"Шоколадови" българи месят баници в Хондурас

"Шоколадови" българи месят баници в Хондурас | StandartNews.com

Кардинал Марадиага се моли на Св. Иван Рилски, разказва Спас Ташев

Борис, Живко, Момина, Надежда, Еленко. Като се споменат тези имена, всеки си представя типичните българи - светлокожи, кестеняви или руси. С такива имена обаче кръщават децата си "шоколадовите" българи. Повечето от хората в Хондурас, чиито корени са дълбоко вкопани в България, са метиси. Но те милеят за прародината си и се гордеят, че са потомци на българи. И знаят, как се пече хляб от жито, тъй като в Латинска Америка се питките се месят от царевично брашно.
"Има проект да направим "Дом на хляба", в който да се покаже, как се прави жив хляб, който в Хондурас наричат булуло", разказа Спас Ташев, който е номиниран за почетен консул на централно-американската държава у нас. Между другото, шоколадовите нашенци черпят гостите се и с баница, само че я наричат "баниса", защото в испанския език няма "ц".
Потомците на първите българи, които са емигрирали в Хондурас, вече са над 10а000. А през 30-те години в страната са влезли 130. Повечето от тях са се заселили на плато в сърцето на джунглата. И до днес то се нарича България, е

през него тече река България

Основоположник на българския род в Ла Сеиба, където и до днес има най-голям брой хондурасци с български корени, е Борис Петров. Родните емигранти са разчистили девствените гори на платото и са започнали да отглеждат зеленчуци и пшеница. Селището е съществувало до средата на 50-те години, после жителите му са слезли от планината и са се заселили в Ла Сеиба.
"Повечето от хората с български корени са метиси, защото мъжете са се женили за местни девойки, но те все още ги кръщават ги с български имена. Тази традиция е съхранена. Малките имена невинаги са български, но

фамилиите остават - Баноф, Расеф, Петроф

обяснява Спас Ташев. Преди 5 г. той участва в експедиция, която има за цел да достигне до реката и платото, които носят името "България". Оттогава е посещавал няколко пъти Хондурас и е завързал там топли връзки и сърдечни контакти.
"Много рядко има примери за сътрудничество между православната и католическата църква. Горд съм, че частица от Светия кръст, открита у нас, стана повод за това", разказа още Ташев. Малкото парченце е част от светиня, намерена при разкопки в специална мощехранителница. "Божидар Димитров ми даде частичката, тя просто се беше откъртила в ръцете ми. Обърнах се към Министерството на външните работи в Хондурас и ги попитах, дали имат желание да им я подарим. Те ме свързаха с кардинала на Хондурас, който благодари, но попита с какви документи можем да удостоверим истинността й", спомня си историята Спас Ташев. Към дарението той предложил писмо от Националния исторически музей и от министър-председателя Бойко Борисов, по време на първото му правителство. Кардиналът обаче искал документ от Българската православна църква. "Първо се срещнах с главния секретар на Светия синод, който ме изслуша много внимателно, но каза, че е абсурдно да издаде такъв документ. Тогава се свързах с Варненския митрополит дядо Кирил, светла му памет, обясних му ситуацията, след което той каза, че от все сърце ще напише такова писмо. Написа го. Връчването мина много тържествено, в Кардиналския дворец в Тегусигалпа в присъствието на президента на Хондурас", разказва още Ташев. После пък президентът написал благодарствено писмо на Борисов. Писмо и от кардинал Марадиага пък получил Спас.
Между другото, този кардинал

бе кандидат за папския престол

Не бил избран, по две причини - първо, че Хондурас е малка държава, а се търсел представител на страна с по-голямо влияние, и второ, защото Марадиага е с по-скоро десни убеждения, а в Латинска Америка "лявото" е по-популярно.
"Имам много интересно писмо от него, когато го назначиха за ръководител на екипа от кардинали, който трябва да направи реформата в Римската курия. Когато го поздравих за поста, той ми върна писмо, в което казва, че всяка вечер се моли на Св. Иван Рилски. Бях много изненадан. Св. Иван Рилски е светец от периода преди разделението на църквата на православна и католическа, така че общ. Просветените католически свещеници са наясно, че той е покровителят на българския народ. Беше приятно това да излезе от устата на един кардинал", коментира Спас Ташев.
"В Хондурас частицата от Светия кръст се намира на видно място в централната им катедрала, има надпис, всеки може да я види и да я целуне, благодарността към България я има", слага точка Ташев.

Хлебарят Борис аха да стане кмет

Брат му Живко Рикардо бил зам.-министър за година

През 2001 г. издъхва последният нашенец в Хондурас, роден в България. Спас Ташев признава, че десетте хиляди метиси, в чиито вени тече БГ кръв, не говорят български. Връзката с корените през океана е много трудна именно заради загубата на езика. "Знаят по малко думи, и то - по-възрастните, често дори не са наясно какво е значението им. Имам самоучител на български оттам. Мъчили са се да предадат езика, но са били предимно мъже, а езикът се предава по майчина линия", разказва Ташев. Затова пък имената не са се изгубили за 80 г. "Като се изпише фамилно име "-ов", излизат много фирми, притежание на хора с български произход", обяснява Ташев. Някои се пробват и в политиката - като кандидат-кмета на Токоа Борис Симеон Еленков Мартинес. Хлебарят не спечелил изборите, но пък брат му - Живко Рикардо Симеон Еленков, бил зам.-министър за 1 г. Спас Ташев разказва, че и в други страни на континента има политици с БГ корени. Като кандидат-президента на Венецуела - Теодоро Петков, който се пробвал на вота преди 20 г. Или пък сенаторите с БГ кръв в Аржентина.

Забогатели от жп линия и банани

Борис Петров е нашенецът, забил БГ знамето в Хондурас. През 1928 г. авантюристът напуснал родния си Белоградчишки край и през Куба се озовал в Централна Америка. Преселникът си направил бананова плантация и скоро бил последван от свои сънародници. Нашенците били предприемчиви и скоро построили и жп линия. Тогавашният президент на страната бил толкова впечатлен, че заповядал хазната да покрие разходите по железницата и поръчал да се положат още километри. Вместо да строят по права линия, преселниците ни започнали да криволичат, за да излезе по-голям километраж. Скоро толкова се замогнали, че станали работодатели на местните метиси, дори започнали и да печатат пари. В плантациите си нашенците отглеждали зеленчуци и плодове, а по р. България ги сваляли до пазара в Ла Сейба.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай