Успяхме финансово да стабилизираме държавата и едва ли някой по-добре от нас може да го направи. Годината е 2001-ва. Думите са на министър-председателя Иван Костов, който току-що драматично е загубил изборите от царя. В този момент те звучат логично, тъй като за десетилетие той промени финансовия компас на държавата, начерта новата финансова рамка и измъкна страната от хиперинфлацията. Финансовата му дума беше закон, а мястото му -на финансовия Олимп.
Едва ли самият той си е представял, че докато произнася тези думи, съдбата прави особен завой. И среща в коридорите на любимото му министерство - финансовото, двама негови подчинени. Които 15 години по-късно, всеки посвоему, държи финансовия компас на държавата. И двамата са на кръстопът в живота. Единият е заместник-министър, който си събира папките и напуска, за да влезе в политиката. Другият е току що дипломиран и от студентската скамейка влиза в държавната администрация. Първият се казва Пламен Орешарски. А вторият Владислав Горанов.
Днес, 15 години по-късно. Тримата отново са на кръстопът. Иван Костов - излиза от политиката. Но другите двама, и Горанов, и Орешарски, излизайки от изпълнителната власт, независимо дали като премиер, дали като финансов министър, смело прекрачват прага на политиката. За последните 2 месеца Орешарски и Горанов смениха изцяло речника си. В който вместо сухите цифри, все повече има политически сарказъм. Защото времето е друго. От радетели на финансовия растеж станаха бранители на финансовата стабилност. От първи врагове се оказаха в един окоп по неволя. Срещу новия враг - популизма, който заема всепоглъщащи размери. И ако Орешарски спря часовника на изявите си след първия рунд на президентските избори и отново излезе в междучасие, то при Горанов е точно обратното. След балотажа той е на първа линия и то по всеки стратегически въпрос - независимо дали става дума за мандат, бежанец или мажоритарен вот.
Истината е, че Горанов вдъхва доверие в цялата недоверчивост на българина към хората от властта. Защото доказа, че за тези две години, е излязъл от сянката и на Милен Велчев, и на Симеон Дянков. Както и че е задминал Орешарски. Факт е, че бившият премиер ще остане в историята на прехода с 3 знакови неща. Първото е, че реформира данъчната администрация и създаде НАП. Второто е, че по негово време, в условията на управление на БСП, бе въведен плоският данък. Отделен въпрос е, че лично Орешарски беше против, но това е част от иронията в политиката. Третото - че той свали данък печалба на 10%. Така превърна България примамлива инвестиционна дестинация.
В последните 2 години пък своите 3 големи удара направи Владислав Горанов - рекордни данъчни приходи, рекорден ръст след кризата и 3,4 млрд. лв. излишък, за който сега се кара цялата държава.
Друга ирония на съдбата са точно тези над 3 милиарда лева излишък. Защото дълго след падането на кабинета "Станишев" с финансов министър Пламен Орешарски БСП дълго развяваше знамето на 3-те милиарда излишък, които те са направили, а идващият след тях кабинет на Бойко Борисов ще профука.
Защо се налагат сравненията между Горанов и предишните финансисти номер 1? Така както бюджетът се прави в сравнение с "предходна база", така и един финансов министър не може да се разглежда изолирано от предшествениците си. За да бъде правилно оценен, той трябва да бъде сравнен. Факт е, че между Орешарски и Горанов има много различия. Първият е по-скоро теоретик, вторият - прагматик. Единият владее до съвършенство управлението на дълговете, другият - управлението на бюджета. И двамата обаче са чисти монетаристи. "Мразя дефицит", една от любимите им фрази. Но докато Орешарски все пак се изкушаваше, особено в предизборната кампания, да "раздава" пари за социално слабите, то Горанов е твърд привърженик на Милтън Фридман: "Всеки има право да прави добро на другия, но само със собствените си пари". Затова и не удовлетвори популистките искания на социалисти и патриоти, особено желанието Красимир Каракачанов и Валери Симеонов за 300 лв. минимална пенсия.
Няма лек мандат за финансовия министър, но е факт, че за разлика от Орешарски този на Владислав Горанов беше летящ. Първо, защото като заместник на Дянков имаше достатъчно време да изучи международните капани, в които обичат да ни вкарват международните финансови институции. Второ, защото бе участвал в писането на управленската програма на ГЕРБ и разполагаше със 100% доверие от страна на Борисов.
За разлика от Дянков Горанов спечели доверието и на гилдиите, и на синдикатите, и на бизнеса. Не повтори грешката да влиза във война с тях. И най-голямата му заслуга е, че успя да ги отдалечи максимално от себе си и да ги накара да си плащат данъците. Днес никой не може да му отрече рекордните приходи от сивия сектор и от ударите по контрабандата. Единственото, което нито Орешарски, нито Горанов успяха да избегнат, е горещият банков картоф. За първия беше спасяването на една банка, а за втория - последствията от фалита на друга.
Но като равносметка сериозни гафове няма нито единият, нито другият. Като изключим "седенката" на Орешарски. И ритането по кокалчетата с пенсионните фондове на Горанов.
Днес Горанов е в същото положение, в което бе Орешарски през 2009 г. Тогава тройната коалиция падна от власт с пълните макроикономически успехи на Орешарски. Днес ГЕРБ се разделя с управлението при постигане на най-сериозните обороти за икономиката.
Три години след кабинета "Станишев", когато БСП искаше да се върне отново на власт, соцпартията заложи на успехите на Орешарски. И не случайно го посочи за премиер. Защото Сергей Станишев вече бе изчерпан и като премиер, и като лидер. Просто не успя да се съхрани. А имиджа на Орешарски оцеля, защото стоя далеч от партийните игри. И на време каза: "Довиждане", на Станишев.
Но едно е да кажеш довиждане на Станишев, особено когато не си член на БСП, съвсем друго е да се сбогуваш с Борисов - нещо абсолютно немислимо за Горанов. Той доказа, че на фона на множеството предателства към Борисов, остава един от най-верните му хора. И опроверга тезата, че около Генерала виреят само безмълвни редници, които изпълняват без да мислят.
Какво ще се случи с Горанов след 3 месеца или след 3 години е въпрос на общото им общото им решение с Борисов. И общата им визия за ГЕРБ и участието на партията във властта. Отсега обаче е ясно, че Горанов ще бъде острието на борбата срещу популизма и ще охлажда както мераците на опонентите си за раздаване на пари, така и вътрешнопартийните страсти за власт на всяка цена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
