"200 имена, които промениха света" от Емил Янев е новото издание на "Сиела" от поредицата Historia incognita. "Да, светът е обетован, обходен, изучен, известен. Но и изпълнен с тъмни ъгълчета, с тайни, загадки, неизучени и напълно непознати неща. И също така - не бива да се заблуждаваме, че написаното веднъж и някога, казаното вчера, обявеното днес - това е окончателната истина. В историята се извършва непрестанно движение и пренаместване на пластовете. Убедих се в това, докато създавах тази книга. Знаем, че Дрезден е бил жестоко бомбардиран. Но едва ли си даваме сметка, че в този град са загинали два пъти повече човешки същества, отколкото в атомната атака над Хирошима. Може би сме чували, че някога великият Шаляпин е бил в България, но само посветените знаят защо геният на операта променя програмата си и прави допълнителни концерти в София. Отлично сме запознати със злополучните дуели на Пушкин и Лермонтов, но колцина са чували за живописните дуели на нашенския издател Кръстю Станчев. За Шекспировите Ромео и Жулиета са изписани тонове мастило, но в края на ХХ век Сараево видя пиесата на живо, на моста Връбаня. Да, Чарли Чаплин остана за историята като Великия ням, но как немееше човечеството, когато той заговореше", мотивира авторът новия си труд.
9 октомври 1934 г.: в София нещо се случва - пристига великият Фьодор Иванович Шаляпин. Предстои изключително събитие за столичната арт бохема. Това е една оригинална регистрация в българския исторически архив. И как иначе - според Максим Горки неземният бас се е появил на този свят именно за да изненадва. С изкуството, но и с непредвидимото си поведение. Все пак - какво точно има в архива?
Различни неща: писма, снимки, вестници, автографи и в последна сметка свидетелства за едно знаменито артистично гостуване в София. Планирано за седмица, а продължило 15 дни, наречени от тогавашната столична преса... "шаляпиновски". И още: хроника за едно трудно пристигане и не по-малко трудно отпътуване. Куриоз: за да се уреди това гостуване, българският импресарио Петър Антонов изпраща на адреса на Шаляпин в Париж 180 пощенски писма, 25 телеграми, води 4 телефонни разговора със "значителна продължителност". Общо взето, немалък масраф за времето. И всичко това - за да склони уникалния бас да изнесе концерт в София. Цялото лято минава в трудни, на моменти напълно безрезултатни обяснения, за които публиката научава от пресата. За да се стигне до триумфалното съобщение от началото на октомври: Шаляпин пристига!
Всичко това означава масов взрив от вълнения, радостни очаквания, борба за билети, щастливи възклицания и вопли на отчаяние при неуспех. Какво чудно тогава, че гостуването не се ограничава с предварително обявената седмица, а се проточва чак до 23 октомври. По молба на столичани. Но най-вече по волята на самия Шаляпин.
Първият гастрол е участието на звездата в премиерата на операта "Борис Годунов", състояла се в Народния театър на 12 октомври. "Атмосферата е невъзможно да се опише, възклицават вестниците и все пак пресъздават тази атмосфера. Ето как: "Още след първото действие на Шаляпин се наложи да се яви на авансцената 5 пъти, за да приеме непомерната екзалтация на публиката, препълнила до крайност театралния салон. Всичко се тресеше от овации и аплодисменти - като при силно земетресение. Възторг, доведен до апогей".
Гойко, индианецът от ГДР
Някъде в края на декември, годината е 1835. Индианският вожд Оцеола повежда воините си срещу армията на САЩ и с това изписва славни страници в историята на Дивия Запад. Кой обаче е нашият, социалистическият Оцеола?
Югославянинът, открит от Западна Германия и прочул се в Източна. Днес 74-годишният Митич живее далеч от медийното внимание, снима в Берлин и е все така отдаден на индианците, както и през миналия век.
Да напомним една куриозна история, най-големия не филмов, а исторически подвиг на бате Гойко. През 1966 г. кинематографистите на ГДР от студията ДЕФА снимат "Синовете на Великата мечка". Ролята на индианския воин от племето сиукси Токей Ихту е поверена на вече известния югославски актьор Гойко Митич. За кратко време филмът става най-касовият в Източна Европа и даже прави пробив зад желязната завеса. ГДР-ците предлагат лентата и на американците, но те я отказват с мотива, че е слаб ерзац на уестърн.
Никой и не подозира какво ще бъде американското бъдеще на "Синовете". В ГДР по онова време съществуват културно-етнографските клубове "Червен кръг", които се занимават с популяризиране на културата и историята на индианците от Северна Америка. В началото на 70-те членове на клуба подаряват копие от филма на индианското племе сиу-дакота в Южна Дакота. И какъв е резултатът? Скоро след това в редица индиански резервати в САЩ избухва най-голямото през ХХ век въстание на племето сиукси. Бунтът е оглавен от индианските вождове Ръсел Минс, сега известен киноактьор, и Леонар Пелетие. Във въстанието се включват стотици бойци от сиу, които разполагат с автоматично оръжие.
Благодарение на добрата си организация червенокожите устояват цял месец на тежката техника, бронетранспортьорите и хеликоптерите на американската армия и полицията. Разбира се, въстанието е жестоко потушено. Лидерите на бунта са тикнати за дълги години в затвора, а американските власти и до днес крият точния брой на жертвите от двете страни. Събитията влизат в историята на САЩ като "Индианската революция от Уондъд Ни.
Какъв е послесловът обаче. ФБР прави разследване на ексцесиите и стига до извода, че въстанието е било провокирано именно от филма "Синовете на Великата мечка". Лентата е обявена за провокация на източноевропейските спецслужби и ГДР, която била подготвена детайлно и проведена професионално. В архивите на американските служби е направено специално досие на Токей Ихту - Гойко Митич. В следващите години ФБР внимателно следи в страната да не попадат филми с негово участие, описващи борбите на племето сиу-дакота за своите земи. Така американците никога не виждат и продължението на "Синовете" - "Следата на Сокола", нито пък "Белите вълци". А "Врагът Митич" пък за пръв път вижда истински индианци и пристига в САЩ едва след обединението на Германия.
След кинореволюцията от Уондъд Ни обаче срещу Гойко Митич тръгват открити заплахи да се откаже от снимането на филми за живота на индианците. Въпреки шантажа той продължава и запечатва образа си в "Оцеола", "Текумзе", "Кръвни братя", "Апахи"...
ФБР също не стои със скръстени ръце - за неговото проклятие може да се съди косвено по съдбата на един от партньорите на Гойко Митич в "Кръвни братя" и любимец на българските пионерки и комсомолки през 70-те - американеца Дийн Рид, който намира смъртта си в самолетна катастрофа. Възмездие настига и родината на филма - ГДР, която изчезва от политическата карта на света. Там, в Берлин, обаче остава героят, чието име е в историята - Гойко Митич, сръбският индианец от ГДР.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
