Първата ми среща с леля Вера бе на 22 май (сряда). Говорихме надълго и нашироко над два часа на теми от мистерии до политика. За себе си направих извода, че тя е доста интелигентна жена, здраво стъпила на земята, която едва ли се автосугестира от някоя и друга прочетена езокнига. Според разказите и на хора, на които бе помогнала, за себе си заключих, че тя притежава рядката дарба на трансмедиум. Такъв например е бразилеца Жоао де Деус, заради който хиляди туристи ежегодно ходят в далечната страна на здравен туризъм.
В нашата страна такива феномени познавам няколко, но при Тодорова дарбата беше изключително силна. Не бих могъл да кажа защо, може би наистина бе избрана за нещо важно.
Според мен тялото й е своего рода портал за проявата на светци, духовни лечители и дори извънземни в нашето измерение. Вера също потвърди моето заключение, но ме покани все пак да отида в събота, за да видя с очите си всичко онова, за което само говорехме. В първия момент й отказах. Минаха обаче няколко дни, в които размислих. Така, когато звъннах на вратата й в 11 часа преди обяд, никой не ме очакваше. Отвори ми снаха й. Влязох в хола. Стените бяха пълни с икони, а наоколо в медитативно полусънно състояние бяха налягали хора. Кой където свари - четири жени на средна възраст и едно младо момче, което по-късно разбрах, че е студент и страда от рефлукс на стомаха. Откакто идвал тук, състоянието му значително се подобрило.
Леля Вера седеше в ъгъла на хола. Ръцете й бяха обърнати с дланите навън и едва незабележимо се поклащаха. Така тя отваряше старгейта (звездния портал - б.а.), през който се случваше цялото изцеление в софийския хол.
С влизането направих една снимка, но не повторих, за да не смущавам фините енергии, чието присъствие и аз усетих като мравучкане по кожата.
В дъното на стаята върху паркета лежеше една жена в дълбок сън. Останалите бяха адекватни и дори някои ме поздравиха с кимване при моето появяване. Видях една свободна табуретка в ъгъла и приседнах. Не знаех какво трябваше да се случи, пък и съм виждал какво ли не покрай моите търсения в областта на трансцеденталното. Трудно можеше нещо да ме удиви. След пет минути ми доскуча и реших да се поотпусна - така и така бях дошъл, поне една медитацийка да си направя. Това си помислих, а следващата ми мисъл бе леко иронична и гласеше - "ако духовните лечители са наблизо, поне да знаят, че заради влажното време волейболните ми травми в колената и кръста са взели да се обаждат. Минаха не повече от десетина секунди и жената, която седеше на една ръка разстояние от мен, се обърна със следните думи:
"Ти имаш някакви проблеми в кръста и колената, ще ти помогнем". Опитах се да запазя самообладание, но докато се усетя, въпреки нисичката й фигура, тя вече ме бе нарамила и ме сгъваше и разгъваше като дърводелски метър. Участвах в някаква сюрреалистична чакръкчийска физиотерапия, а въпросната дама очевидно получаваше не само енергия, а и информация какво, как и къде трябва да направи, че да хармонизира здравето ми. Докато ме опъваше и разтягаше като локум, с периферното зрение успях да видя, че жената, която лежеше хоризонтално, започна да се тресе и да скимти. След не повече от шест минути моето "изтезание" приключи. Бойката дама, която го изпълни, отиде при дълбоко спящата, взе иконата на свети Мина и я вдигна над нея. "Светецът пристигна", рече леля Вера. Другата жена - слаба и висока, която седеше и бдеше над спящата със затворени очи, започна сякаш да гребе от килима нещо и да си търка ръцете една в друга. Леля Вера своевременно ме информира, че това означава, че се мие, защото предстои операция.
След ритуала столичанката си постави едната ръка под пъпа на болната, а другата над главата й. Лежащата започна да се тресе и отново се унесе нанякъде. Жената с бялата тениска, която работи с мене, започна да танцува нещо като ръченица за добре протеклата астрална операция. В 12 часа на обяд всички отвориха очи.
Двете жени, които помагаха, се представиха Илка и Боряна (историите им четете по-долу). Жената, която спа през цялото време, бе стоматоложката д-р Танева. Тя се събуди, но не можеше да говори, сякаш наистина бе упоена с райски газ. Към 13 часа се съвзе от преживяното. Разказа, че се озовала в някаква светлина, а над себе си видяла много доктори. Направили й операция на гръбнака, но през стомаха. Жената страдала от тежки артрозни изменения и идвала за трети път.
От това, което чух, предишните два пъти са я подготвяли за интервенцията. Вероятно онези, които й помагаха, са взимали кодовете на едно от енергийните й тела, наречено астрално. Звучи фантастично, но не и за хората, получили чрез този духовен метод изцеление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
