Дигиталната "Тъмна епоха"

Информацията на компютъра ви може да последва документите от Средновековието

Животът на проявените снимки е 50-78 години, а флашките издържат до 100 години

През голяма част от 20-ти век и през настоящия 21-ви, повечето информация, която произвеждаме и използваме, е в дигитален формат. Повечето от нас сме се отказали да записваме съобщения на хартия. Вместо това залагаме на електронни формати и сме сменили фотоапаратите с фото-лента за дигитални такива. Тук се появява един голям въпрос. Ще се запазят ли за идните поколения всички тези снимки и имейли? Имаме тежката задача да се научим как да съхраняваме правилно дигитална информация, за да избегнем т.нар. Дигитална "Тъмна епоха".

Искате да запазите снимка за целия си живот? Тогава я принтирайте. Това съветва един от бащите-основатели на интернет, Винт Шерф. Според него по-голямата част от световната дигитална информация скоро ще бъде изгубена през новата Дигитална "Тъмна Епоха". Това наименование е наистина подходящо за описание на миналата и бъдещата ситуация при съхраняването на информация. В исторически план по този начин е определян периода на Средновековна Европа, защото много малко исторически документи от това време са достигнали до модерните историци и съответно, сме изгубили част от световната си история. За това и коментарът на Шерф за проблематичния характер на дигиталната информация стои съвсем на място, особено като вземем предвид случая със дигиталното съхранение на фотографии и как те биха били нечетими заради несъвместим софтуер или носител. Запазването на снимки на няколко драйва или дискове може да изглежда добър вариант за съхранение в краткосрочен план, но всички методи за дигитално запазване страдат от един и същи дефект в дългосрочен план - постепенно изгниване на информационната дата в продължение на години, известно с наименованието

Дата-гниене

Развитието на този феномен зависи изцяло от използвания носител на информация. Но това не важи само за дигиталните формати за съхранение на информация, а и за всички останали, включително хартия, картини, каменни плочи и т.н. През 2013 г. американското научно списание American Scientist направи подробно изследване на различните средства за съхранение на информация, за да изчисли приблизителния им живот преди започването на дата-гниене. Под внимание са взети факторите честота на употреба и съхранение на физическия носител. Оказва се, че DVD-та може да съхраняват данни до 100 г., флашките само до 75 г., а проявените снимки имат живот от 50-78 години.

Как да запазим битовете си?

Проблемът със запазването на информация е двустранен. Първо, това е въпрос на съхранение на самата информация. Т.е. физическият носител, на който тя е записана, трябва да бъде правилно съхраняван, за да може информацията от него да продължи да бъде използвана. Второ, проблем е самото разчитане на дата-битовете. Дори физическият носител да оцелее, няма гаранция, че ще можете да разчетете информацията на него. При повечето по-стари технологии като принтираните снимки и хартиените документи, директно гледаме и разчитаме информацията. Но ако софтуерът, нужен за разчитането на дигитализирана информация, е изгубен или просто вече не се поддържа, то вашите данни остават недостъпни и съответно - изгубени. Имаме много примери с невъзможни за разчитане артефакти, защото езикът, на който са изписани, е мъртъв. В дигиталния свят можем да направим няколко неща, за да избегнем Дигиталната "Тъмна епоха". Един от тях е

добър избор на софтуер и хардуер

Това означава, при криптирането и форматирането на информацията ни да заложим на масово утвърдени, използвани и имащи редовна поддържани носители и програми. Трябва да използвате дигитален формат, който лесно се нагажда при нови условия като например нова операционна система или хардуерен ъпгрейд. Има начин да предвидим механизма на промяна в софтуерен и хардуерен аспект като следим развитието на екосистемите от продукти на компанията, която ползваме, било то Microsoft, Apple, Intel или някоя друга. Препоръчително е да се доверявате на компания, която има устойчиво развитие, вече споменатата постоянна поддръжка и добра връзка с потребителите си. Това са фирмите, които устояват във времето.

Следващата стъпка е да съхраняваме информацията си в няколко различни формата и на разнообразни физически носители. Това безспорно увеличава шанса за по-дълго съхранение и възможност за разчитане дори след години.
Експертите от American Scientist съветват да забравите нуждата да се различавате от "стадото". Те дават за пример зората на видео касетите през 70-те години на миналия век. Появяват се два различни формата видео касети - познатия ни VHS и не-толкова-популярния Betamax. Въпреки че Betamax е по-добър в техническите си показатели, VHS има по-добри бизнес и маркетингови стратегии и успява първи да се утвърди като стандарт в домашната видеотехника. Betamax излиза от употреба през 1980 г., VHS оцелява до средата на първото десетилетие на новия век. Следователно, ако форматът или медийният стандарт е по-масово използван, е по-добър вариант за дълготрайно съхранение на информация от по-малко популярните.

Много е важно и да не забравяте да правите редовни backup копия

на използваните от вас физически носители, като например хард дискове, флашки и CD-та, като освен това разполагайте тези копия на друг тип носител или дори в облак. Също така, задължително разгледайте всичките си документи, снимки и друг тип медия когато ъпгрейдвате софтуера или хардуера си, и ги конвертирайте в други формати, ако се налага. Накрая, ако е възможно, принтирайте най-важните си неща и ги съхранявайте на безопасно място.

Облачните технологии също носят рискове

Много експерти посочват облачните технологии като възможност за дългосрочно съхранение на информация, но и това не е много сигурно. Първо, това е доста скъпа опция, ако имате голям пакет от информация за съхранение. Второ, няма гаранция, че компаниите, които предлагат облачните услуги, ще съществуват след 10 години. Проблем представлява самото поддържане на дата-центъра, от който оперира вашия избран облак. Говорим за захранваща енергия и охлаждане. Логично, това не е особено евтино за поддръжка, което води до солени цени при най-добрите, най-бързите и най-сигурните облаци на пазара. И вместо разходите за тези ресурси да падат, както се очакваше в зората на технологията, те се увеличават с всяка изминала година. За да се справят, много компании стигат до екстремни мерки. Facebook построиха дата-център северно от Арктичния кръг, за да намалят разходите по охлаждане. Google пък експериментират с охлаждане с морска вода. Но подобни решение често или не са решения изобщо, или са твърде скъпи.
Колко често ви се е случвало да видите надписа

"Безплатно и неограничено"

като оферта на някоя компания, предлагаща персонален облак? Реално обаче всяка компания, която е предложила това, или вече не съществува, или е увеличила таксите. Списъкът на подобни "паднали" фирми е огромен, като най-известните имена в него са Nirvanix и MegaCloud. Някои изследователи твърдяха, че облаците на Amazon, Google и Microsoft няма опасност да попаднат в тази категорията на провалените компании. Какво ще кажат сега след скандала с OneDrive облака на Microsoft? Само преди два-три месеца Microsoft намалиха максималния размер на съхранителния обем и биха един шамар на потребителите, използващи услугата им безплатно.

При облачните технологии, както при всичко останало, свързано към интернет, има опасност и от хакерски атаки, вируси и т.н.

Полезни съвети

1. Редовно бекъпвайте файловете си на различни носители и в различни формати.
2. Залагайте на масово-използвани дигитални формати за да има по-голям шанс да оцелее информацията ви за в бъдеще.
3. Принтирайте важните си документи и снимки и ги съхранявайте на подходящо място.
4. Изключете носителите си на дигитална информация от интернет, за да избегнете вируси и външни атаки.
5. Кажете по една молитва и гледайте да не си губите флашките.

Дата-гниене на различни носители на информация

Средство Година на изобретяване Живот

Глинени/каменни плочи 8 хил. пр. Хр. Над 4 хил. години
Пергамент/хартия 3500 хил. пр. Хр. Над 2 хил. години
Маслена картина 600 г. сл. Хр. Няколко века
Фотографски филм (черно-бял) 1820 г. 100 години
Фотографски филм (цветен) 1860 г. Няколко десетилетия
Фонограма 1877 г. 120 години
Винилова плоча 1883 г. Над 100 години
Проявени снимки 1900 г. 50-78 години
Магнитна лента 1928 г. Няколко десетилетия
Магнитен диск 1950 г. От 3 до 20 години
Хард Диск (HDD) 1956 г. От 34 до 100 години
Super 8 филм 1965 г. От 70 до 100 години
Аудио касета 1965 г. От 10 до 20 години
Видео касета 1971 г. От 5 до 15 години
Дискета (3,5") 1982 г. От 2 до 30 години
Компакт диск 1982 г. От 3 до 100 години
Дигитална касета 1987 г. От 10 до 30 години
Дигитални фотографии 1990 г. От 30 до 50 години
CD-RW 1997 г. От 3 до 100 години
DVD-R 1999 г. От 30 до 100 години
SSD (Solid State Hard Drive) 1999 г. От 51 до 100 години
Мемори карта (SD card) 1999 г. Над 115 години
USB флашка 2000 г. От 10 до 75 години