- Проф. Горанов, преди известно време на конгрес по хематология казахте, че лекари от доболничната помощ бъркат болестта на кръвта с шипове. Как стоя нещата сега?
- Става дума за определено заболяване, чиято мишена са костите и най-вече прешлените на гръбначния стълб. Понеже е често срещано при пациенти над 60 г., първата диагноза в 70% от случаите е остоепороза и шипове. Това е коварството на тази болест – колегите най-напред да мислят за „амортизационното" износване на прешлените и появата на шипове, което никой от нас няма да избегне.
Винаги трябва да има съмнение дали не е мултиплен миелом, който също атакува прешлените и плоските кости, особено в тази възраст.
В момента за радост това заболяване е едно от най-добре контролираните в терапевтоичен аспект - разполагаме с необходимите лекарствени средства повече от 10 г., а те дават непозната досега честота на ремисии, нещо повече има възможност за закрепване на постигнатия отговор чрез стволово-клетъчна трансплантация. Ще отбележа, че в миналото възрастовият критерий беше абсолютна бариера за извършване на подобна високотехнологична дейност. Сега се оказа, че миеломно болните, които са в голямата си част над 60-годишна възраст понасят много добре автоложната трасплантация. Резултатите доведоха до почти двойно удължаване на преживяемостта, а това е целта на хематолога.
- Ако все пак лекарите все по-често се сещат да поставят диагноза злокачествена болест на кръвта, не означава ли, че тя става по-разпространена и засяга все повече хора?
- Това е всеобщ феномен – бавно и постепенно тази крива да върви нагоре. Причините могат да бъдат много и разнообразни, но това е факт, особено за заболяванията на лимфната система. Честотата на онкохематологичните болни е по-висока спрямо 80-те и 90-те години. С 10-15 % всяка година са повече новорегистрираните случаи, което увеличава броя на пациентите със злокачествени заболявания като се прибавят към старите. „Феноменът на натрупването" е резултат от една страна от нарастване на преживяемостта на населението, т.е. на уязвимите към злокачествени заболявания възрастни хора, от друга – на съвременните възможности на медицината, удължаващи преживяемостта на пациентите. Този феномен обаче изисква все по-голям и по-голям паричен ресурс за лечение. Държа да отбележа, че това не се отнася само до нашата страна, а до цял свят, защото ако през 2014 г. разходът за нови лекарства е 7,5 трилиона долара, то след 2020 г. сумата ще се удвои до над 15 трилиона. Както вече съм казвал, вече е разгадан механизмът на възникване на злокачествените заеболявания, който веднага се превръща в терапевтичен таргет и фармацевтичните фирми не закъсняват с новите лекарства. Едно време новите медикаменти много бавно навлизаха и минаваха тягостна сага, докато стигнат до пациента.
- Пациентите отново имат чувството, че нещата не вървят според техните желания.
- Не съм съгласен. Сега навлизат 10 пъти повече лекарства за 10 пъти по-кратко време. И бих казал, че България, въпреки своя скромен финансов ресурс, е един оазис за съвремените лекарствени продукти. Ние разполагаме с лекарства молекули в обем, в който ни изравнява със западноевропейските страни, само че те ни тежат изключително много във финансов аспект, поради огроничените ни ресурси.
- А по отношение на качеството на лечението каква тежест имат?
- По-рано след постигането на ремисия за болния имаше светъл период, след това рецидив, после пак повлияване, после нов рецидив и т. н. До фаталния изход заболяването вървеше по една вълнообразна линия. Сега голямата част от новите лекарства молекули или таргетната терапия удължават периодите без рецидиви, премахват почти всички болестни симптоми и значително повишават качеството на живот. Все още обаче е недостъчен броят пациенти надхвърлящи прижевяемостта, постигана със по-старите лекарствени продукти. Това е и съвременнат ни цел - да преодолеем този Рубикон. Затова на фона на огромните средства, които се отделят за тези лекарства, е необходимо да даваме оценка на терапевтичния отговор от новите препарати. Това би вероятно би променило начина на реимбурсиране и въвело заплащане за реален ефект и полза. От дискусиите за иновативните лекарствени технологии проличава този момент– здравната ни система няма да ограничи средствата за онкохематологичните лекарства, но да се плаща за доказан конкретен резултат.
- Вече сте консултант на болница „Централ Хоспитал" в Пловдив. Какви са вашите впечатления?
- Пациентите се лекуват в отлични условия в „Централ Хоспитал". Нивото на отделението дава възможност за лечение в пълен обем с всички модерни химеотерапевтици и таргетните терапии, когато диагнозата е утвърдена. При необходимост медицинският екип назначава всякакви допълнителни изследвания, за да проследи как се развива заболяването.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
