Мисията на отец Емил в Рим

Мисията на отец Емил в Рим | StandartNews.com

Свещеникът работи, за да може да служи в църквата "Сан Паоло а ла Регола"

Ако искате да разберете значението на думата мисионер, то непременно трябва да се запознаете с български свещеник, който служи зад граница. Едва ли ще забравя срещата ми с отец Емил, свещеноикономът на българската православна църква в Рим, с когото се запознах преди повече от месец в италианската столица. Намери време да се срещне с мен, търпение да отговори на въпросите ми и ме изпрати с благословение - броеница, която да ми напомня срещата ми. Та тогава разбрах какво означава мисионер.

Макар че за католическата църква, приютила православните ни служения, се заговори много преди два месеца по време на посещението на президента Росен Плевнелиев, в нея българите в Рим намират утеха вече две години. Оттогава е тук и отец Емил. В България в продължение на 15 години е бил енорийски свещеник във Видинската епархия. След това по времето на дядо Симеон е бил приет в западно-европейската епархия и изпратен като енорийски свещеник в Загреб. От две години изпълнява функцията и в Рим.

Църквата "Сан Паоло а ла Регола" се намира до пиаца "Аржентина", до която може да се стигне с автобус от гара "Термини". Завива се покрай парка, след което се минава покрай министерството на правосъдието, а след това из малките улички.
Службите са всяка неделя от 10 до 13 ч, като богослужението тече на български. Католическите богослужения са вечер, което улеснява българската православна литургия. Иначе през седмицата това си е една действаща католическа църква. На по-големи празници и ако има желаещи за богослужение има служби и в делничните дни, но в повечето случаи хората работят и почти няма как да се случи. Не защото не дават католиците, а просто няма хора.

Отец Емил служи в неделя, а в останалото време работи нещо друго. Не се оплаква, но признава, че един православен свещеник вирее трудно в сърцето на католическата църква. Не за друго, а защото се води битка за физическо оцеляване. За разлика от колегите им от другите православни църкви, които са подсигурени с всичко, възнаграждението на българските свещеници зад граница не е адекватно на цените и е крайно недостатъчно. "Налага ни се да работим друга работа. Който каквото намери, за да може оцелява. Всеки по различен начин", казва отецът и забива поглед в земята. И отклонява темата.
С ентусиазъм продължава разказа си и е благодарен, че все пак български свещеник има къде да служи. Дълго време време такъв храм нямаше, тъй като църквата на фонтана "Ди треви" беше затворена. След дълги усилия и молби, срещи на митрополит Антоний с представители на Ватикана, викариата, се стига до договорката за използването на църквата "Сан Паоло а ла Регола" за богослужение на нашите православни българи. Оттогава с Божията помощ все повече хора намират утеха в своя си храм с каноничен свещеник към каноничната българска западно-европейска епархия и българската патриаршия.

В Рим живеят между 3000 и 4000 българи. Румънците са най-голямата православна общност, като само в италианската столица има 15 православни общини. Сърбите нямата техен храм във Вечния град. Тяхната църква "Свети Спиридон" е в Триест.

Отец Емил е убеден, че църква и държава трябва да работят ръка за ръка, ако наистина някой иска България да върви напред. Той добавя, че за него няма значение къде ще служи. Уверява, че ако има свети мощи у себе си, може да го прави и навън.

Италианците възприемат съвсем нормално един православен свещеник, дори се отнасят с голямо уважение. Често споделят, че има нещо в нашето православно богослужение и служби, което докосва душата и сърцето, защото мистика е останала при нас. Често на българските служби идват и свещеници католици, и монахини, които падат на колене по време на богослуженията и после споделят, че много им харесва атмосферата и духа.

Има още нещо, което е уникално. Много католици споделят много православни виждания по отношение на духовността на нашата православна мистика, на исусовата молитва - исихазма, която има при нас и чрез която се стига до обожание - целта на православния християнски живот. Много католици, независимо духовници или миряни, споделят, че това нещо е уникално. Харесва им и практикуват исусовата молитва по православен начин. Много от тях по този начин са стигнали до православието и са го приели.

Исусовата молитва е по-силна от йогата и езотериите

- Отец Емил, разкажете нещо повече за църквата, в която служите.
- Църквата е уникална и емблематична с това, че на това място преди е била къщата на Свети апостол Павел, когато е живял в Рим. Бил е в окови и пише няколко от своите послания. Почитана е тази църква. За нас, българите, е утеха и духовна радост, че имаме възможност точно тук да служим нашите православни литургии. Това, което аз знам е, че църквата няколко пъти е била надграждана през вековете. Има много погребани тела на височайши особи от това време, което очевидно е традиция. В онова време тази църква е играла много важна роля, за да може важни персони да бъдат погребани там.
- Идват ли много българи?
- Всяка неделя броят на хората е различен. По празниците, разбира се, са повече. Иначе са около десетина души. Радостното е, че много повече българи искат да се кръщават и да се венчават в българския храм. Това за мен като православен духовник е доста голям напредък, защото зная, че много българи си кръщават децата в католическата вяра. Преди два месеца имаше венчавка, на 21 юни пък кръщене. С някои все още договаряме датите. Това е радостно и утеха за нас, защото все пак трябва да пазим нашата православна вяра и затова сме поставени като пастори тук. Както всяка нация, която има своята църква, има своите духовници и се грижи за своята духовност. И ние като православни българи трябва да пазим своята уникална духовност.
- Има ли нещо, което ви притеснява?
- В последно време в България напира една епидемия от врачки, баячки и гледачки, която се дължи на нарастващата бездуховност. Това се отразява зле на много българи, които при проблем не търсят решение в Бога и в църквата, а при разни гледачки. Когато обаче тяхното духовно и физическо състояние съвсем се влоши, тогава идват в църквата с молба свещеникът веднага да направи чудо. Много често ми се е случвало и то не само тук. Има много пострадали хора. Имах случай, в който младо момиче се беше занимавало със спиритични неща. Когато дойде в храма и направихме Киприяновата молитва, тя припадна, защото в нея имаше нечист дух заради занимаването с окултни неща. Така че ролята на църквата и духовенството е уникална и не трябва да забравяме думите на митрополит Кирил: "Има православие, има български народ. Няма православие, няма български народ".
- В Италия няма ли го този проблем?
- И тук го има проблема с врачките. Това е епидемия, която е резултат на бездуховността. Църквата е в дълг към хората. Бездуховността се дължи на това, че децата не са възпитавани в своята православна вяра. Не познават вярата си. Всичко започва в семейството и доброто, и лошото. Ако детето види, че родителите му отиват на църква, и то ще го прави. Мисля, че правилният път е вероучение. Трябва да го има. Не е задължително да бъде в училищата.
- Къде е решението?
- В нашите среди трябва все повече и повече да се говори за исихазма. Това е исусовата молитва, посредством която се стига до обожение. Исихазъм всъщност е учение за несътворените божествени енергии. Обожението е крайната цел на нашия православно-християнски живот, а до него се стига чрез пост, молитва и тази Исусова молитва която трябва да се практикува все повече и повече. Ако младите хора разберат каква сила и благодат се крие в православния исихазъм и мистика, те не биха търсели по никакъв начин нито йога, нито други езотерии.
- Стават ли по-вярващи българите, когато са в чужбина?
- Променят се, но дали стават по-вярващи, не зная. Повечето се срещат на Великден и Рождество. Нуждата, която имат българите в Италия, е да имат техен храм. Надявам се да се ускори процедурата по разрешението да се изгради православен храм в двора на посолството, за да може да имаме един великолепен български храм, в който по всичко да си личи, че е български и да не се съобразяваме и искаме специални разрешения всеки път, когато се налага да служим. Нека имаме нещо наше.
- Идват ли млади хора?
- Много млади хора не ги виждаме в храма въпреки усилията, които полагаме. Словото може да стигне всячески до тях и чрез медиите, и чрез литература, която имаме, но не е достатъчно. Явно трябва нещо друго и Светият синод трябва да прецени, за да може младите хора да съхранят нашата чиста православна вяра в душите и сърцата на нашия православен български народ. Без тази вяра не зная как България ще оцелее.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай