Четири месеца готвили атентата в "Св. Неделя"

Четири месеца готвили атентата в "Св. Неделя" | StandartNews.com

Царят и заговорникът ген. Жеков отсъстват от опелото във фаталния ден

16 април 1925 г., 15,23 часа. На Велики четвъртък катедралата "Св. Неделя" е препълнена с близки и познати на убития два дни по-рано запасен генерал Коста Георгиев. На опелото му присъстват почти всички министри начело с премиера Александър Цанков, голям брой депутати, офицери и чиновници.

Митрополит Стефан току-що е започнал да чете Евангелието, когато избухва "адската машина".

Едното кубе на църквата излита във въздуха

корпусът е разкъсан.

Ударната вълна помита присъстващите в църквата. Убити са 160 души, ранените над 500. Министрите се отървават с леки рани, тъй като митрополитът е преместил ковчега на покойния заради струпалия се народ и ги е отдалечил от средната колона, на върха на която е била заложена бомбата.

От балкона на съседна сграда членът на Военната организация /ВО/ на БКП Димитър Абаджиев наблюдава с бинокъл и следи по часовник експлозията. После изтичва се при своите шефове и докладва "Finita!"

Априлският атентат отпреди 90 години си остава най-кървавият в българската история, а част от подробностите около него продължават да тънат в мъгла. Касапницата в "Св. Неделя" става кулминационен момент в

сатанинското състезание между белия, червения и македонския терор

Започналата с военния преврат на 9 юни 1923 г. и убийството на Александър Стамболийски гражданска война намира своето продължение в Септемврийското въстание и бруталното му потушаване.

Компартията страда сериозно от избухналите междуособици във ВМРО, където през лятото на 1924 г. са избити над 200 представители на левицата. Нелегалният Централен комитет е заплашен и от увеличаващите се разкрития на полицията, а също и от терора на правителствените "черни ескадрони", които избиват няколко червени депутати Вълчо Иванов, Тодор Страшимиров и Харалампи Стоянов. В отговор червената терористична група на Абаджиев ликвидира прокурора Димчев, главния редактор на в. "Слово" проф. Никола Милев, внедрения в БКП полицейски агент Кузинчев и др.

Още през ноември 1924 г. Коста Янков обмисля акция, която би нанесла решителен превантивен удар срещу властта и нейния репресивен апарат. Първоначалният замисъл е да бъде взривен клуб "Юнион", където често се веселят политици от управляващата партия Демократически сговор и офицери от Военния съюз. По-късно обаче заговорниците се спират върху "Св. Неделя", след като става ясно, че клисарят Петър Задгорски е техен човек. Те разбират, че лесно могат да внесат експлозиви, тъй като клисарят разполага с ключове за таванското помещение.

Непосредственият автор на идеята Димитър Хаджидимитров-Митрето е убеден, че с бомбата

"ще се избие цялата фашистка сволоч"

Помещението е огледано от Петър Абаджиев и още през декември клисарят започва да внася по един-два пакета взрив всяка вечер. Първоначално военното крило на БКП планира като примамка да послужи убийството на шефа на Обществената безопасност Владимир Начев. Терористите предполагат, че на неговото опело ще се стекат стотици полицаи и служители на репресивния апарат. Така с един удар ще бъдат премахнати всички лица, които държат в ръцете си нишките на започналите вече разкрития на партийния апарат. Според Коста Янков покушението ще внесе уплаха и смут в противниковия лагер, ще има политическо въздействие и ще принуди царя да свали Цанков и да състави ново правителство на лявата буржоазия. Повечето от членовете на ЦК смятат, че трябва да се потърси съгласието на Изпълкома на Комунистическия Интернационал /ИККИ/ в Москва. Ръководството обаче нарежда внасянето на експлозивите в катедралата да продължи.

Въпреки че Коминтернът на два пъти излиза с инструкции да бъдат прекратени четническите и въоръжените действия и да бъде снет курсът към въоръжено въстание, дяволският план на Янков набира скорост. Масло в огъня наливат освен масовите арести и убийства над комунисти така и подготвеният преврат срещу кабинета на Цанков. В дъното на готвения пуч са военни начело с ген. Жеков, които имат мълчаливата подкрепа на земеделците, демократите и широките социалисти. Според някои версии цар Борис също е бил склонен да удари рамо на преврата.

Военното крило поглъща политическото

През май 1924 г. на Витошката си конференция забранената БКП взима курс към въоръжено въстание. За целта партията хвърля всички усилия за укрепването на Военната си организация (ВО). Неин ръководител е запасният майор Коста Янков - герой от войните, племенник на Райна Княгиня и зет на Димитър Благоев.

ВО разделя страната на пет военно-революционни области - София, Пловдив, Варна, Бургас и Враца. Основните ядра са т. нар. шесторки, в техния състав се включват кадри с изградени бойни умения. Изграждат се редица секции - по разузнаването, по въоръжението, по минноподривното дело, свързочно звено, по четническата дейност, по терористичната /наказателната/ дейност. Военният център се занимава с политическо разузнаване - събиране на сведения за политическия живот и партиите, агитация и пропаганда сред политическите партии, влизане на наши хора в тях и образуване на отделни ядки. Военното разузнаване събира сведения сред войската и вербува на съмишленици. Контраразузнаването е натоварено да проучва агентите в комунистическите среди, да изработва фалшиви документи, грижи се за дегизировката и експроприациите и др. За могъществото на ВО говори фактът, че те успяват да прихванат тайните шифри на военното и вътрешното министерство и научава за разпоредените арести на видни техни съпартийци още преди заповедите да са стигнали до съответните полицейски органи. Сред агентурата е и телеграфистът на двореца Николай Желязков.

Янков изгражда широка разузнавателна мрежа и превръща ВО в безмилостна терористична машина. В края на 1924 г. Военният център практически смуква политическото крило - в София от 800 членове - 700 минават във военната организация. По-късно ръководството признава, че милитаризацията на БКП и залитането по ултралевия уклон са причините за кървавото злодеяние.

През същата есен е създадена Специална наказателна група /ЧЕКА/, в която влизат Станке Димитров-Марек, Иван Минков и Вълко Червенков. Марек отбелязва, че нейните задачи са: наказание на предателите, изменниците и провокаторите вътре в партията, обезвреждане на известни органи на властта, обезвреждане на известни фашистки контрареволюционни елементи.

ЧЕКА планира и изпълнява терористичните акции, но те предварително се утвърждават от Изпълнителното бюро на ЦК на БКП. За изпълнение на "присъдите" се сформира терористична група в София начело с Петър Абаджиев.

Целта е да се унищожи правителството

През март 1925 г. полицията разбива секретните квартири на Военния център - първо на ул. "Три уши", а впоследствие и на "Русалка". Коста Янков се опасява, че скоро органите на реда ще пипнат и нелегалното ръководство на БКП. Решава, че е въпрос на живот и смърт да се свали режимът на Цанков. Предвидено е освен атентата да се предприемат и други терористични акции като взривяване на мостове, чрез които да се парализира животът в страната и самата буржоазия да вдигне ръце и да каже, че Цанков трябва да си върви. На 15 март Иван Минков, вторият човек във ВО, съобщава на Абаджиев, че е дадена зелена светлина за "голямата работа" в "Св. Неделя".

Те се отказват от намерението да убият Начев, който се движи със солидна охрана. За нова мишена е набелязан о.з. ген. Коста Георгиев, председател на софийската организация на Демократическия сговор и участник в комисията, която издава смъртни присъди на комунисти.

По-късно Станке Димитров-Марек свидетелства: "Атентатът се превърна в изключително средство за събаряне на Цанковия режим и не след много за нас главният обект беше не Обществената безопасност, а правителството. То трябваше да бъде избито в черквата, него търсехме да унищожим".

На 14 април в 20 часа софийската терористична група застрелва ген. Георгиев. Планът е предвиждал в случай на неуспех при генерала на другия ден да бъде убит проф. Кулев по време на лекцията му в Свободния университет.

Клисарят и прекият подпалвач Никола Петров /Васко/ подготвят бомбата - опаковат експлозива в зебло и извеждат пет бикфордови фитила. Уговарят се, че в уречения час Васко ще даде таен знак по таванската врата, а клисарят ще налее спирт в тенекиената кутия, където са сложени краищата на фитилите, и ще излезе.

На 15 април вечерта ръководството на БКП за пореден път обсъжда дали да взриви църквата.

Шефът на комсомола Петър Искров и политсекретарят Иван Манев са против. Третият - Тодор Павлов, се съгласява с тях и отива да съобщи решението за отказа на Коста Янков. Янков обаче успял да обърне мнението на Павлов в полза на атентата.
Една от загадките е защо цар Борис и ген. Жеков не присъстват на опелото в "Св. Неделя". Съществуват сериозни подозрения, че те са били предупредени от военното крило на БКП чрез посредници за готвеното покушение.

Атентатът в "Света Неделя" става повод за "Вартоломеева нощ" срещу стотици леви, земеделски и демократични политически дейци и интелектуалци. В последвалите репресии загиват над 800 души, хиляди са изселени или лежат по затворите. Сред жертвите на белия терор от 1925 г. са Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов и др.

Проклятие коси терористите

Непосредствено след атентата Коста Янков пуска декларация, в която се казва: "Ако фашистите и властта започват избивания и терор, ще срещнат отпора на БКП. БКП е готова да се откаже от въоръжената борба, ако получи възможност легално да съществува е да се бори както по-рано".

Началникът на Военния център се скрива в дома на Христо Коджейков, но на 21 април те са разкрити и загиват след дълга престрелка с полицията. Неговият помощник Иван Минков е убит в друга нелегална квартира. Клисарят Петър Задгорски се предава в полицията два дни след атентата. За "услугата" той е прибрал 12 000 лв. плюс неизпълнено обещание да бъде прехвърлен в Русия. Марко Фридман е заловен, изправен пред съда и заедно със Задгорски и Георги Коев получава смъртна присъда. Тримата са обесени публично. Левите земеделци, свързани с покушението - Грънчаров, Косовски и Петрини, са убити от полицията. Политсекретарят на БКП Иван Манев се самоубива, за да не попадне в ръцете на полицията.

От преките извършители до съветска земя успяват да се доберат Никола Петров /Васко/, Димитър Златарев и Петър Абаджиев. Първите двама загиват по време на Сталинските репресии през 1937 г. Абаджиев се връща у нас през 1945 г. като офицер от Червената армия и е назначен за зам.-командир на Въздушни войски. През април 1946 г. намира смъртта си в автомобилна катастрофа край София. Друг от замесените - Марек, умира при самолетна катастрофа на 26 август 1944 г. край Брянск.
Трима от тогавашните шефове на БКП по-късно управляват България в периода 1946-56 г. - Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков.

Давал ли е съгласие Димитров?

В периода 1925-27 г. задграничното ръководство на БКП разследва задълбочено атентата - показания пишат всички замесени. От показанията им става ясно, че Военният център е бил твърдо "за" атентата. Вълко Червенков и Тодор Павлов в началото са бил против, но впоследствие са възприели плана. Срещу масовото убийство са гласували също Петър Искров и Иван Манев. Васил Коларов съща излиза с официална позиция за нецелесъобразността на индивидуалния терор.

Особена е позицията на Станке Димитров. През януари той заминава за чужбина и казва, че подкрепя терористичната атака. Във Виена той съобщава на Георги Димитров за подготвяния план, който се изказва категорично против.

Според други членове на БКП обаче в писмото на Марек, изпратено в София, се твърди, че и двамата подкрепят взривяването на катедралата. Искров твърди: "Държах три дни писмото в ръцете си. Не съм сигурен за думите, но съм сигурен за двете фрази: "Аз смятам, че трябва, Виктор /Димитров/ смята, че може". Заключението на БКП е, че при преписването на писмото на Марек е станала грешка и затова тукашните другари са разбрали, че Димитров подкрепя атентата. Самият документ не е запазен. Официално компартията решително отхвърля всякаква връзка с атентата. "Какво чудно има, че атентати се извършват от хора, обречени на сигурна смърт и подгонени като диви зверове, които в своята мъка не виждат друг изход от непоносимото положение", се казва в тяхна резолюция.

БКП призовава работниците и селяните да не се увличат от подобни средства на борба. "Все пак тя не може да осъди тия, които, рискувайки собствения си живот, вдигнаха ръка против нечувания бял терор, считайки, че с това служат на своя народ, цялата отговорност за техните действия пада изключително върху властващия в страната варварски режим", допълват комунистите. Заявено е, че Комунистическият интернационал няма никакво пряко или косвено участие в ултралевичарските отклонения на БКП и в терористичните актове, извършени в България, и не носи никаква отговорност за априлския атентат.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай