Екскметът сложи "мораториум върху смъртта", но за 4 г. селото се стопи наполовина
Днес жителите са едва 24, най-младият е на 57 г.
Ако не беше разположено на главния път Е-79 от Видин за София, село Скомля щеше да остане неизвестно. По-точно, ако не беше на този оживен път, досега да е изчезнало съвсем, обяснява кметицата Николина Еленкова.
Останали са 24 души, повечето възрастни.
Най-стар в Скомля е дядо Коста Георгиев - на 93 г. Баба Мария е на 83, а останалите - кой на 75, кой на 80. Само двама са на по 57 г. Такива хора нямат кой знае какви желания. Кметицата, която е пенсиониран военен от поделение в Суходол, е изпълнила най-голямото им - да благоустроят старата чешма, от която всички си точат вода за пиене. На магазина докарват бутилки горнобанска, хисарска вода, но старците са свикнали със своята от младини. Платили на циганин да им докара малко чакъл и го разстлали около чучура. Събрали по 3 лв. от човек за услугата. Други желания нямат, твърди кметицата, която дисциплинирано записва кой какво иска. Автобус идва сутрин от Видин, а вечер - от Димово към Видин. Който иска, тръгва за някъде, но пътуващите са малко. И лекар си имат - д-р Юсуф от Орешец ги преглежда в определени дни, а от Видин идва медицинско лице, което им взема кръв за изследване.
И подвижна аптека от Лом идва
при тях, та си купуват аспирин и някой сироп срещу кашлица. Имат си и магазин, който отваря през ден. Тогава се събират в него да си поговорят и да се оплачат един на друг от болежки и безпаричие. Хлябът също им карат от Лом, а магазинът доставя олио и захар, по някоя кофа или леген, но само по заявка. Кола кара манджите на социалния патронаж от Димово - три жени са се записали за него. И полицията ги наобикаля. Описали сме всички необитаеми къщи, знаем къде живее по един човек, минаваме заедно с районния инспектор и предупреждаваме старците да не се доверяват на никого, казва Еленкова. Това последното си е паднало точно на мястото. Викаме до вратата на къща, чийто комин пуши. Има някой вътре, но не смее да отвори, обяснява ситуацията Еленкова. И за помощ да викаш, няма да те чуят. Всеки от старците обаче има деца и внуци, които им се обаждат редовно по телефоните. Нямаме човек без GSM, отговарят на близките си, казва кметицата.
Скомля се прочу с нестандартната заповед на бившия си кмет Румен Тодоров. През 2010 г. той забранил на старците да умират. За майтап, но година след заповедта
никой от 44-те жители не предал Богу дух
Дори и 98-годишният бай Иван Еленкин се задържал на крака. Но след 2011 г. назначили нов наместник - Николина Еленкова, и старците се отпуснали. Окапали като зрели круши. Днес са останали 24. Лете живеещите в Скомля стигат до 60. Хора от цялата страна си идват за отпуските по родните къщи, имат и виладжии, които са купили имоти в селото. Привлича ги заради удобния път. Есента го "накъдриха", издава кметицата. На завоя често ставали катастрофи, само през октомври 2014 - три. Откакто взели мярката за по-леко каране с набраздения асфалт, няма инцидент.
В Италия и Франция плагиатстват от мен!
За два часа по улицата на Скомля минава само един човек - предишният кмет Румен Тодоров. Помни ли още нестандартната си заповед? "О! Тя ме направи известен у нас и в Европа", възкликва бившият кмет. Обадил му се колега от Италия. Българка, която работела в съседна къща, издирила телефона му (от сайта на община Димово) и така се свързали. "Каза ми, че и той е издал същата заповед. Тя имала значение за хората - старите се стягали, а младите внимавали как и с колко карат автомобилите си", разказва Тодоров. И кмет от Франция почерпил опит от Румен. И той издал подобна заповед. "За нея му споделил познат, който работел във френския град", с едва сдържан смях разказва Румен. "А що вестници писаха за мен, БНТ, bTV дойдоха в селото", гордее се той. Накрая обаче признава, че само се е пошегувал. Казвах им: "Aко измрете, ще остана без работа!". Той пак останал, но не заради малкото хора. През 2011-a властта в общината се сменила и новият кмет си назначил нов наместник. Сега Румен си изкарва хляба като работник по програми за социална заетост.
Закрили училището преди половин век
Заплашеното от изчезване село Скомля някога е било многолюдно. За пръв път името му се споменава в турски регистър от 1479 г. През 1900 г. в него открили училище, което е закрито преди 50 г. Всички днешни жители са учили там, а в класната им стая днес се помещава кметството. През 1922 г. си създали читалище, от което днес няма и следа. На 7 км от селото се намира язовир, който привлича рибари с големи щуки и шарани.
Местните се гордеят с двама именити свои съселяни. Първият е Лозан Стрелков - поет, драматург, публицист, управлявал дълго време БТА. На родната му къща писатели от Видин са поставили паметна плоча. Да се зная кой е роден и израсъл в нея. Гордеят се и лекаря Веселин Борисов, професор по социална медицина и здравен мениджмънт. И той си идва по един път в годината в родното село, макар и да е останал без къща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
