Луи дьо Фюнес предпочита да работи в оранжерията си, вместо да води светски разговори
Луи дьо Фюнес не успя да навърши век - за разлика от съпругата си Жан, която се оказа истинска дълголетничка. Всъщност тя е тази, когато тази година чества столетието на феноменално прочутия си съпруг. Франция, естествено, сваля шапка пред паметта и юбилея на един от своите артисти, които разнасят славата й дори след смъртта си, въпреки че сравнително рядко се споменава за неговия испански произход. По-изненадващото обаче е, че в Сен Тропе - селото, което се превърна в световен курорт заради бляскавата полицейска сага с Фюнес, няма паметник на великия комедиант. В туристическото бюро, което се намира точно на крайбрежната алея, по която се случват повечето смешки и гонки в поредицата, девойките и младежите реагират учудено: "Да, мадам, сигурни сме, че няма нищо подобно". Тогава на туристите не им остава нищо друго, освен да запитат местните униформени или магазинери къде е старият полицейски участък, за да се снимат пред него. А там постоянно има опашка - защото голямото кино от 69-те и 70-те все още не се дава и търсачите на истински екранни удоволствия периодично въртят хитовете с големия Фюнес. Така че тълпата пред "локацията" наистина е впечатляваща. Ценители на качественото седмо изкуство и тънкия галски хумор от цялата планета организират истински купон, докато чакат да им дойде редът. Най-страстните поклонници на "Полицаят от Сен Тропе" дори са с фланелки с неговия образ. Колективният дух от филма се чувства в цялата атмосфера. Пред сградата, където някога са правени част от снимките, има караулка с кукла полицай. Там продават и вино с тематичен етикет. И докато феновете започнат да щракат с фотоапарати и да въртят камери, розето се лее на воля. Доста по-организирана е ситуацията в музея на Фюнес в Нант. Защото актьорът напуска грешния ни свят в семейното имение "Дьо Клермон" в Льо Селие, близо до прекрасния град на десния бряг на Лоара. Фу-Фу, както гальовно го нарича Франция, се пренася в рая, преди да е изиграл последната си роля. Той е все така сдържан до сетния си дъх - предпочита да работи в оранжерията си, отколкото да води светски разговори. Неслучайно има сорт рози в ярък оранж, наречен с неговото име.
Роден със сребърна лъжица
Луи Жермен Давид дьо Фюнес де Галарcа е от суперчешитите във френския арт пейзаж. Като повечето грандиозни комици е прекалено сериозен в частния си живот. Лаконичен е до пословичност. Както става ясно от фамилията му, Луи има синя кръв - родителите му са аристократи от Севиля. Баща му е юрист, който обаче има магазин за бижута и скъпоценни камъни в Париж. Позволява да бъде измамен и разорен. И момчето, родено със сребърна лъжица в уста, преминава на "ти" с улицата. Лови риба край Сена и прави от номерата на любимия си Чарли Чаплин. Но родителите му не дават и дума да се издума за актьорлък.
Луи буквално не подбира възможностите, чрез които да спечели поне по няколко франка на ден. Той е чирак, чистещ обувки или калфа, занимаващ се с кожи. Сутрин разнася мляко из парижките улици. По едно време става младши счетоводител. Свири на пиано по нощните клубове. Пак там започва да поема първите си ангажименти като комик. Включва се в драматични курсове, където му възлагат роли на влюбени момчета - но хич не му се удават. Вече е на 27, когато става декоратор в театъра. И понеже пее с лекота, му дават да изиграе някой и друг второразрядник във водевили. Заради сгрешена диагноза остава в тила през Втората световна война. Преподава солфеж в музикално училище.
През това време обаче е открил своята сродна душа във вселената - Жан Бартелеми дьо Мопасан, изтънчена наследничка на един от великите разказвачи на Франция Ги дьо Мопасан. Женят се през през 1943 г. През 1946 г. бъдещата мегазвезда най-после дебютира в киното - в "Изкушението на Барбизон". Следва безумен маратон - епизодик в 112 филма. Докато не изгрява в "Ни чул, ни видял" през 1958 г. След премиерата "Франс диманш" провъзгласява 44-годишния 164-сантиметров мъж за "най-смешния актьор на Франция, който нито е млад, нито е романтичен, нито е хубав, нито има коса...". Журналистите са особено впечатлени, че до него винаги е жена му - висока и суперелегантна дама, без която той не прави и една крачка дори пред камерите.
"Не съжалявам, че започнах толкова късно в киното. Това ми помага да осъзная по-добре професията. Някога мацах по декори или влизах в образи, които въобще не бяха смешни. Най-добре е винаги да се започне отначало", признава Дьо Фюнес в интервю през 1971 г. Той не обича светската суматоха, поддържа ограничен кръг от приятели. Отдаден е до фанатизъм на семейството.
През 60-те години Фюнес снима в знаменитата трилогия "Фантомас" на Андре Юнбел и в "Голямата разходка" и "Глупакът" на Жерар Ури. Над 2 милиона зрители ги гледат в Париж. В тях Луи партнира на Бурвил. Липсва само последният голям - Фернандел. Във френското кино винаги е вървяла интригата: дали тримата са поддържали формални колегиални отношения, или откровено са се избягвали и дори мразили. Версиите варират между крайностите. Още повече, че и тримата са отлично възпитани.
През 1964 г. започва голямата авантюра в един от най-прекрасните заливи в Средиземно море - Луи дьо Фюнес снима в "Полицаят от Сен Тропе". Така стартира поредицата за най-смешните филми на Франция. Крюшо и неговата бригада в продължение на 20 години са любимците на публиката. Всичко започва от кражба. Ришар Балдучи е сценарист на ваканция в Сен Тропе, но остава без камера. Отива в местната жандармерия, но напразно - там царят пълни абсурди. Балдучи и режисьорът Жан Жиро решават да ги превърнат в кино. През 1982 г. Луи и Мишел Галабрю като неговия адютант Жербер са за последно в униформи - в "Полицаят и полицайките". Докато командва екипа си, Жан Жиро умира.
В началото на 70-те години Луи дьо Фюнес играе в "Човекът оркестър", "Полицаят се пенсионира", "Лудостта на величията", "Приключенията на равина Жакоб"... На 15 март 1973 г. в ресторант "При Максим" той получава званието "Рицар на почетния легион". След дни получава два инфаркта един след друг. Жерар Ури иска да започнат филма "Крокодил", но Фюнес няма нито сили, нито желание. Клод Зиди е режисьорът, който го вади от депресията и мераците за пенсия - вика го за "Крилце или кълка". Докато снимат, винаги наоколо има кардиолог.
Синовете
Фюнес мечтае поне красивият Оливие да го наследни в киното. След като младокът играе в няколко филма с татко си, решава, че това не е неговото амплоа. И става пилот. Въпреки че в "Човекът оркестър" и "Кацнал на едно дърво" беше божествено прелъстителен. Патрик е лекар. И двамата се отнасят елегантно иронично към благородническите "дьо" във фамилията на родителите си.
Замъкът
Фамилията на Луи дьо Фюнес, най-известния европейски комик на всички времена, живее в замъка на Ги дьо Мопасан, един от най-големите романисти в историята на световната литература. От 1967 г. "Клермон" е резиденция на династията. Фантастичната сграда има 365 прозореца и невероятно красиви градини с хилядите рози на Фюнес. "Баща ми обожаваше природата и беше готов на всичко, за да я запази в нейния най-прекрасен и автентичен вид", спомня си Патрик. Фюнес е изключително привързан към провинциалния си дом. Когато не снима и е във ваканция, той се радва дори на големите яйца, които снасят кокошките. Неслучайно през годините Фюнес не спира да напомня: "Клермон" е истинско малко предприятие, което не може да бъде контролирано толкова лесно". Актьорът обожава и езерата, и реките около имението. Той никога не се държи като надменен аристократ, но и никога не позволява да се обръщат към него с името Фу-Фу. "Каква отвратителна фамилиарност", коментира той.
Факти
Роден е на 31 юли 1914 г. в Курбевоа, предградие на Париж.
Владее френски, английски и испански.
Снимал е в 152 филма, пише сценариите на 6, режисьор е на един - "Скъперникът", където изиграва скъперника Арпагон.
Вечерта на 26 януари 1983 г. Луи получава особени болки в гърдите, но не им обръща внимание, решавайки, че е пипнал грип. На сутринта казва на жена си: "Скучно ми е да остана сам в стаята". Това са последните думи на изключителния актьор, който угасва от сърдечен пристъп.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
