Домовете на "Левски"

В рамките на три режима и два века, "сините" си имат свой стадион

Домовете на "Левски" | StandartNews.com

Собствеността на стадион „Георги Аспарухов" през последните дни се превърна в гореща тема сред привържениците на „Левски". Това стана заради появила се не особено точна и проверна информация, че „сините" използват неправомерно „Герена". Редица експерти и специалисти вече коментираха темата пред „Стандарт". Сега нашата медия предлага на читателите кратка историческа справка за това кои са били стадионите на „Левски" през годините, като в статията са използвани материали от misal.bg.

Началото

До 1920 година единственото футболно игрище в София е стадион "Юнак" (местността около метростанция "Стадион Васил Левски"), като по това време столицата ни е с население около 150 000 жители. В следвоенна София десетината спортни клуба подават искания до градоначалника П. Паскалев за предоставяне на терени за построяване на игрища. Сред тя е и „Левски", който получава 16.2 дка (по-късно увеличени до 26) северно от стадион "Юнак" (до сегашната метростанциа ст. „Васил Левски)" и старите руски гробища. Върху неравния терен, използван до този момент за сметище, клубът изгражда стадион за 10 000 зрители. Архитект е Зафир Абрашев.

Започва изграждането на стадиона, на който да се провеждат не само държавни първенства по футбол, а и държавни по лека атлетика и волейбол. Стадионът е с писта, има баня и ресторант – нещо велико за времето си.
Всички клубове, които са успели да изградят стадиони са направили това със собствени средства без общинска или държавна помощ. Единственото предоставено от Столична община са терените за строеж. Държавата не участва по никакъв начин, с изключение изграждането на стадиона на АС-23 (днес "Българска Армия"), където финансова помощ оказват от БОК, Министерство на война и НМО "Бранник."

Без него всички останали терени са национализирани и отнети от държавата, без тя да е собственик на никой от тях и без клубовете да бъдат обезщетени по никакъв начин след идването на комунизма след края на Втората световна война.

Благодарение на новите клубни (и държавно) ръководство игрищата на клубовете бързо изпадат в трагично състояние.

На Герена

През 1960 година започва строежа на новия дом на „Левски". Всяка събота и неделя левскари от цялата страна носят пясък и строителни материали, пресушават мочурището и започват да издигат насипни сектори. Тогава (1963 г.) Асен Младенов, заместник-председател на клуба, тръгва с великия Георги Аспарухов – Гунди от предприятие на предприятие и от кооперация на кооперация в район „Васил Левски". Група адвокати-левскари, измислят юридически парите да се дават от СБКМ (Социално-битови културни мероприятия), от джоба на работниците.

По-късно „Левски" издава книжка, с която се благодари на всички предприятия и кооперации, помогнали за построяването на стадиона!

Стадионът е завършен през 1964 година. Благодарение на неучастието на държавата в неговото изграждане е издаден "Акт за държавна собственост за дружество с идеална цел" в който е записано "стадионът се дава на ФК Левски за оперативно управление, за безвъзмездно и безсрочно ползване".

От юридическа гледна точка проблем няма – пред 1997 година "държавните имоти" са преактувани според тогавашното законодателство, а концесионните правила не засягат дружествата с идеална цел, които имат право на "безвъзмездно и безсрочно ползване".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай