Защо клоунът винаги е тъжен

В ерата на бързите пари вариетето е бутиково изкуство

Защо клоунът винаги е тъжен | StandartNews.com

Блесне ли ти веднъж прожекторът в очите, не можеш без сцената, признава Стефан Динев-Чеди

Животът е цирк, в който всеки иска да стане или режисьор, или артист, но мнозинството стават дресирани животни. Авторът на тази мисъл се е скрил зад завесата на анонимността, вероятно за да спести ролята, в която е влязъл. Мнението му обаче се споделя и от други, макар и с известни уговорки. Животът е цирк, в който всеки е клоун, твърди друг, но отново анонимен, вероятно недоволен от своята роля. Ако последният е прав, той е пропуснал, че сред всички клоуни има и професионалисти. Един от тях дръпна завесата на живота си пред "Стандарт", за да разкрие професията на цирково-вариететния артист в търсене на отговора на въпроса "Защо клоунът е тъжен?"


През деня, който за него започва в 1 следобед, той обича да е публика. Да наблюдава дълго онези, които вечер го аплодират, докато пие дългото кафе и пуши поредната цигара. През повечето време е с шапка, под чиято козирка наблюдава минаващите по улицата хора, като признава, че това може да го прави с часове. Не е правил сметка колко усмивки и възхищение е предизвикал. Важно му е да си е свършил работата.

Стефан Динев-Чеди е цирково-вариететен артист, но работи и като клоун. Макар че е учил за готвач, вече 29 г. е на сцената. Застава пред прожекторите на 25, но сцената го тегли от дете. "Още като ученик исках да ставам певец или артист. Изявявах се по най-различни самодейни групи. Сцената ме теглеше и правих всичко възможно да съм на нея. Завърших училище, изкарах казарма, след което работех в "Балкантурист" по договор 3 г. В един момент усетих, че това не е моето място и не искам да живея и да работя цял живот в кухнята.

Така започнах - на инат

Не съм имал познат артист или пък връзки в тези среди, за да получа някакъв тласък", разказва Чеди, ровейки из спомените си.

Подготовката за сцената обаче започва от по-рано. "Като дете живеехме близо до Морската градина в Бургас. Там вдигаха цирка, когато идваше в града. Бягах от училище, за да гледам, а всичко, което виждах там, го повтарях в двора на къщата. Жонглирах. Научих се да въртя чинии на пръчка, като изпотроших на баба ми чиниите. Качвах се на цилиндър и жонглирах с три топки. Просто обичах цирка", продължава той.

Детските си умения започва да усъвършенства след раздялата с "Балкантурист".

Първият му номер е шоу с огньове

който изпълнява и до днес. Другият номер, който е част от визитната му картичка, е въртене на порцеланови чинии на пръчка. По онова време, за да станеш вариететен артист, си е искрено предизвикателство, подобно на номера с огньовете. За разлика от сега, когато всеки може да бъде част от вариететната програма в заведенията, тогава е било нужно одобрението на дирекция "Музика", която освен разрешение е давала и категория на този вид артисти. Дирекцията е определяла както хонорарите, така и заведенията, където да се показват номерата. "Но знаехме, че всеки месец имаме работа и дирекцията просто ни въртеше по заведенията в страната. Тогава сме се молили за почивка", казва Чеди.
Успехът идва бързо, след като прохождащият артист е забелязан от илюзиониста Орфи. За всички по това време е странно, че не е син на артист, защото поради липсата на интернет дори намирането на музика за номерата е било истинско изпитание. "Започнах в най-престижните заведения, сред най-големите вариететни звезди. Като работиш между най-добрите, ставаш добър", казва той.

Макар че отдавна представя коронните си номера, те не са станали рутина. "Ако не внимавам, боли.

Веднъж си запалих косата, защото се разсеях

и се наложи да изляза от сцената. Друг път си изгорих бузата и имах белег дълго време. Чиниите, които въртя на пръчка, винаги са били порцеланови", добавя Чеди.

С двата номера е обиколил 23 държави. Разсмива и забавлява също и с други номера. Един от последните е куклено шоу, в което един човек, изглежда като трима, а леко подпийналите остават с впечатлението, че съвсем са прекалили и виждат тройно. Често работи и като клоун. Казват, че клоунът никога не се смее. Хората се смеят, но той никога. А истинският клоун е тъжен и дори външно да се засмее, това е привидно, защото в себе си остава тъжен. "Клоунът е тъжен. Това е вярно. Той излиза да забавлява хората, но като свърши представлението, е нормален човек с всичките си проблеми и притеснения. Често се случва да излезеш на сцената, без да си физически здрав. Каквото и да те боли, никой не трябва да разбира. Невероятното е, че макар да си болен и с температура, като се качиш на сцената, всичко изчезва. Който го е изпитал, той ще ме разбере", обяснява Стефан, издишвайки дима от поредната цигара.
Чеди

няма да получи пенсия, защото не може да събере стаж

Не ходи по кръчми, защото това му е работното място.
"Няма друга емоция като тази, която ми дава работата. На който му е блеснал прожекторът в очите, не може да се спре и да си представи да не е на сцената. Вярно е, че тази работа ме храни, но излезеш ли на сцената, не можеш да мислиш за пари. Искаш само да си получиш аплауза", казва той.

Днес да си вариететен артист не е толкова престижно. Затова липсват и нови попълнения. Липсата на интерес артистът обяснява с желанието на по-младите да направят бързи пари. "Преди години, когато се появиха аниматорите, сериозно ни взеха хляба. Иначе се справят много добре. Това е една от новите професии, но си помислиха, че могат да ни заместят, но не могат да го направят. В последните години ни канят като външна продукция в тяхна помощ. Те правят спектакъл, но не могат да правят всичко. Почти винаги са аматьорско ниво. За нашата професия трябва дълго време да се учи човек. Не можеш да станеш жонгльор за два месеца или пък акробат за същото време", смята Стефан.

След почти 30 г. на сцената той не познава провала

Не е имало случай да го освиркат, но много пъти е излизал недоволен, защото не е направил номера така както е искал. Надява се да е на сцената дотогава, докато усети, че е станал безинтересен на публиката и да може да спре. "Видях много колеги, които не съумяха да спрат и станаха за резил. Не съм усетил това време още, въпреки че си давам сметка, че идва". А дотогава, както в песента за клоуна на Васил Найденов, след своя номер Чеди ще изчезва в прегръдката на мрака, но само до утре вечер, в другия спектакъл.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай