"Не е важно в колко стаи живеем. Имаме покрив над главите си. Заедно сме и сме щастливи. Тук сме в рая, отново сънуваме хубави неща, а не кошмари. Благодарни сме на Мама Лили и на нейния съпруг Ян, много добри хора, приютиха ни. Местните жители също са прекрасни. Обичаме ги", споделят през сълзи 52-годишният Джелал и дъщеря му Джиана. Край тях, между леглата и печката на твърдо гориво, тичат две от децата на жената - 6-годишната Ламия и 2-годишният Бахар. В съседното помещение спи най-малкото - красавицата Ламес, която е само на 1,1 година. Няма ги мъжът на Джиана - Закари, и брат й - Недим. Двамата са заминали до новозагорското село Баня, за да уреждат документите си. Шестимата сирийски бежанци не са единствените обитатели на скромния, но топъл и уютен дом на британците. В него живее и семейството на 34-годишния Абдулах Халил. Той е с 31-годишната си съпруга Манар и двамата си синове - Халил на 9 г., и Ибрахим на 8 г. Малчуганите тичат по двора и се борят с домашните кучета. В гърменското село Крушево англичаните се преселили преди 6 г.
Щом Ян Кенеди Додс и Лили Гилбърт разбрали за проблема с бежанците от Сирия у нас, веднага взели решение да помогнат и да подслонят при себе си едно семейство. "В Крушево ни посрещнаха с отворени обятия, хората са честни, добри и работливи. Помогнаха ни много в началото да се устроим, да свикнем. Затова и ние помогнахме на сирийците", обяснява Мама Лили.
Преди повече от месец тя закарала цяло ремарке с дрехи, дарени от жителите на селището, в бежански лагер в столицата. После стигнала до село Баня с твърдото намерение да измъкне от тамошните условия поне едно семейство, тъй като за повече нямало необходимите условия. Готова била да вземе Джиана, Закари и трите им деца. Но се оказало, че с тях е и братът на жената - Недим. Той и сестра му търсели своя баща Джелал, но не знаели къде е настанен. Лили обаче забелязала, че късно вечерта се стягало да спи извън лагера младо семейство с двете си деца.
Сърцето й се свило най-вече за хлапетата. Не се колебала никак. Просто взела със себе си Абдулах, Манар и синовете им. Но не се отказала да търси бащата на Джиана и Недим. "Имахме късмет, открихме го във Военна рампа. Беше легнал в голяма стая и се тресеше от студ. Видя децата и внуците си и се разплака, ние също проляхме сълзи, дори полицаите не сдържаха сълзите си. Гледката бе наистина трогателна", разказва разпалено благодетелката на сирийците. "Очаквах да доведе петима души, а тя пристигна с 11, шест са ни бонус", смее се съпругът й. Двамата се стараят нищо да не липсва на новодомците. Не ги третират като гости. Твърдят, че всички са едно семейство, начело на което е кръстената от бежанците стопанка Мама Лили. Бизнесменът Сашо Синанов, който има шивашки цех в селото, скоро ще осигури фургон и новите жители на Крушево ще се разширят.
Но сирийците не се оплакват от нищо. Очите и сърцата са им пълни с благодарност към всички - и към англичаните, и към местните. "Хората са супер, много са добри. Дават ни всичко - боб, картофи, масло, мляко, дрехи. Даже работниците в шивашката фирма събраха по 5 лева за нас.
Дървата за огрев мъже от Крушево ни ги дадоха. Никога няма да забравим тези добрини. Искам само и ние да сме им полезни с нещо", разказва Джелал, който работил като тираджия в родината си. Те нямат лукса на сънародниците си в сградите, които нае боксовата легенда Ивендър Холифийлд, но са далече от мизерията и лошите условия в бежанските лагери.
Семейството на Абдулах е с уредени документи, имат издадени удостоверения за постоянен и настоящ адрес в селото, чакат да получат личните си карти от полицията в Гоце Делчев. Хората на Джелал все още тичат по различните институции, за да е всичко наред с престоя им в Крушево. Със своите благодетели се разбират с жестове, мимики и с... преводача на "Google". Пишат в интернет на английски език, който се превежда после на арабски. Англичаните имат фирма - търгуват с книги по интернет в цял свят. Лили пък сега си е намерила и отмяна в готвенето. Защото и Манар, и Джиана са много сръчни в кухнята. Въртят вкусни и апетитни манджи, характерни за родината им. "За мен остава само да командвам. И да помагам. Преди няколко дни водих малкия Халил на зъболекар в Гоце Делчев, за да му извадят зъб. Ние с Ян сме космополити, за нас всички хора са ценни и равни. За тези години през къщата ни са минали 200 доброволци от целия свят - Бразилия, Австралия, Уругвай, Южна Корея, САЩ. Местните жители са много състрадателни и милозливи и добри. Топли сърца имат", твърдят англичаните.
В Крушево на мегдана мъже коментират поредното нападение над трима бежанци в София. Те недоумяват защо такива неща се случват. "Те са добре дошли, наши гости са. Не са от хубаво стигнали чак до нашето селище. С отворени сърца ги приемаме. Не се притесняваме от тях, не сме против тях, няма нито един, който да не ги иска, а тук живеем близо 300 души", казва кметският наместник Явор Белов. Жените в магазина са наясно, че с помощта на медиите са се прочули в цяла България. "Помагаме им от цялата си душа. Всеки от нас се поставя на тяхно място. Какво има да делим? Няма да ги оставим гладни, жадни и боси. Така добре посрещнахме и англичаните, сега и сирийците. Ставаме интернационално село", споделя Атие Арпанджиева. Те не крият, че Лили и Ян непрекъснато помагат на селото - направили калдъръм, монтирали портата на кметството, учели местните на английски език, тъй като жената е преподавателка. Редовно ги возят без пари до Гоце Делчев и до общинския център Гърмен. Често им пазаруват и решават проблеми в града, за да не се разкарват жителите на Крушево. "Сирийките са много скромни и кротки жени. Страхуват се за своите близки в Сирия, молят се за тях. Нашите деца хвърлят пиратки, а сирийците подскачат от гърмежите, стрес е за тях, сещат се за бомбите в Сирия. Караме се на хлапетата, но за тях това си е сеир. На Манар баща й е убит от бомба.
Тя е фризьорка и козметичка, Абдулах е музикант, свири на тъпан, Недим е шивач, а Закари е сладкар", реди Фатме Качери. 82-годишната Найле Петакова също е доволна, че вече си има не само английски съседи, но и сирийски комшии. "Всички са хубави хора, харесвам ги. Помагаме си едни на други. Радвам се, че имам такива съседи. Зад тях са дом, родина, близки, сами са на пътя, как да ги оставиш", уверява баба Найле. Никой в Крушево не иска сирийските бежанци да си тръгват. Но те смятат един ден да се приберат в родината си. "Успокоят ли се там нещата, решат ли се проблемите, те ще се върнат. Категорични са за това. На Джелал съпругата и едната му дъщеря са останали в Сирия. В момента обаче всички сме едно голямо семейство, имам цели 5 деца", казва с усмивка Лили Гилбърт. "Благодарим за всичко, но не искаме милостиня, а да работим. Само да решим проблема с документите. Чувстваме се щастливи в Крушево, тези хора не допускат колко голяма радост ни дават", допълва Джелал. Че не чакат наготово, доказват и със старанието си да проговорят български. Първите думи, които са научили, са "Здрасти" и "Чакай малко".
И Гърмен ги чака
Община Гърмен е готова да посрещне и приюти на своя територия бежанци от Сирия. Това разкри за "Стандарт" общинският кмет Минка Капитанова. Експерти вече са направили оглед на сградите на училищата в селата Скребятно и Осиково. В постройките отдавна не учат ученици, но са в добро състояние и могат да се превърнат в уютен дом за сирийски бежанци. "Оборудването ще се осигури от Държавната агенция за бежанците. Аз ще предложа още на следващата сесия, която ще е този месец, общинските съветници да гласуват решение за приютяване на имигранти в нашата община", сподели Капитанова. Тя увери, че местните хора нямат нищо против сирийците и с радост ще ги приемат тук.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
