„Каквото посееш, такова ще пожънеш!" – писание известно още като „Законът за Причината и Следствието". Мнозина от нас са чували това послание, отправяно към тях безброй пъти и не малко са тези, които са усетили резултата от собствените си действия. Но малцина са онези, осъзнали същността на тази сентенция. Много често, и то по различни начини сме казвали, че всяко действие влачи след себе си последствия, било то добри или лоши.
Това се потвърждава от истории, датиращи от векове преди нашата поява. Една такава е за Давид, управлявал някога Йерусалим. Въпреки, че бил добър и мъдър владетел, това не го предпазило от допускането на грешка, белязала живота му завинаги. Най-просто казано, човекът нарушил една-две от 10-те Божи заповеди, а именно да пожелаеш и вземеш нещо, което принадлежи другиму. Естествено става въпрос за жената на един от неговите войни, с която владетелят не само има интимни взаимоотношения, но успява и да забремени. Така се стига до крайното решение, с което той нарежда на военачалника си да изпрати войника в първите редици на войската по време на битка, където същият намира смъртта си. Така Давид успява да се ожени за Витсавее, но и двамата биват жестоко наказани за постъпката си, по възможно най-безмилостния и жесток начин, а именно чрез смъртта на заченатото в онази нощ дете. Дори има предание, според което сънят на Витсевее изчезва, заради извършеното предателство. В търсене на спасение, мъдрец й препоръчал нахут, който имал пречистващ и сънотворен ефект. Но това не могло да излекува болната й душа, заради което тя посегнала към
алкохола. Тази история е нагледният пример за силата на кармата и енергията, която тя носи. Но дали същата би могла да се приеме днес, от хората вярващи в нея, като причина за едно от най-коварните заболявания, покосявали човека – ракът?
Въпрос 1: Има ли връзка между онкозаболяванията и патогенните микроорганизми ?
Възпалението води до
прогресия на зловещата болест
От много време насам в световните научни среди се говори за връзката между онкологичните заболявания и патогенните микроорганизми. Всеизвестен факт например, който дълго бе отричан, но вече не, е, че нелекувана и хронифицирала инфекция с хеликобактер пилори води до развитие на рак на стомаха в даден момент. И ако следваме тази „утъпкана пътечка" на учените, доказали въпросната теза, не би следвало да не се замисляме и върху възможността инфекциите, обособили се в други органи на човешкото тяло, също да водят до злокачествени формации. Тук интерес представляват изключително често срещаните за огромно съжаление рак на простата и маточната шийка. Ракът на простатата е второто най-често срещано тежко заболяване при силния пол, докато ракът на маточната шийка е четвъртият по масовост сред жените. Статистиката в това отношение сочи, че в повечето случаи диагностицираните мъже са на възраст между 60 и 80 години, въпреки че има значителен брой случаи при 50-годишна възраст. Но като цяло средната такава е 69 години. Въпреки това, ракът на простатата все още се приема за характерен при по-възрастните мъже. 83% от случаите с диагностицирани всяка година на рак на шийката на матката, се срещат в развитите страни и представляват най-честата причина за смърт в резултат на онкологично заболяване. Средната възраст за нежния пол се счита за 48 години, макар приблизително 47% от жените с поставена такава диагноза да са преди 35-годишна възраст, а само 10% над 65 г. По-важното обаче е дали съществува някаква връзка между тези онкологични диагнози, засягащи двата пола, и сексуално трансимисивните инфекциозни заболявания. Например мъжете с рак на простатата, които преди са били заразявани с полово предавания паразит Трихомонас вагиналис, са по-склонни да развият агресивна форма на рак в сравнение с тези, които никога не са имали сексуално трансмисивно заболяване. Инфекцията с него причинява възпаление, което на по-късен етап увеличава шансовете за поява на рака на простатата. Основната хипотеза тук се изгражда на база това, че възпаление, провокирано от различни източници води до прогресия на зловещата болест.
Трихомонас засяга всяка година около 174 милиона души по света, като около 3% от по-младите мъже между 25 и 39 години се заразяват с тях. На практика се оказва, че според данни приблизително всеки пети мъж е имал „вземане-даване" с трихомони в даден момент от живота си. Но забележете, тези с отминала инфекция са два до три пъти по-склонни да развият агресивна и потенциално животозастрашаваща форма на рак на простатата. И все пак как се случва всичко това.
Въпрос 2: Какви са рисковете при инфекция с трихомони ?
Провокира растежа на ракови клетки
Инфекцията с трихомони е в състояние да провокира изменение на клетките. Това се доказва още преди години от проф. Джон Алдерет и екип биолози към Вашингтонския университет, които успяват да открият самия молекулен механизъм, водещ към злакочественото израждане. Те проследяват реакцията на кръвен серум от индивиди с трихомониаза и протеина алфа-актинин, който трихомонас вагиналис отделя, провокиращ имунния отговор. Но опасното в случая е, че патогенът освобождава в организма на заразения множество сигнали посредством белтъците PIM1, c-MYC и HMGA1. Като за първия по безпорен начин е доказано, че провокира растежа на ракови клетки. Според учените трихомоните се прикрепят към здравите епителни клетки на простатната жлеза, откъдето започва целия този процес, водещ до патологично израждане. Така на практика се оказва, че една сексуално трансмисивна болест може да доведе до изключително тежко и често пъти с летален изход заболяване. Но въпросният патоген също така покосява и дамите, което пък от друга страна доказва, че една и съща полово предавана инфекция отключва злокачествено заболяване и при двата пола.
Тъй като трихомоните са в състояние да докарат на дамите рак на маточната шийка. Едно от първите сериозни проучвания по отношение на връзката между инфекцията с паразита и рака на маточната шийка е проведено сред група от 16 797 жени на възраст 25 години и повече, които са били проследени за периода от 1974 до 1985 г. в рамките на скрининг програма в Китай. Още тогава, по време на първоначалния етап на проучването се установява е, че инфекцията с T. вагиналис допринася за значително покачване на риска от рак на маточната шийка. Като тук принципа на действие по отношение провокирането на израждането на здрави клетки в тумори е същият като при рака на простата. Нещо, което не би трябвало да ни учудва, тъй като начинът, по който патогенът нанася „щетите" върху организма няма как да бъде различен за двата пола. Ако една жена има дългосрочна инфекция с трихомониаза означава, че тя или не е потърсила професионална помощ, или адекватно лечение и обяснява факта, че инфекцията е имала достатъчно време, за да причини промени в тъканта при шийката на матката.
Подобна ситуация задължава отстраняването на анормалните клетки. Но това не премахва реалния първизточник на проблема, което пък се оказва причина за чести рецидиви. Поради тази причина е необходим комплексния подход, който по никакъв начин не изключва действия, които няма как да бъдат избегнати. Но в същото време трябва да е налице лечение, насочено към ликвидиране на, това което е навлязло в организма и е довело до обуславянето на злокачественото заболяване. Но както моята практика е показала и доказала за тези повече от 30 години, инфекция от групата на трихомониадата и по-точно трихомонас вагиналис е вид „бронетранспортьор" за много видове трансмисивни инфекции като стрептококи, стафилококи, нанопаразити, паразитиращи бактерии, дори и микози. Така че, ако тази инфекция не бъде „ударена" първа, то лечението на всичко останало е безуспешно. Все пак ще запазя тайната на вида лечение, тъй като не е разумно хора с опит да бъдат осмивани, от други без такъв. Но както казва Нели Конуей: „Усмихни се и света ще ти се усмихне. Обичай и светът ще те обикне. Ти си част от Вселената и Вселената е част от теб". П.С. Но за каква Вселена говорим без любов и уважение?"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
