21:40 ч.

26.02.17

3 мин.

0

0

0

Стилиян Дичев се завръща към абстрактното

от Стандарт |

Стилиян Дичев се завръща към абстрактното

Стилян Дичев на 28 февруари открива абстрактната си изложба в столичната галерия "Нюанс"


"Съвременното изкуство е изпълнено с политически трагедии, човешки драми и авангардни технологии. Това е логично, но аз предпочитам да се завърна към душата. Политизирането на действителността понякога звучи в повече. Тази среда постепенно ни превръща в нейни роби. Живеейки в забързания ни и модерен свят, се отдалечихме от изначалните ценности. От съкровеното в нас. И започнахме да гледаме доста конкретно на реалността – комерсиално, прекалено концентрирани и задълбали в битието си. Искам да избягам от случващото се. И да се доближа до това, което е вътре в мен, вътре в хората – към подсъзнателно у нас. Правя крачка назад, която обаче отваря врети за напред." Това споделя Стилиян Дичев преди премиерата на 18-та изложба в успешната си кариера – идващия вторник в столичната галерия "Нюанс". В елитното арт пространство маестрото ще представи зрелищната си живописна експозиция Вack to abstract - Завръщане към абстрактното. В нея има нещо от драматургията на Шекспир.


"Търся различното отношение към живота – извън злободневните теми. Иска ми се то да бъде изпълнено със светлина. Нека зрителят да бъде ангажиран само с визията.
Моите картини са израз на удоволствието ми, което изпитвам като художник. В тях има нещо от джаза – от неговата свобода към стиловете. Иска ми се да създават атмосферата, в която човек винаги си припомня за нещо изживяно. Да бъдат част от оазиса на интимност. Бягството от реалното винаги има запазена роля в културния живот. То ни напомня, че освен тяло има и дух", казва Дичев. И съвсем сериозно уточнява, че използва най-страта технология в света: бои, четка, платно, художник с нещо в сърцето – за да може да рисува.
Стилиян се заиграва с изненадващ трик – неговият подпис не е нито в левия, нито в десния ъгъл на платното. Вместо него има текст, който минава през цялата основа.
Тези "думи" отново са абстрактни – те не означават абсолютно нищо. "Това е моята провокация към зрителя – да реши, че е казано нещо много важно и съществено. Надявам се, че ще го предизвикам да търси. Опитваме се да научим нашите деца не само да гледат, но и да виждат".
Самият той е едва в 7 клас, когато излиза на улицата, за да рисува лица – на хората, които преминават през Централна гара, едно от най-многолюдните места в София. Не след дълго се озовава в истински мегаполис – в Москва, където баща му отива да работи. Влиза в художественото училище, което носи името на гениалния Василий Суриков. "В Москва се учеше мощно – цялата история на изкуството, а класиката беше издигната в култ. Което пък води до някои проблеми в по-късно време – когато започнеш да търсиш себе си в изкуството, почерка си, стила си... Просто да се откриеш, забравяйки това, което си учил. И да се превърнеш в творец", връща лентата Стилиян. По-късно обаче избира родната Академия, където го приемат в специалност "стенопис". Завършва и се впуска в маратон от изложби – 15 на бързи обороти: "Ата рай", "Хемус", при Досев, в Германия... Справя се прилично с живота и професията, но добавя още един творчески щрих към икономическия пейзаж – дизайн на мебели.
"През последните години се появиха хора с отношение към средата, в която живеем. Колегите архитекти и експертите в интериора рядко оставят място за "душата на жилището" – а изкуството трябва да се вкара в живота. Да има пространство, в което да бъдеш себе си. И всеки артефакт около теб да покаже най-важното – като послание, като емоция, като смисъл. Художникът носи стремежа да достигне до друго измерение – отвъд бита. На българина му е простено, че реагира по-бавно на естетските критерии и образци – столетия е бил под робство, а после комунизмът блокира развитието. В голяма част от бита и съзнанието си обаче все още е подвластен на чалгата. Но нещата все пак вървят нагоре. Въпреки че младите все по-рядко изпитват уважение към културата, образованието, институциите. Когато нашите поколения кандидатствахме в Академията, имаше истинска конкуренция. Сега е различно. Когато като дете минавах покрай червената сграда, направо ме побиваха тръпки – моята мечта беше да уча, да рисувам, да свещенодействам в нея".


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент