"Влюбеният Шекспир" на варненския театър е 50-ият спектакъл с авторска музика на Калин Николов. Драматизацията на Ли Хол по сценария на Марк Норман и Том Стопард за едноименния филм на Джон Мадън е в ръцете и душата на мощен екип - превод, адаптация и постановка професор Пламен Марков, сценография и костюми - Мира Каланова. Целият състав участва в постановката - Адриан Филипов, Цветина Петрова, Стоян Радев, Димитър Мартинов, Милена Кънева... Триото Николов, Марков и Каланова подписа серия от хитове за Варна - „Ричард III", „Вуйчо Ваньо", „Ревизор", „Ретро", „Влюбеният Шекспир"... Преди това Калин беше в дует с Явор Гърдев за незабравимите крайморски постановки „Крум", „Марат/Сад", „Калигула", „Пухеният". Николов сътвори музика за „Момо" на Веселин Димов и за „Макбет" от Хайнер Мюлер на Крис Шарков. Въпреки младостта си, Николов има сериозна творческа биография. Неслучайно се радва на признание – два "Икар"-а, два "Аскеер"-а, наградата на родната филмова академия.
Калин е присъствал на репетициите на „Влюбеният Шекспир", казват от Варна. Той е наблюдател, но и участник във всичко, което се обсъжда, опитва, утвърждава или отменя. Следва правилата на собствен репетиционен процес, подчинява се на вътрешния си ритъм, който движи пръстите му върху клавишите на лаптопа или пък на свързания с него синтезатор.
- Калин, колко от дългата и измервана вероятно в часове партитура остана в крайна сметка в авторската музика на „Влюбеният Шекспир"?
- Както с всеки друг проект, така и в този в началото имаше доста музика, която не остана цялата във финалния му вариант. Това е нормално - така е и с някои предложения на актьорите, както и с режисьорски идеи.
- Все пак какви са критериите, по които «редактирате» и съкращавате, докато доведете музиката до онзи експресивен, обикновено минималистичен вариант, превърнал се във ваша запазена марка?
- Случващото се на сцената е това, с което се съобразявам най-често. Обичам музиката да помага на действието, а не да се превръща в основен персонаж.
- Във «Влюбеният Шекспир» сте искал да използвате струнни инструменти, арфа, тимпан... Получи ли роля цугтромбонът, който е ваша специалност от Националното училище за изкуства „Добри Христов" във Варна?
- Имаше идея за струнен квартет на живо, арфа, тимпани и някой дървен духов инструмент, характерен за епохата на Шекспир. Но времето, с което разполагахме и заетостта на музикантите, не позволиха това да се случи. Колкото до тромбона, трябва да призная, че не съм свирил на него от много години.
- В текста, в спектакъла, в едноименния филм има романтика, забава, ирония, философски внушения - какво ви повлия най-много?
- Шекспир е енергичен млад мъж, който е свободен да играе различни роли. Свободен е да пише това, което пожелае. Свободен е да се влюби. Текстът е първото нещо, което запалва интереса ми. После - разговорите с режисьора. Срещата с актьорите, сцената и декорите допълват картината, която ме вдъхновява да напиша музиката. Обикновено не гледам филм или друго представление по същия текст, по който работя аз. Искам музиката, която създавам, да е вдъхновена от моя проект, а не да е повлияна от чуждия. Не правя сравнения – нито преди, нито след. Всеки проект е уникален.
- В кой жанр звучи любовта на „Влюбеният Шекспир" - поп, класика, техно? Как по принцип избирате кой е най-подходящият? Режисьорите доверяват ли ви се напълно?
- Любовната тема композирах, след като гледах репетиция на любовната сцена. Опитах се да се поставя на мястото на Шекспир и да изпитам това, което той изпитва към Виола. С режисьора определяме жанра на музиката, още преди да започнат репетициите. После всичко идва на мястото си. Когато всички инструменти са компютърни, то саундът неизбежно е електронен. Това, което исках да смеся в музиката за „Влюбеният Шекспир", е по-рафинираното дворцово звучене с уличния дух и мелодии на ренесансова Англия.
- Какви са предизвикателствата пред вас?
- Всеки проект носи различни провокации, различни емоции, трудности и настроения. След като съм минал през един процес, не се обръщам повече към него. Всичко, което съм преживял в конкретен спектакъл, оставям в миналото.
- Варна оказва ли се добро място за правене на авторска музика? Има ли вдъхновението конкретно измерение?
- Варна е градът, в който съм прекарал младежките си години. Повечето ми приятели са тук, по-голямата част от семейството ми е тук. Морето е тук. Чувствам се спокоен във Варна. И това определено помага на творческата ми работа.
- Спокоен ли сте, че вдъхновението непременно ще дойде?
- Вярвам, че когато се отдадеш изцяло на това, с което си се захванал и работиш то да се случи, винаги се получава. Текстът, режисьорът, актьорите и сценографията са предостатъчни, за да ме вдъхновят да напиша музика за дадения проект. „Влюбеният Шекспир" е 50-ият спектакъл, за който пиша музика и забелязвам, че това, което казва Хенслоу в пиесата - „Накрая винаги всичко някак си се нарежда", е вярно.
- Има ли граници музиката за театър? Не се ли стъписвате понякога пред тази безкрайна свобода?
- Безкрайната творческа свобода е нещо прекрасно, когато знаеш как да я използваш. Тя е като празен лист хартия, на който можеш да напишеш това, което искаш. Във всеки проект имам възможноста да напиша тази музика, която смятам за най-подходяща. Не се ограничавам от стилове или от инструменти. Един проект може да звучи по-класическо, друг много електронно, трети изцяло експериментално.
- Как композирате бъдещето си?
- Опитвам се да не си представям бъдещето. Концентрирам се върху това, което правя в момента. Вярвам, че когато човек работи здраво в настоящето, то бъдещето ще е такова, каквото трябва.
- Тогава бъдещето ще звучи в мажор?
- То звучи в минор, но винаги има възможност да премине и в мажор. Изненадата ще бъде приятна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
