава сметка, че едно дете доживот има само двама родители. Ако искат да се женят и сто пъти след това. Започват едни междусемейни войни и битки. И естествено, в такива семейства растат несигурни, нестабилни, с проблеми - деца, които търсят внимание.

- Може би и родителите трябва да бъдат по-предпазливи, по-бдителни, когато виждат, че непълнолетните им деца общуват чрез социалните мрежи?
- Разбира се. Социалните мрежи са едно достижение на цивилизацията, но все пак са нещо, което не замества живия контакт. Нашата работа на родители е да обясняваме какво е социална мрежа, виртуална реалност, какво е истинска реалност и защо виртуалната не замества истинската реалност. И това е проблемът на съвременното младо поколение - че за тях, за разлика от нас, които на времето имахме само другата реалност, всичко е едно общо. Техният живот тече във виртуалната реалност, поради което ние имаме огромното задължение, дори ако трябва да влизаме в конфликт с тийнейджърите си в къщи, да знаем какво правят. Да имаш тийнейджър в къщи е отговорна работа, напрегната работа, конфликтна работа, ние сме длъжни да изтърпим този период, ако трябва да се караме, да се интересуваме, да искаме, да помагаме, да подкрепяме. Всичко това, което ни е задължение като родители, ние трябва да го изтърпим в този период, защото той е много рисков за нашите деца. И ние сме тези, които можем да ги накараме да стъпят в реалната реалност, а не във виртуалната.

- Тийнейджърите общуват дори на публични места чрез джиесемите си, а не реално...
- За мен по-големият проблем е, че това се случва и в училище и така и не разбрах защо там не се въведе тотална забрана на телефоните в час. Не да си ровят телефоните, а да слушат учителя. Някак си много леко преминахме към постулатите на либералното възпитание. Има човешки ценности, които няма как да ги даде нито виртуалната реалност, нито лайковете в мрежата. Тях ги дават майка ти и баща ти и това става в човешкото общуване, което трябва да изгради доверителна връзка с родителите. Те трябва да я изградят тази връзка. Възпитанието на детето се случва всеки ден.

- Родителите обикновено се оправдават, че нямат време...
- Това е едно чудесно оправдание. Трябва да намерим време. Можем, когато седнем на масата семейството да вечеря, да изключим телефоните и да ги оставим настрани. Повечето родители предпочитат да не влизат в конфликти. Моето поколение е увлечено в презадоволяване на материалните прищевки на децата именно защото ние не сме имали много. Някак си забравихме, че материалното си е материално, но духовното е това, което ни прави хора. Защото на един слон да му дадеш айфон, човек няма да стане. Компенсираме нашата липса с купуване на някакви материални неща. Само че това материално нещо не може да те прегърне, не може да каже "Обичам те", не може да те пита как си. Установила съм от работата си колко много родители отказват да се изправят срещу тийнейджъра си или срещу порасналите си син и дъщеря. Трябва да се месим в личното пространство на нашите много близки хора.

Ние сме длъжни да знаем какво се случва в техния живот. Нека да спрем с тези заигравки "лични пространства" и т.н. ,които показват единствено и само, че ставаме все повече егоцентрични.
- Адвокатът на 15-годишния Иван е казал в съда, че ще иска съдебно-психиатрична експертиза, защото имало развитие на 10-годишен и има нещо объркано в личността му. Ако се окаже, че има някакви проблеми психически, това оневинява ли го?
- Адвокатът има право да направи всичко и е длъжен да го направи, защото той му е клиент. При такива деяния задължително се прави съдебно-психиатрична експертиза, особено когато е извършено престъпление от непълнолетно лице, защото до 14-годишна възраст се признава физиологична невменяемост. А след 14-годишна възраст се преценява дали има вменяемост или не.

Въпросното момче може наистина да има психичен инфантилизъм като диагноза. А може просто да е инфантилно заради това, че никой не се е занимавал с него. Много примери има в тази насока. Не, че децата са глупави, а просто не се занимава никой с тях, а човек, за да се развие, се иска усърдна работа. Разбира се, че адвокатът ще иска експертиза и ще се отрази дали наистина Иван има психичен инфантилизъм или нищо му няма. Каквото и да се случи оттук нататък е ясно, че това момче ще влезе в зрелия си живот с един етикет "убиец", какъвто той за съжаление е.

- Още един пресен случай на насилие - 64-годишен мъж убива от упор 42-годишната си съпруга. Откъде тази агресия?
- Това е кошмарно. Това показва, че агресията се налага като норма на поведение. Навсякъде има агресия, за най-малкото нещо - бият лекари, бият учители. Хората приемат агресията като нещо нормално, като метод за решаване на спорове. И това за мен е големият проблем - тази свръхголяма толерантност към агресията, към агресивното поведение. Не става дума само за боя. За мен агресивен е родителят, който пред детето си казва: "Махни го тоя даскал, този простак". Не може да рушиш авторитета му. Това е базисна професия. Между другото, една от причините за агресията е мизерията. Когато живееш физически мизерно, ти оскотяваш.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай