Д-р Евгений Карастоянов е на 31 г. Дипломира се в МУ „Плевен" през 2009 г. Започва работа в МБАЛ "Св Пантелеймон" - Плевен, във Второ хирургично отделение. Интересува се от съвременни методи, технологии и терапевтични подходи в областта на модерната хирургия- обща, реконструктивна и лапароскопска, както и от научно-изследователска работа. Печели 3-то място в конкурса „Млад медик 2017 г.", организиран от в. "Стандарт" и Български лекарски съюз, в категория „Лекари с придобита медицинска специалност".
- Защо избрахте медицината?
- Изборът ми беше спонтанен. Когато бях в гимназията, много добре ми се отдаваше биологията, бях отличник и може би това ми е помогнало да направя този избор. А още докато бях студент в основните курсове, хирургията привлече вниманието ми.
- Не ви ли стресна фактът, че ежедневно ще се сблъсквате с тежки гледки?
- Да, пъвоначално имаше стрес. После го преодоляваш, просто трябва да се свикне.
- Притежавате опит в областта на диагностиката и лечението на заболяванията на млечната жлеза. Разкажете ни повече за тях?
- Заболяванията на млечната жлеза са доброкачествени и злокачествени, но от години това е много сериозен проблем в обществото, особено при жените. Злокачествените за съжаление са доста често разпространени и предстваляват много сериозен проблем за жените. По статистика всяка десета жена в България се разболява от рак на гърдата. Като млад специалист започнах да работя в такова отделение. Докато специализирах и след като завърших специализацията, 90 % от работата ми е била свързана с тази патология.
- Кои са най-често срещаните заболявания на млечната жлеза?
- Доброкачествените най-често са фиброза, мастопатия - това е едно уплътнение на гърдите, по-просто казано. Жената най-често се оплаква, че опипва по-плътни участъци или неравности в гърдата си, които представляват патологично състояние. Вторите по честота диагнози са за доброкачествени тумори - фиброаденом на млечната жлеза.
Жените обикновено казват, че опипват неболезнена бучка
която може да бъде с различни размери. Открива се слуайно, защото протича безсимптомно и в такива случаи се пристъпва към оперативно лечение, за да се отстрани фиброаденомът. Изследва се задължително и ако се установи че е доборкачествен, жената остава за наблюдение веднъж годишно.
- Какви други проблеми има в тази област?
- Доброкачествените заболявания се разделят на възпалителни, други са резултат от различни процеси в организма, когато се променя структурата на гърдата със съответните последици. Доброкачествените тумори се лекуват най-често хирургично. Злокачествените - хирургично и допълнително се включват химиотерапия, лъчелечение, хормонално лечение. Възпалителните заболявания засягат най-често жени след навършване на полова зрялост. Също така и жени, които започват да кърмят. Когато не се поддържа добра хигиена на млечната жлеза по време на акта на кърмене или когато не се изтисква гърдата до край, или детето не изсмуква достатъчно кърма, може да се получи възпаление. Възпаление може да се получи в следствие на недобра хигиена или в на някаква травма.
- Има ли случаи в медицинската практика, в които доброкачествени формации се израждат в злокачествени?
- Да, има такива случаи. Доброкачествените тумори на гърдата по принцип много лесно се разграничават от злокачествените и лесно се диагностицират. Самата диагностика е стандартизирана и задължително се взима биопсия от съответното място и се изследва хистологично. Това е микроскопско изследване, чрез което се установява дали процесът е доброкачествен.
- Предлагат се множество алтернативни методи за лечение на злокачествени заболявания. В България извън оперативната намеса какви методи се прилагат, когато жена се сблъска с диагнозата злокачествено образувание?
- В лечението на злокачествените заболявания, тъй като е много често срещана патология, се работи по протоколи. Онкологичните дружества веднъж годишно се събират и
стандартизират диагностиката и лечението на заболяванията на млечната жлеза
особено на рака на гърдата. Всичко е стандартизирано и се работи по протокол и всяка година, ако има нови проучвания и доказателства, се променят. И всички лекари, които се занимават с лечение на такава патология в България или в Европа, ги прилагат.
- Твърденията, че в България се злоупотребява с медицината, до каква степен повлия върху работата на лекарите и върху доверието на пациентите?
- Аз лично не съм се сблъсквал с такъв проблем и никога не съм виждал колегите си да извършват такива деяния. Но по принцип е забележимо, че пациентите много четат и гледат медиите, особено такива предавания, където всички лекари ги слагат под един знаменател и по този начин се настройва обществото против лекарите. Агресията, насилието към лекарите - всичко е последица по-скоро от това, отколкото от непрофесионализъм или от некачествена работа на лекарите. Освен това постоянно има проблеми в системата на здравеопзаването и то най-често свързани с финансирането. А когато няма достатъчно финансиране, не може да се окаже качествена услуга на пациент, тъй като не може с малка сума пари да си купиш качествена стока в магазина. Хората работят с това, с което разполагат.
- Споменахте за агресията, имаме доста примери от последните месеци. Какво трябва да се направи, за да се предотврати посегателството върху лекарите?
- В България такива престъпления извършват ниско образовани хора, с ниска обща култура, които не разбират може би какво правят. Единственият начин за българските условия е да се криминализира нападението. Това по принцип си е практика в много западно-евроепйски страни. Би трябвало и ние да я въведем и по този начин ще защитим колегите, които се подлагат непрекъснато на риск, особено тези, които работят в спешна помощ.
- Вие изпадал ли сте в такова положение, което да застраши живота ви или пък ваш колега от болницата?
- Да, имах такъв случай, който благополучно се разреши, тъй като обясних на човека и той преосмисли решението си. Агресията беше насочена към персонала, а не точно към мен.
- На този човек след въпросния случай търсена ли му е отоговрност за поведението?
- Не. Обикновено в болниците има охрана, паник бутони, но не във всички отделения. Обикновено се звъни по телефон, но докато пристигне охраната, могат да се случат много неща. За това хора, които са склонни да приложат агресия, би трябвало да са сигурни, че ще получат наказание и тогава ще се предотвратят такива действия. Иначе няма как да се сложи на всеки лекарски екип охрана.
- Кои са конкретните проблеми в здравеопазването, с които се сблъсквате?
- Проблемите са много, но един от основните е това, че постоянната документация, която подготвяме, отнема много време и усилия. От няколко години освен на хартиен носител, всичко се отразява и по електронен начин. Има много безмислени бюрократични формуляри и ние непрекъснато трябва да внимаваме да не сгрешим, защото постоянно се проверяват. Това ни отнема много време, което по-добре да отделяме на пациентите. В някои държави проблемът е решен - хората работят само с електронна система, където е цялата информация за пациента, за заболяванията, за прогнозите. И накрая пациентът получава цялата информация на хартиен носител. Би трябвало да се променят наредбите, касаещи документацията.
- Стояла ли е пред Вас дилемата да напуснете България и да търсите реализация в друга държава?
- Замислял съм се. Това беше резервен вариант в краен случай, ако тук не успея да се реализирам. Но харесах работата си в това отделение, в което започнах. Исках да остана тук, защото съм свикнал, харесвам колегите, може би това ме е задържало. Останах, защото успях да се реализирам, занимавам се с това, което искам.
- Какъв е начинът младите специалисти да бъдат мотивирани да останат в България?
- Основният мотив е възможност за кариера. Би трябвало и възнаграждението на един млад лекар да е достатъчно, за да може да се развива, а не само да мисли как да изкара пари, колкото да съществува. Когато има добре организирана система, така че младият специалист да може да просперира и
да се развива професионално, както и да получава за работата си достатъчно пари
е абсолютно достатъчно, за да се задържат колегите тук.
- Какъв призив ще отправите към младите, които избират да учат медицина и по-специално вашата специалност?
- Хирургията изисква много упоритост и много лично време, което трябва да отделят, за да просперират в тази професия. Много четене, много работа. Хирургията изсква по-особено внимание към детайлите и към пациентите. Много ангажираща специалност е. Човек, ако не е готов да пожертва личното си време и да се посвети на тази специалност, по-добре да не я започва, защото няма да постигне добри резултати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
