София. Българите бавят най-много плащането на парно (60%) и на кабелна телевизия (65%). Първо внасяме вноската по ипотечни кредити и сметката за ток, при тях просрочията са съответно 10% и 15%. Следващи по важност за гражданите са банковите продукти, сочи изследване на новоучредената Асоциация на Колекторските агенции в България, съобщи председателят й Райна Миткова-Тодорова.
65 са фирмите, които събират дългове от граждани и компании. Около 22% от фирмите - телекоми, банки, комунални и други - ползват агенции да им събират вземанията. Събирачите на дългове започват да звънят по телефона, да пращат SMS, да посещават длъжниците и т.н. още от "ден 0", тоест от деня на изтичане на срока за плащане. Преди натискът е започвал след 20-30 дни просрочие.
Хонорарите на събирачите са от 0,5% до 35% и се калкулират в цената на услугата, примерно в цената на тока, на парното, банковата такса и т.н. Оборотите на събирачите на дългове са скочили двойно заради кризата. Но те успяват да съберат двойно по-малко вземания, защото хората плащат все по-трудно.
В 24 на сто от случаите причина да не се издължим е невъзможност, предизвикана от уволнение, загуба на трудоспособност, болест или инцидент в семейството. 15% от просрочените сметки или кредити се получават заради забавяне на заплатата от работодателя. Най-малко 6% от хората не плащат, защото не искат. Други 8% - защото не разбират същността на финансовия продукт, например кредитна карта. "Не съм взел кредит, купих си телевизор и пердета" е например отговорът, когато събирачът на кредит им се обади по телефона да ги подсети за задължението. Най-често - в 35% от случаите - титулярът на сметката е в чужбина и заради кризата е разредил изпращането на пари на роднини или на хора, които да им плащат сметките.
В последните години профилът на длъжника се променил и младите вече по-добре се справят с финансите си, отколкото възрастните. Сега средностатистическият длъжник е мъж между 41 и 50 години, семеен, служител или работник, жител на Видин, Враца, Монтана или Русе, показва изследването.
Потребителите се справят най-добре с финансите си през март, юли и декември, а закъсват през септември след отпуска и заради харчовете за ученици. Българите трудно погасяват задълженията си и през февруари - след поредицата празници,и заради големите сметки за отопление.
Междуфирмената задлъжнялост расте, като най-много са закъсненията на плащанията в строителството. Те са били 97 през 2010 г. , тази година са вече 150. Миналата година фирмите са бавили разплащането помежду си най-много 78 дни, сега - средно 105 дни. 18% е ръстът на фалитите в България 2009 г. спрямо 2008 г. 40% се очаква да бъдат тази година спрямо миналата.
Към 1 декември БСК ще обяви фирмите, които са във фактически фалит, а не са в процедура по несъстоятелност. В България няма Кредитен регистър на некоректните длъжници, който да спира затъването и на здравите компании, обясни Ивайло Тосков, мениджър "Щети и събиране" в "Кофас".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
