Доника Ризова от Bulgaria on air е номинирана за „Жена на годината" на списание Grazia в категория „Телевизия". Водещата на единственото по рода си предаване в националния ефир „Медиите on air" активно участва в социални проекти и каузи, свързани с деца, образование, четене. Започва кариерата си като репортер в „Дарик", а по-късно става главен редактор на радиото за Северозападна България. Доника притежава "Златното перо" – наградата на СБЖ. Особено интересни обаче са нейните хобита – от пътешествията до стрелбата с арбалет.
На 14 започва да пише за вестника в родния й град. Не помни да е имала друга детска мечта. Тук и сега обаче не би се отказала от: снимки на документални филми на свободна практика - има толкова интересни истории за разказване, курс по фотография, актуално гмуркане в италианския език, магазин за бижута на някой остров. "Нали си представяте картината, в която с дълга рокля и подрънкващи гривни пия кафе на маса пред кокетно бутиче. Има много възможни други наши животи. Но засега това, което правя в телевизията, ми доставя необходимата доза позитивна емоция и удовлетворение. С годините станахме и много добри приятели с колегите. Имам много любими моменти с тях. Но може би най-вълнуващият, който ме разплака, беше за четвъртия рожден ден на предаването - влязох в студиото, а те се бяха събрали в единия му край, а на видеостените пишеше „Доника е пич!".
Ризова си спомня началото в телевизията. На първия ефир внимава за всяка дума в аутокюто, което вече отдавна не ползва. С усмивка разказва и за "сефтето" в „Дарик".
"Принтерът се беше развалил и нямах текст в ръцете си. Никакви опорни факти или цитати. Тогава ми помогна колегата - не позволи да проличи, че съм притеснена. Спомням си и когато се загубихме посреднощ с Нина Александрова някъде на границата между Румъния и Сърбия. Имахме насрочени преки включвания, а ние дори
не знаехме дали ще имаме бензин до най-близкото село
Но се справихме. С Нина разказахме в ефир, че сме се загубили и се оказа, че хората са по-впечатлени от истината, а не от предварително подготвените комерсиални теми".
Доника не би забравила и приключенията си по света. "В Южна Корея хората са усмихнати, дисциплинирани, отзивчиви, гостоприемни. Бях в делегацията на СБЖ по покана на корейската асоциация на журналистите. Успяхме да направим много полезни срещи,да посетим редакцииите и студията на водещи медии. Срещах се с Бим Юнг Сунг – основателят на „Градината с бонсаите", една от най-красивите в света. Тя е емблематична за пословичната корейска трудолюбивост и внимателно отношение към природатата. Годишно я посещават над половин милион души. Бим Юнг Сунг ни посрещна в частната си резиденция - Тайната градина. Разговорът с него ми даде друга гледна точка за живота. Ние като че ли сме обърнати повече "навън" към другите, към задачите си, към проблемите на общността, а Сунг е вглъбен в природата, намерил е своя център, живее просто".
Доника споделя и за магията на Мексико. "Ако имате очи за вълшебствата, ако вярвате на преданията, ако се впечатлявате от легендите, Мексико ще ви се стори наистина мистично място. Първата ми среща с пирамидите на Чичен Ица и Тулум ме накараха да си задам въпроса дали те са дело на човешка ръка. Има много места по света, в които архитектурата, легендите и природата създават магическа сплав. Така е и в Белиз, на остров Комодо, в Казбланка, в Рим".
Доника има изумително хоби - реставрира стари мебели. Винаги са я привличали личностите с история, местата с история, вещите с история. "Преди няколко години семейството ми започна да строи къща в красиво село в Северозападна България. В съседния двор на моите роднини намерих стари скринове. По този край им казват „ковчези" с ударение на „и". В тях момите са държали чеизите си. В наши дни събират прах в мазета и тавани. Разгледах ги по-отблизо и видях, че са красиви - с дърворезба, с особено очарование. Започнах да чета в интернет как да върна блясъка на дървото - какви препарати са необходими, какви са техниките. Съвсем любителски подходих в началото. Сега
вече имам око за ценни находки
Мога да дам съвети за приятели, които искат да възродят семейните мебели. Експедициите ми за нови експонати винаги са повод за коментари: „За какво ти е това? Нищо не става от него". Е, става. Само трябва търпение и любопитсво. Наскоро мъжът ми каза: „Може ли да намалим малко? Превръщаме се в етнографски музей".
Другата страст на Доника са супниците.
Първият е подарък от майка й - скъп спомен от сватбата. Свекърва й, без да знае за това, я изненадва със супника от нейната венчавка. Единият е с огнени макове, другият с нежни теменужки. "Това са най-ценните експонати в малката ми засега колекция, защото са заредени с емоция, с любов към храната, със споделени мигове, с празници. После започнах да си купувам сама, а и приятелите ми започнаха да ми носят от техни пътувания". Ризова се отдава на още едно екстравагантно хоби
стреля с арбалет
И е много точна, категорични са в телевизията. Доника е от малкото медиини хора, за които свободното време за семейството е свещено.
"Разхождаме се в планината, играем баскетбол в двора на къщата ни, тичаме с Азар - син на кучето на Радинела Бусерска. Обожавам морето. Пътешественикът в мен обаче не обича твърде много изненади. Планирам дълго, купувам карти, справочници, чета много. Така съм наясно какво не бива да пропускаме. С дъщеря ми, която е на 18 и със сина ми, вече на 9, напоследък имаме различна представа за ваканция. Ние с баща им предпочитаме тихите плажове, скритите ресторантчета с непретенциозна храна. Децата обичат големите курорти с възможности за развлечения, с аква паркове и по-големи компании. Опитваме се да открадваме време за общи забавления. Но с мъжа ми ценим „малките бягства" без деца и имейли".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
